Труд
Автор:
Проф. Боян Дуранкев
Съвременната отбрана изисква висока степен на развитие на науката и техниката
България инвестира 3 пъти по-малко от БВП в научни изследвания спрямо средното за ЕС
Изискването за разходи за отбрана в размер на около и над 5% от БВП поставя един предварителен въпрос: отбраната с тояги ли ще се осигурява, с барут или с най-модерни - проектирани от науката - техники и технологии?
Не е тайна, че в САЩ и в други страни - сред които и България, в които е налице олигархична икономическа система, един от елементите на които е военно-промишленият комплекс (ВПК). Той получава значими и непрозрачни обществени поръчки, често е корумпиран, а силоваците по принцип са високо облагодетелствани. В това число - и чрез „изискването“ за минимум 5% от БВП за отбрана.
Но съвременната отбрана (или даже участие във война) изисква висока степен на развитие на науката и техниката.
Да погледнем към разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД - Research and development - R&D) като дял от брутния вътрешен продукт (БВП). За разлика от разходите на отбрана, които се вливат само в този сектор, то НИРД се разпростират върху цялата икономика и общество. По простата логика те би следвало да са с по-висок дял от средствата за отбрана.
Но не са.
Например, през 2024 г. Съединените щати инвестираха около 2,62% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната в научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Това отразява спад от пика от 2,68% през 2022 г. От 2010 г. насам НИРД като дял от БВП в САЩ се е увеличил бързо.
Според най-новите данни на Евростат, разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД, R&D) в България са около 0,8% от БВП. Това поставя страната сред държавите с най-ниска научна интензивност в ЕС. И при това става дума за намаляващи разходи като дял, както и недобро структуриране (системата на „връзките“ влияе силно).
Интензитетът на НИРД, определен като разходи за НИРД като процент от БВП, остана стабилен на 2,2% от БВП в ЕС, подобно на предходните години. Между 2014 и 2024 г. интензитетът на НИРД в ЕС се е увеличил с 0,1 процентни пункта (п. п.). В същия период интензитетът на научноизследователската и развойна дейност се е увеличил в 19 държави от ЕС, като най-голямо увеличение е регистрирано в Белгия (+1,0 процентни пункта), Гърция (+0,7 процентни пункта) и Естония и Хърватия (по +0,6 процентни пункта всяка).
През 2024 г. 6 държави от ЕС регистрираха интензитет на научноизследователската и развойна дейност, равен или по-висок от 3%, от БВП целта на ЕС, определена от Европейския съвет за ЕС. Най-висок интензитет на научноизследователската и развойна дейност е регистриран в Швеция (3,6%), Белгия (3,4%), Австрия (3,3%) и Финландия (3,2%), следвани от Германия (3,1%) и Дания (3,0%).
За разлика от това, 7 страни от ЕС отчитат укоряващо нисък интензитет на НИРД под или равен на 1%: Румъния и Малта (по 0,5%), Кипър (0,7%), България (0,8%), Латвия (0,9%) и Словакия и Люксембург (1,0%).
67% от разходите за НИРД в ЕС се отчитат за бизнес сектора. След него се нареждат секторът на висшето образование (21,4%), държавният сектор (10,8%) и частният сектор с нестопанска цел (1,3%).
Да подчертаем, средният показател за Европейския съюз е около 2,2-2,3% от БВП, което означава, че България инвестира приблизително три пъти по-малък дял от БВП в научни изследвания и разработки спрямо средното за ЕС. Или, за да достигне средното европейско равнище, България би трябвало приблизително да утрои относителния си разход за НИРД. От гледна точка на икономическата политика това ниско ниво на инвестиции в НИРД е една от основните причини за изоставането на България по показатели като производителност, патентна активност, високотехнологичен износ и комерсиализация на научните резултати.
МФ предвидливо прибра парите от портфейлите на училищата но не посмя да посегне на парите на университетите (не са малко) и още по-малко на натрупаното в силовите структури. Картината е от ясна по-ясна.
Вероятно целта от 5% за разходи за отбраната (цели на НАТО-Тръмп) ще бъде постигната преди целта от 3% за разходи за научно-изследователската дейност (цел на ЕС). Поне в България.
„Мирно!!!“
