Маргарита Петкова - Винаги влюбена

Още преди да се е появила като книга, „Тъй рече Виктор” на Маргарита Петкова стана хит в социалните мрежи. Хиляди последователи на голямата поетеса попиваха поетичното й слово и тръпнеха в очакване на всяко следващо стихотворение за Виктор. На 7 ноември дългоочакваното томче със стихове, в издание на „Персей”, бе представено пред верните й читатели и приятели.

Огнената и дръзка Маргарита Петкова отново изненада и подари на читателите си поредната доза шамарена поезия, но този път с ръка в кадифена ръкавица. Никой и не подлага на съмнение, факта, че тя е сред най-обичаните и ярки български поетеси днес, а новата й книга, събрала 62 стихотворения, пак ще бъде в топ класацията на най-продаваните на книжния пазар. Както е било винаги през последните години. Пъзелът „Виктор” вече е сглобен парче по парче, и любителите на поезията най-накрая ще могат да разберат много неща за този Виктор. Е, неизбежният въпрос, разбира се, е - кой е той. Ох, да - кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер: „Мадам Бовари – това съм аз!”, тъй рече и Виктор…” - признава авторката.

Много български жени се припознават в нейната поезия. Наистина няма да сбъркаме ако кажем, че всяка една от тях, докоснала се до написаното, вижда нещо от себе си в мерената реч на Маргарита. Любовта – във всичките й терзания, грехове, мъка, красота и емоция е възпята от нея така, както тя я усеща с всяка фибра на тялото, до костите. И тук при „Виктор” я има. Но в новата книга тя показва как се разширява диапазонът на темите, които я вълнуват – освен любовта, вътре са и животът и смъртта, доброто и злото, грозното и красивото – така казват критиците.

Иначе Маргарита цял живот е бохемствала – на белия лист също, и то със замах. Всички са чували, о-о-о, не просто са чували, а знаят наизуст думите й, облечени в музика и изпети от любими български изпълнители. И във всички тях е пълно с любови, драми, възторзи и разочарования. Лично преживени от нея. Както самата тя е споделяла – всичко в стиховете й е преживяно. От зеленооката, непокорна, дива и женствена, истинска във всеки момент Маргарита. Наричат я скандална, но тя не се определя като такава. Макар и свръхоригинална, в началото на кариерата си през 80-те е рядко публикувана. Но пък е тотално обичана в арт-средите. Съдбата й се преобръща, когато преди доста години се появява един акростих (първите букви на всеки следващ ред – б.а.), с който е изписано „Долу Тодор Живков". Тогава го приписват на нея и спират да я публикуват. Но тя не спира да пише. Все по-силно и все по-ярко. Затова, когато клеймото е изтрито от името й, заваляват стихосбирки... Сигурно вече са над 15.

А иначе приказката за Маргарита започва от бул. „Христо Ботев” в София, от един стар апартамент над култовата кръчма „Странджата". Родена е на 21 февруари и е от така наречените гранични зодии. Тя обаче смята, че няма такива. Убедена е, че освен Риба, в нея има и нещо водолейско - живота й е все празник и купон. Георги Джагаров - известният поет и един от най-приближените на Тато й „прерязва лентичката” по думите й. Двамата се запознават със скандал, след това отиват на бар, а после й става кум.

Маргарита е щастлива жена. Смята се за целуната от съдбата. Хубавото в живота й е повече от лошото. А битовизмът не е успява да я смаже, здравословните проблеми също. Умее да бъде щастлива от най-малкото, а дори и големи неприятности не я правят нещастна. Всяка една злонамереност й дава повече хъс и сила да я надделее.

Петкова е бащиното й име. Защото „фамилията на една жена може да се смени, но единственият мъж, чието име мога да нося, беше и си остава баща ми”, казва Маргарита. Един от бившите й съпрузи – трима на брой, изпадал в умопомрачение, когато се обръщали към него с „г-н Петков”, или пък ги търсели като „семейство Петкови”. Три деца, родени през четири години, внуците – всички те са голямото й семейство. И приятелите и колегите й, които я обожават. Нея скандално младата, винаги младата Маргарита Петкова.

Казва, че откакто се помни, все пее фалшиво. Оказва се обаче, че стихотворенията й са толкова ритмични, че едва ли не плачат да бъдат облечени в подходяща мелодия. И чудото става. От години те са се превърнали в класика. Първо Богдана Карадочева изпя „Иване, Иване” и „Бермудски триъгълник” (е, и още много други), Васил Найденов изпя „Болката отляво”, Тони Димитрова - „Балкански синдром”, Кичка Бодурова, Михаил Белчев и Йорданка Христова направо изтръгват сърцата ни с нейни стихове.

Култовата поетеса Маргарита Петкова продължава да пише още и още за любовта. И да се влюбва до полуда. Жена с всичките є странности и обикновености, майка с всичките й радости и страхове, пишеща стихове (събрани между кориците на над 15 книги и изпети в над 200 песни), публицистика.... Тя е като всички останали жени в този свят. И същевременно единствена.

Надежда за Надежда

Само преди няколко месеца хората разбраха за проблем в семейството й с нейната красива дъщеря Надежда – оказа се, че от години младата жена страда от онкологично заболяване. Време, през което отчаянието и болката се редуват с кураж и надежда. Във фейсбук Маргарита написа: „Вие ме познавате като поетеса, като обществена личност, но призивът ми е на майка - каквито са всички майки по света” - и кампанията за събиране на средства за животоспасяваща операция трогна хиляди.

Тя е любимата ми приятелка

Имам привилегията да бъда близка с Маргарита. Тя е моята любима поетеса, любима приятелка и любима кръщелница. Преди много-много години прочетох в сп. „Септември” няколко стихотворения от младата поетеса Маргарита Петкова. Аз се захласнах и си казах: „Боже, колко е талантлива тази жена и колко е близка по душевност на мен! Тя е невероятна!” Маргарита е страхотна, тя е талантлива, интелигентна, градска, зеленоока и винаги влюбена. В стиховете си е горда, непокорна, доминираща, мъжко момиче – „мъжки момичета сме, а не жени”, „ех, момичета, и на двайсет, и на трийсет по две, даже до смърт да обичаме, пак не падаме на колене”...

Певицата Богдана Карадочева

Диалозите ни започнаха спонтанно

За Маргарита Петкова аз знаех още от ученическите си години, чел съм нейни стихотворения като гимназист. Поетичните диалози между нас започнаха спонтанно. Отговорих в рими на стих, написан от нея и публикуван в социалната мрежа, така започна всичко. Закачката” между нас тръгна спонтанно като истински диалог между лирическите герои „Той” и „Тя”. Стиховете в „Абсурдни времена” съвсем естествено изследват и следват любовта във всичките й аспекти. А любовта е неизменна част от самия живот. Мирогледът на всеки е специфичен, но като цяло мисля, че има само две универсални състояния за хората: или си влюбен, или не си.

Поетът Добромир Банев, с когото Маргарита написа “Абсурдни времена”

Автоиронията е задължителна

Тази жена е научила много хора (сред щастливците съм и аз), че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато най-много те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия. И ако от живота не винаги произтича поезия – от поезията й непременно произтича живот.

Поетесата Камелия Кондова