Труд
Автор:
Труд
Разговорите договорени с посредничеството на Лукашенко
Харков стана арена на тежки сражения
Надежда за мир в Украйна породи вчерашното съгласие на Киев да преговаря с Москва. То бе потвърдено от президента Володимир Зеленски, който заяви: „Споразумяхме се украинската делегация да се срещне с руската делегация без предварителни условия на украинско-беларуската граница, близо до река Припят”.
Това е втори опит за преговори откакто Русия стартира инвазията в Украйна в четвъртък. В петък такова предложение отправи Зеленски. „Искам да се обърна към президента на Руската федерация. Навсякъде в Украйна се водят боеве. Нека седнем на масата за преговори, за да спрем загубата на човешки животи”, апелира тогава Зеленски. Последва отговор от Кремъл, че Путин е готов да изпрати в Минск руска делегация за преговори с украинската страна. Няколко часа по-късно обаче Путин направи тв обръщение, в което призова украинските военни да спрат съпротивата си срещу руската инвазия, да вземат властта в Киев в свои ръце и да свалят Зеленски.
В събота говорителят на Кремъл Дмитрий Песков хвърли малко светлина върху това, което се е случило. Той заяви, че след съгласието за преговори Путин е наредил спиране на движението на основните сили от руските войски. Но междувременно украинската страна се отказала от разговорите и затова руските военни действия били продължени в съответствие с плана на операцията.
Вчера сутринта Песков съобщи, че руска делегация е пристигнала в Беларус и е готова за преговори с украинската страна в град Гомел. Начело на делегацията на Москва е Владимир Медински, помощник на Путин. Зеленски обаче отхвърли възможността за среща в Беларус, чиято територия Русия използва за инвазията си в Украйна.
Развръзката дойде в ранния следобед с посредничеството на беларуския президент Александър Лукашенко. Първо той разговаря със Зеленски, а след това позвънил на Путин с молбата да не отзовава руската делегация, тъй като Украйна е заявила готовност за преговори. А след това и Зеленски потвърди предстоящото им провеждане. Каква ще е основната им тема не бе уточнено, едно от основните искания на Русия по принцип е Украйна да запази неутралитет, т. е. да се откаже от евентуално членство в НАТО. До редакционното приключване нямаше съобщения дали делегациите са седнали на масата за преговори.
Новината за разговорите дойде на фона на продължаващите битки в Украйна. Съобщено бе, че руските сили са влезли във втория по големина град - Харков. Имаше информации за улични боеве и взривен газопровод. Но по-късно през деня губернаторът на Харков Олех Синегубов обяви, че Украйна си е върнала контрола над града.
А междувременно Германия за първи път в следвоенната си история реши да достави оръжия на държава, която се намира в горещ конфликт. Украйна ще получи 1000 противотанкови системи и 500 ракети земя-въздух „Стингър”, за да може да се защитава срещу Русия, съобщи канцлерът Олаф Шолц. В реч пред Бундестага вчера той допълни, че Берлин ще увеличи военните си разходи в новия бюджет на страната до над 2% от БВП, като за военни инвестиции ще бъдат заделени 100 милиарда евро.
Ще предизвика заобикаляне на US долара, алармират експерти
Москва има алтернативен вариант
Западните страни се споразумяха да изключат няколко руски банки от международната система за разплащане SWIFT. Мярката в отговор на руското нахлуване в Украйна ще удари и Централната банка на Русия, на която ще бъде ограничен достъпът до международни резерви и съответно опциите є да се намесва за намаляване на последиците от наложените на Москва санкции.
Изключването от SWIFT е било договорено късно в събота, а вчера за него съобщи в официално изявление шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Тя посочи, че зад решението стоят ЕС, САЩ, Великобритания и Канада и допълни, че „мерките сериозно ще ударят икономиката на Путин”.
Кои банки ще бъдат отрязани от SWIFT не бе посочено. Не бе уточнено и кога евентуално ще влезе в сила изключването. SWIFT (съкращение на Society of Worldwide Interbank Financial Telecommunication) е базирано в Белгия сдружение на около 11 000 финансови институции по света, което гарантира сигурна система за трансгранични разплащания.
Москва обаче разполага с алтернатива на SWIFT - Системата за предаване на финансови съобщения (СПФС), разработена от руската Централна банка, която работи от 2016 г. на територията на Русия. Анализатори предупреждават, че с изключването на Русия от SWIFT Западът може да си вкара автогол, тъй като това ще засили процеса по заобикаляне на американския долар като водеща валута, от което ще спечели китайскят юан.
В отговор на Запада
Президент Владимир Путин нареди вчера привеждането на силите за стратегическо възпиране на руската армия, включващи и ядрените, в специален режим на носене на бойно дежурство, предаде ТАСС.
Това е най-високата степен на тревога на руските стратегически ракетни сили, посочва Би Би Си.
Путин обясни, че това се предприема в отговор на неприятелски действия и агресивни изказвания от западни държави.
„Западните страни предприемат не просто неприятелски действия спрямо нашата страна в икономическата сфера - имам предвид нелегитимните санкции, за които всички добре знаят, но висши длъжности лица от водещите страни от НАТО допускат и агресивни изказвания по адрес на страната ни”, заяви Путин на среща с военния министър Сергей Шойгу и началника на Генщаба Варелий Герасимов.
Настояват първо да се защитят националните интереси
Хотелиерите се притесняват за последиците върху сектора от поредната тежка криза.
Българските политици трябва да защитават на първо място националните интереси и тези на собствената си икономика, а след това тези на общностите, от които са част - НАТО и ЕС, категорични са представители на туристическия сектор. От бизнеса са притеснени заради отказите от резервации от украински и руски граждани в резултат на военния конфликт в Украйна, както и на решението на българското правителство да е една от първите държави, които затвори въздушното си пространство за руски полети. В резултат от Москва предприеха реципрочни мерки и освен, че спряха полетите към София и морските ни курорти, препоръчаха на гражданите си да отменят планираните ваканции у нас и да се пренасочат към други дестинации.
„Членовете на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) неколкократно изявиха готовността си да предоставят подслон и да осигурят работа на бежанците от Украйна. Готови сме да предоставим помощ и вече са осигурени над 10 000 легла в цялата страна”, заяви председателят на организацията Георги Щерев. „Съчувстваме на гражданите на Украйна за случващото се в страната им и се надяваме конфликтът да приключи максимално бързо”, допълни той.
Туризмът продължава да е сред основните сектори, който може да изведе икономиката ни най-бързо и лесно от кризата, подчертават още от БХРА. „Затова преди да се взимат политически решения трябва да се мисли и за последиците от тях, особено за туризма. Ако не внимаваме, това би означавало да зачеркнем туристическия сезон за години напред”, посочват от БХРА.
„Стига популистки изказвания, държавата да направи кризисен щаб. Искам да наема украинци на работа, а държавата няма никаква готовност. Никой не е дал инструкции как да процедираме с пристигащите украинци”, посочи пред „Труд” хотелиерът Веселин Налбантов, зам. - председател на БХРА.
Той и негови колеги коментираха, че могат да настанят няколко семейства по хотелите в Слънчев бряг за тяхна сметка, но и самите хотелиери са в криза.
