Мистър Свят 2019 Даниел Георгиев: Сравняват ме с Капитан Америка

За първи път България е на върха в конкурс за красота

Даниел Георгиев е на 25 години, от София. Висок е 187 см. Започва да се изявява като модел още като ученик в Националната търговско-банкова гимназия. Тогава се снима със съвсем малка роля и в сериала „Под прикритие“. На 18 години се явява на конкурса „Менхънт“ и като български победител участва на световния финал в Банкок, Тайланд, където прави впечатление сред конкурентите от 89 държави.

Тази година Даниел беше нашият представител на престижния конкурс „Man of the World“, който се състоя във Филипините, в Сан Хуан. Нашето момче се класира на първо място и беше коронясано като най-красивия мъж в света.

Преди седмица Даниел се завърна в страната и бе тържествено посрещнат на Летище София, а на 9 август от 20 ч. в негова чест се организира грандиозно парти в Cabana roof top beach bar в София.

- Дани, разкажи ни как стигна до подиума във Филипините.

- Работил съм като модел в Милано за големи марки като „Долче и Габана“ и „Армани“. Тогава бях на 20 години. Дойдоха от една агенция в България и направиха кастинг. От всички явили се избраха само мене. Аз работих с тази агенция точно три дни. Не успяхме да постигнем съгласие за договора, който ми предлагаха. Затова се отказах и си намерих друга агенция – най-добрата за мъже-модели в Милано. Отидох на място и те ме харесаха. На втория ден бях на кастинг за „Армани“, на четвъртия вече имах договор с „Долче и Габана“. В Италия живях година и половина, след това се върнах, завърших си образованието, което бях прекъснал – „Икономика и бизнес“ в УНСС. Това стана миналата есен. След по-малко от половин година заминах за „Мистър Свят“ във Филипините.

- Кога се яви за първи път на световен конкурс за красота?

- На „Manhunt International“ през 2012 г., само че тогава бях на 18 години и не бях подготвен за такъв голям конкурс. Видях колко е трудно, но и разбрах как стават нещата. В България е едно, на голямата сцена е съвсем различно.

- Как реши още като ученик да участваш на „Менхънт България“?

- Кандидатствах и станах един от участниците. Ако не се лъжа, бяхме 15 момчета. Аз спечелих и получих шанса да участвам на „Менхънт интернешънъл“ в Банкок. Придружи ме моят пиар Наско Лазаров. Беше много интересно, нямах представа какво мога да очаквам там. Отидох просто така. Там се запознах с филипинския представител и го наблюдавах как се представя на репетициите, как се държи. Станахме приятели, дори ми даваше насоки. Той спечели накрая, което е нещо огромно за Филипините – те ценят изключително много конкурсите за красота. Когато миналата година тяхната представителка Катриона Грей спечели „Мис Вселена“, цялата държава от 120 милиона се обедини, празнуваше. Нещо невероятно става там. Когато аз се появях някъде, ставаше навалица, искаха да се снимат с мен, викаха, крещяха... Не усещам тази еуфория у нас. Разбирам, че те са в пъти повече от нас, ние сме малка държава, но пък поне трябва да сме единни, да се радваме. Българските мъже сме номер едно по красота, вече имаме титла. Никой досега не е постигал това на световната сцена.

- Какво означава за теб тази победа?

- Досега най-доброто представяне на конкурс за красота е на Жени Калканджиева – 6-о място на „Мис Свят“, и на Мариан Кюрпанов – също 6-о място на „Менхънт интернешънъл“. Много се радвам, че успях да спечеля първо място. Това е нещо невероятно, още не мога да го осъзная. Аз отидох с надеждата да вляза поне в Топ 5 понеже никой българин не беше влизал там на световен конкурс. Това беше целта ми. Така се случиха нещата обаче, че бях доста добре подготвен, доста уверен в себе си, представих се много добре и... спечелих.

- Как поддържаш тялото си във форма?

- Тренирам сериозно във фитнеса от пет години, поне пет пъти в седмицата по час и половина, играя футбол, гледам да се храня правилно спрямо калориите, които трябва да изразходвам на ден. Вече съм доста навътре в нещата и мога сам да си правя тренировъчния план и хранителния режим. Храненията гледам да са на 3-4 часа с умерени порции, тогава метаболизмът се забързва. Повечето хора правят грешка и не закусват или не обядват, а ядат тежка вечеря, но с това метаболизмът се забавя и храната не може да се усвои и се натрупва. Пия много вода. Аз съм върл противник на цигарите. Не пия алкохол, освен когато трябва да си кажа наздраве с хората, но не повече от 50 мл за цялата вечер. Не ми харесва, не е полезен и не виждам смисъл. Други вещества не ползвам и никога не съм го правил. Медиите във Филипините пуснаха една моя снимка отпреди 12 години и една сегашна, на които се вижда как съм се развил.

- Как гледат на татуировките на конкурсите?

- Не са много окей за татуировките, макар че не са забранени. В цял свят за ревюта, снимки, филми не се гледа на тях с добро око. Кристиано Роналдо няма нито една татуировка, а е най-известният човек на планетата. Знам го, защото съм му голям фен. Но това все пак си е личен избор – ако е умерено, няма проблем.

- Каза, че еуфорията около тебе във Филипините е голяма. Това притеснява ли те?

- Напротив, много приятно чувство е. Там, между другото, ме сравняват с Капитан Америка – актьора Крис Евънс. Когато пристигнах за конкурса, първия ден нямахме обяд и влязох в едно заведение за бързо хранене. Персоналът там спря работа и дойде да се снима с мен. Аз се почудих защо, а те ми отговориха, че много приличам на Капитан Америка. После и в медиите започнаха да ме оприличават на него, даже ми бяха направили колаж с него. Аз не виждам кой знае каква прилика, но хората явно я откриват.

- Правят ли си мъжете модели подобрения, както жените?

- Не съм специалист в тази област, но мога да кажа, че ние, българите, имаме натурална красота. В Азия много ни се радват, защото сме високи, бели, някои сме русоляви, със светли очи. Те много ценят това, защото са нисички и тъмнооки. Даже носят лещи – ако видите филипинец със светли очи, значи е с лещи.

- Фенки нападат ли те?

- О, да, определено. Тук не виждам опашка, но там веднага се събират, където и да отида. Повечето са жени, които крещят, подскачат, идват да се снимат с мен. У нас няма как да стане. Ние сме с различен манталитет: „Този е спечелил, голяма работа, какво толкова...“ Да, голяма работа е България да е номер едно в каквото и да било.

- А мъже преследват ли те?

- Имам и фенове, но аз държа дистанция и те се усещат, че няма смисъл.

Надежда Шопова: Младите са пренебрегвани като читатели

Отсъствието на интересни теми и жанрове е основна причина за отегчението от книгите сред децата, убедена е издателката

Често смятаме, че днешното младо поколение е слабо заинтересовано от четенето на книги и предпочита да се информира за всичко от компютъра. Оказва се обаче, че това не е така. Просто доскоро на пазара не се предлагаха книги, които да отговарят на техните интереси. „Днешните деца имат нужда от продукти с ново съдържание, с нови герои, да разказват нови истории и да ги учат на неща от съвременния свят. И не на последно място да са написани на техния език.” Думите са на Надежда Шопова – издателски директор в „Егмонт”. Родена е в Пловдив. Завършила е „Журналистика и масови комуникации” в Софийския университет. Има две деца – дъщеря на 8 и син на 14 години.

- Г-жо Шопова, издавате млади български автори, които се радват на голям успех. Заслужава ли си тази кауза?

- Всичко, което е свързано с издаването на книги, които се четат от млади хора, деца и тийнейджъри, е кауза, която страшно много си заслужава, защото всички знаем, че вниманието им и общуването с тях е задача номер 1. И второ - в последните години те са пренебрегвани като читатели, защото липсват социални теми, които ги вълнуват и са важни както за родителите и обществеността, така и за самите деца. Тези проекти, които ние реализирахме през последните четири години, са с водещи български звезди от дигиталните мрежи – ютуб, фейсбук, инстаграм. Това са платформи, които за добро или лошо набират сила в последните години навсякъде по света и, разбира се, у нас и са носители, изграждащи отношение и влияние върху младите предимно. Чрез книгите си и видеосъдържанието, което създават, те говорят на децата това, което те искат да чуят, по теми и въпроси, които ги вълнуват. И Емил Конрад, и Стан, и Изабел в книгите си говорят за проблемите в училище, за дигиталното или физическо насилие, за неща, които децата се притесняват да обсъждат с родителите си, като алкохол, наркотици, първа любов и го казват на разбираем език. Младите ги възприемат като свои идоли и се вслушват в това, което имат да им кажат, а то не е никак по-различно от това, което майка или баща биха казали по тези теми.

- Казахте, че досега младите хора са били пренебрегвани като читатели. Защо? Кой е виновен за това?

- Преди десетина години книгите за тийнейджъри или не съществуваха, или бяха книги, които всеки от нас е чел като млад. Нямаше издания, които говорят на съвременните деца за проблемите им, за интересите им. Но през последните години нещата се промениха. Литературата за младите хора не само у нас, но и по света, е изключително популярна и търсена. Това са автори като Стефани Майър, Джон Грийн, Сара Джей Маас и др. Те създадоха основата и в момента пазарът е буквално залят с прекрасни издания и книги, които младите намират за много интересни, полезни за тях и ги четат.

- Оказва се, че тийнейджърите имат желание, но просто не е имало какво да четат досега?

- Мисля, че това е основният проблем. Наистина липсата на интересни теми и жанрове е основна причина за липсата на интерес към четенето.

- И по света ли интересните книги за младежи се пишат от влогъри?

- О, да! Това е тенденция, която избуя в световен мащаб по същото време, когато издателство „Егмонт” стартира със своите проекти в края на 2014 г. Има изключително сериозни примери за световни издателства и продукти, инспирирани и написани от представители на дигиталните медии като Пюти Пай, който е един от най-известните ютубъри по света, и още много. Част от тях дори са преведени на български, но интересното е, че техният успех не може да се сравни с успеха, които постигат местните влогъри. Може би защото децата много по-лесно припознават българските си идоли от социалните мрежи и не са толкова привлечени от чуждите.

- На какво се дължи успехът на тези млади автори, освен темите, които засягат?

- Те говорят на езика на младите, казват истината за ежедневните и нормални неща. В една от книгите се засяга темата за насилие в училище. Главния герой е обиждан и нараняван от своите съученици и физически, и психически. Разказва се как трябва да си силен в такава ситуация, да не ти пука за мнението на другите, но влогърът го казва така, както биха си говорили самите деца, и те го ”слушат”. Първо е написано на език, който те възприемат, защото по този начин комуникират, и второ са теми, в които техният любимец казва: „Виж кво, и аз съм бил в тази ситуация, но виж докъде съм стигнал. Хич да не ти пука! Просто вярвай в себе си!”

- Какво е отношението ви към литературата за задължително четене през лятото?

- Бих отговорила като майка, защото и двете ми деца имат списъци със задължителна литература и за поредна година няма да я прочетат. Разбирам, че така е построена образователната система и синът ми, който ще бъде в 8-и клас, ще изучава част от „Декамерон”, който за мен не е произведение, което едно 14-годишно дете може да разбере. Затова няма да дам на сина ми да го прочете, но със сигурност ще чете, и то книги, които на него му харесват. Отговорност на семейството, на училището и на обществото е да възпитат децата първо да обичат да четат, а не просто да ги задължава. За всяка възрастова група си има подходящи произведения. За съжаление българската образователна система не отчита, че децата имат определени интереси и ние трябва да им предлагаме нови истории, нови герои, с които те да порастват и да стигнат до това в един момент сами да поискат да четат „Декамерон”.

- Мнението ви за електронните книги?

- За всеки влак си има пътници. Ние като издателство предлагаме от 6 години всички наши книги художествена литература и в електронен формат и не виждаме разлика. Купуват се и едните, и другите от различни потребители. Аудиокнигите навсякъде по света набират голяма популярност, но не мисля, че печатното издание ще умре.

- Какви възможности и проблеми поставя интернет пред издателския бизнес у нас?

- Най-големият проблем е пиратството на всяко електронно издание. Това важи за филмите и музиката. Единственият начин да се реши е с политическа воля, с воля от страна на институциите. Правят се стъпки в тази насока и се надявам скоро нещата да се променят. Българинът просто не е свикнал да плаща за електронно съдържание и оттам идва целият проблем.

- За мнозина четеното е скъпо удоволствие.

- Където и да седнем в препълнените заведения на всеки български град, бихме оставили не по-малко от 20 лева. Цената на книгите у нас е напълно ориентирана към клиентите и не мисля, че е скъпо удоволствие.

И още в новия брой на "Жълт Труд"...

Гери-Никол стана на 21, поздрави я Преслава

Георги Любенов разплакал Лили Иванова

Каскадьор на Брад Пит в "Игри на волята"

Бебето на Антония Петрова е пътешественик

Криско е горд с приятелството си с Дългия

Булката на Петко Димитров пръска сексапил на плажа

Наше момче си партнира с Хавиер Бардем

Младите жени имат повече сексуални проблеми

Умопомрачителни факти за извънземните

Невероятната киновселена на Марвел

Комунистите избиват синовете на Райна Княгиня

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 7 АВГУСТ