Това е единственият описан в медицинската литература подобен случай
След 4-месечна борба за живота им 29-годишна майка и двете ѝ близначета вече са у дома. Става дума за изключително рядък и животозастрашаващ случай на спасена бременна с близнаци жена с аортна дисекация. Това е единственият описан в медицинската литература подобен клиничен случай.
В 23-та гестационна седмица жената развива внезапен задух и силни болки в гърдите и гърба. Първоначално приема симптомите като обостряне на други хронични заболявания. При прегледа нейният проследяващ акушер-гинеколог я насочва към спешния кабинет на СБАЛАГ “Майчин дом”. Там пациентката е приета от акушер-гинеколога д-р Елена Пирнарева, която установява тежка артериална хипертония и организира спешна допълнителна диагностика. Жената е насочена към Националната кардиологична болница (НКБ), където кардиологът д-р Боян Кунев поставя диагнозата остро разкъсване на аортата в гръдната ѝ част. Състоянието създава непосредствена опасност за живота на майката и бебетата.
След свикване на спешен мултидисциплинарен екип под ръководството на д-р Александър Александров, началник на Отделението по инвазивна кардиология в НКБ, е взето решение за извършване на ендоваскуларно протезиране - минимално инвазивен метод за възстановяване на аортата чрез съдов достъп (през бедрената артерия). За да избегне рентгеновото облъчване при позиционирането на стента, което може да бъде опасно за развитието на плодовете, екипът използва ултразвукова навигация.
Аортната дисекация е критично състояние, при което се разслоява вътрешният слой на аортната стена. Кръвта навлиза между слоевете, като формира т. нар. втори фалшив канал (лумен). Това може да доведе до руптура (пълно разкъсване) на аортата или до прекъсване на кръвоснабдяването на жизненоважни органи. При бременност рискът е още по-висок, тъй като физиологичните промени в организма допълнително натоварват сърдечносъдовата система. Състоянието е рядко, но животозастрашаващо с майчина смъртност около 20-25% при своевременно лечение и достигаща над 80% при забавена диагноза или липса на навременна интервенция, както и с висок фетален риск. А в конкретния случай на аортна дисекция при бременна с двуплодна бременност рискът е 100%.
Допълнително предизвикателство пред лекарите е ранната гестационна възраст на плодовете - едва 23 седмици и тегло около 400 грама към момента на поставянето на стент-графта, което превръща всяка допълнително спечелена седмица от бременността в решаващ фактор за шансовете им за оцеляване. Младата жена остава хоспитализирана в НКБ, докато бременността е проследявана ежеседмично от екип на “Майчин дом”.
Благодарение на перфектната координация между двете лечебни заведения бременността е успешно удължена с 8 седмици. Поради нарастващ риск за майката и бебетата на 31-вата гестационна седмица е взето решение за спешно родоразрешение. Близнаците Александър и Боян се раждат с тегло около 1390 и 1200 грама. Те носят имената на лекарите кардиолози от НКБ.
Операцията по родоразрешаването е извършена от екип акушер-гинеколози, ръководен от проф. д-р Иван Костов, изп. директор на “Майчин дом”, с участието на проф. д-р Асен Николов, началник на Родилна клиника, и д-р Елена Пирнарева. Новородените са поети от екипа на Клиниката по неонатология на “Майчин дом”, където са лекувани и проследявани повече от два месеца.
“Става дума за много рядък и високорисков клиничен случай. Аортната дисекация по време на бременност е сред най-тежките спешни състояния както в кардиологията, така и в акушерството. След ендоваскуларната интервенция трябваше да се вземе много тежко решение - дали тази бременност да бъде прекъсната или при изключително строг, прецизен и интензивен контрол тя да бъде проследена така, че да се даде шанс бебетата да се родят. Трябваше да се организира цялостно експертно наблюдение и много точна преценка, така че от една страна майката да остане жива, а от друга - бременността да продължи. Предизвикателството пред нас беше не само да спасим живота на майката, но и да удължим бременността достатъчно, за да дадем реален шанс на двете деца”, коментира проф. Иван Костов.