Част от царското семейство дойде в „Св. Александър Невски“
Потомци са на фамилия, владяла голяма част от Европа и останалия свят
Княгиня Мария Луиза пристигна специално в България, където избра да празнува 90-ия си рожден ден. По случай юбилея в храм-паметника „Св. Александър Невски“ бе отслужен молебен от митрополит Николай, който пожела на княгинята от името на Българския патриарх Неофит още дълги и духовни радостни години. На молебена присъстваха Симеон Сакскобургготски, дъщеря му Калина, членове на семейството.
Три годишнини са повод да си припомним, че преди да стане република през 1946 г., България е конституционна монархия, обявена като такава от Търновската конституция през 1879 г., и има своите князе и царе. Тези годишнини са навършването на 85 г. на цар Симеон Втори на 16 юни миналата година, 90-ият рожден ден на неговата сестра Мария Луиза на 13 януари т.г. и предстоящото отбелязване на 80 г. от кончината на цар Борис Трети на 28 август.
Владетели от векове
Сакс-Кобург и Гота, към които принадлежи българското царско семейство по линия на цар Фердинанд I, е стара германска княжеска династия. Без да се впускаме в подробности, ще споменем само, че нейни наследници са владели големи части от Европа и останалия свят. През 1840 г. Алберт фон Сакс-Кобург-Гота се оженва за братовчедка си Виктория, кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, а впоследствие и императрица на Индия. След този брак британската кралска династия възприема името Сакс-Кобург и Гота.
През втората половина на 19 век Сакс-Кобург и Гота владеят Британската империя, Белгия, Бразилия, България, Португалия, Саксония. Имат кръвни връзки с руското императорско семейство и други монархии. През 1917 г. английският крал Джордж Пети заменя немско звучащата си фамилия с името Уиндзор. По това време страната му води война с Германската империя.
Борис Трети и Йоанна чакат разрешение от папата
Сватбата на Борис и Йоанна Савойска през 1930 г. в Асизи.
По-големият от двамата синове на Фердинанд Сакскобургготски – Борис, е коронясан като цар на България под името Борис Трети на 3 октомври 1918 г. Той се жени за дъщерята на италианския крал Виктор Емануил от Савойската династия - Йоанна (с рождено име Джована). Тъй като тя е католичка, а той – православен, е нужно да изчакат разрешение от папата. Двамата се венчават първо по католическия ритуал на 25 октомври 1930 г. в папската базилика „Св. Франциск“ в Асизи, Италия. На сватбата присъстват крал Виктор Емануил Трети и съпругата му кралица Елена, бившият български цар Фердинанд, София Гръцка, херцозите на Парма, Бенито Мусолини и други височайши гости.
Младоженците са посрещнати тържествено в България. На Лъвов мост в София е построена триумфална арка, а венчавката е на 31 октомври с православна церемония в катедралния храм „Св. Александър Невски“.
Мария Луиза – царската дъщеря
Княгиня Мария Луиза в българска народна носия.
През 1933 г. се ражда първото дете на царското семейство – княгиня Мария Луиза. Неин кръстник става председателят на Народното събрание Александър Малинов. Безгрижното детство в двореца е последвано от трагични за страната събития, които слагат своя отпечатък и върху живота на царските деца – преждевременната смърт цар Борис Трети, комунистическият преврат на 9 септември 1944 г., обявяването на страната за република и прогонването на царицата майка Йоанна и двете й деца от България.
Мария Луиза иска да учи в Художествената академия в Мадрид, но следва семейната традиция на жените във фамилията и завършва училище за милосърдни сестри. През 1957 г. се омъжва за принц Карл Владимир фон Лайнинген, от когото са първите й двама синове – Карл Борис и Херман. По линия на баща си двамата са свързани с руската велика княгиня Мария Кириловна Романов и са вписани сред наследниците на британската корона.
От втория си брак с поляка Бронислав Хробок Мария Луиза ражда още две деца – дъщеря Александра Надежда и син Павел. Днес княгинята живее със семейството си в град Медисън, щата Ню Джърси, САЩ. Има общо 11 внуци и 2 правнука.
Симеон Сакскобургготски – последният цар
Цар Симеон Втори избра да живее в България.
На 16 юни 1937 г. топовни гърмежи и камбанен звън оповестяват раждането на Симеон Сакскобургготски. В чест на престолонаследника всички оценки на учениците са повишени с една единица и така повтарачите са спасени от оставане в същия клас. Дадена е амнистия на 4000 затворници, опрощават се данъци и такси.
Животът на малкия Симеончо е изпълнен с драматични обрати още от най-ранно детство. След смъртта на баща му Борис III през 1943 г. Симеон е провъзгласен за цар на българите. Тогава той е едва 6-годишен и поради непълнолетието, съгласно Търновската конституция, е създаден регентски съвет, който управлява от негово име. След 9 септември 1944 г. цар Симеон ІІ остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани. Две години по-късно, през 1946 г., след референдум, цар Симеон II, сестра му княгиня Мария Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание.
Първоначално царската фамилия се установява в Истанбул, по-късно заминава за Александрия, в Египет, където Симеон постъпва във "Виктория колидж" - най-престижното британско училище в Северна Африка. Там негови съученици са много от сегашните високопоставени особи в арабския свят.
Няколко години по-късно испанският крал ги кани да се заселят в Испания. Симеон продължава образованието си във Френския лицей, където среща бъдещата си съпруга, аристократката Маргарита. Впечатлен от френската образователна система, той осигурява по-късно същото образование на петте си деца. През 1958 г. заминава за САЩ, където става курсант във военната академия "Вали Фордж" в Уейн, щата Пенсилвания. Там е приет под името кадет Симеон Рилски. Взима две години за една и се дипломира през 1959 г.
Връща се от САЩ и започва да изучава бизнесадминистрация. По това време той говори свободно седем езика: български, италиански, английски, немски, френски, испански и португалски, а също малко арабски. В продължение на 13 години е председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“. Работи като консултант за няколко фирми в Европа и Африка.
През 1962 г. се жени за Маргарита Гомес Асебо и Сехуеля. Имат пет деца: Кардам, Кирил, Константин-Асен, Кубрат, Калина.
През цялото това време Симеон II не спира да се вълнува от живота в родината и от всичко, свързано с България. Голямото му завръщане, прието с екзалтация от българския народ, е през 1996 г. На 2 май 2001 г. той регистрира коалиция "Национално движение Симеон Втори", която печели на парламентарните избори 120 (точно половината) депутатски места в 39-ото Народно събрание.
През 2005 г. НДСВ губи изборите, но Симеон участва в Съвета на тристранната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, която съставя кабинет с премиер Сергей Станишев. На следващите парламентарни избори през 2009-а НДСВ събира едва 3% от гласовете. Със залеза на партията Сакскобургготски се оттегля от политическия живот на страната.
Борис IV е наследникът на короната
Испанските медии наричат Борис Четвърти „новия спасител на България“.
Първородният син на починалия през април 2015 г. княз Кардам Търновски – Борис, е кръстен на прадядо си. Ако някога България се върне към монархическо държавно устройство, именно той ще бъде цар, след Симеон Втори. Според Търновската конституция царската корона се предава по низходяща мъжка линия – от баща на най-големия му син.
Младият Борис е завършил Европейския колеж в Мадрид, учил е в Австрия, където има кратък политически стаж в австрийския парламент, както и в Колежа по изкуства в Лондон.
26-годишншят Борис е потенциален артист, фотограф и голям почитател на футбола. Любимият му отбор е „Реал Мадрид“ и самият той често играе на зеления терен. В свободното си време свири на китара, пристрастен е към компютрите. Силно е привлечен от скулптурата. Близки до семейството споделят, че е наследил любовта към изкуството от майка си княгиня Мириам де Унгрия и интереса към музиката от покойния си баща.
Преди време в испанската преса се появи информация, че първородният внук на Симеон II има връзка с дъщерята на бизнесмена Динко Динев – Александра. Двамата се запознават в престижното международно училище в австрийския град Сент Гилген и няколко години са неразделни. Самата Александра е дама на Борис на 80-ия юбилей на Царя през 2017 г., а сред гостите е и нейният баща.
Именно испанските медии наричат Борис „новият спасител на България“ и твърдят, че българинът със синя кръв има сериозни политически амбиции. Дали младият престолонаследник ще се посвети на политиката или ще предпочете за се изявява в областта на изкуството, предстои да разберем.
Княгиня Калина - космополитната българка
Княгиня Калина често се облича в етно стил.
Княгиня Калина е единствената дъщеря на цар Симеон Втори. Родена е на 19 януари 1972 г. и само тя от всичките му наследници се върна да живее в родината на баща си. Вместо да се възползва от всички екстри на двореца "Врана", Калина пожела да има свой самостоятелен дом в София. "Не е апартамент, къща е, но не мога да кажа дали е собствена или под наем", уточнява прессекретарят на царското семейство Явор Кирилов.
През 2002 г. Калина Сакскобургготска се омъжи в Царска Бистрица, Рила, за испанския пътешественик Китин Муньос, роден през 1958 г. в Мароко. Калина бе с рокля, ушита от български дизайнери. По-късно тя дари дрехата на Националния исторически музей. Синът на Калина и Китин – Симеон-Хасан, се роди в България на 14 март 2007 г. Той бе кръстен в православната вяра. Единствената дъщеря на Симеон II има българско гражданство и знае български език. Синът й също има български паспорт.
Княгинята се занимава професионално с конна езда и участва в състезания от името на България. Калина и Китин правят документални филми за българското културно наследство и за опазването на околната среда. Княгинята харесва българските носии и често се облича в този стил. По повод 50-ия си рожден ден миналата година тя засне фотосесия в Бистрица заедно с любимите й „Бистришки баби“.
В рода - лекари и икономисти
Симеон и Маргарита с петте им деца.
Четвъртият син на Симеон Сакскобургготски – княз Константин-Асен Видински, се радва на щастлив семеен живот с княгиня Мария. Двойката има близнаци – Умберто и София, които са на 22 години. Умберто следва политология в „Сейнт Джордж“, Вашингтон, а сестра му София учи хотелиерски мениджмънт в Лозана, Швейцария. София е кръстена в чест на испанската кралица, а нейни кръстници са крал Фелипе VІ и кралица Летисия. Княз Константин-Асен е финансист и работи като инвестиционен банкер в Испания.
Княз Кубрат е третият син на Симеон II, който се жени през 1993 г. за княгиня Карла. По време на сватбената церемония тя носи тиарата на царица Йоанна. Семейството има трима синове – Мирко (28), Лукас (26) и Тирсо (21). Карла има собствена козметична марка, носеща името Carla Bulgaria. 57-годишният княз Кубрат е лекар хирург. Семейството живее в Мадрид, Испания. Князът има всички основания за гордост, че двама от синовете му са тръгнали по неговите стъпки в медицината. При това в същия университет като баща си - в Памплона. Най-големият - Мирко, вече се дипломира, а брат му Лукас е в пети курс. Само най-малкият - Тирсо, засега не проявява интерес към медицината.
Вторият син на Симеон - княз Кирил Преславски, е един от най-успешните инвестиционни банкери в Лондон. Завършва теоретична и квантова физика в Принстънския университет с пълно отличие, но избира да тръгне по пътя на друга точна наука - финансите. За кратко е част от политическия живот на България, като влиза в политиката у нас преди баща си. От 1997 до 2001 г. е съветник на президента Петър Стоянов по макроикономическите въпроси. Той е създател на българския Сити клуб в Лондон.