Мишел Уелбек – скандалният пророк на европейската литература

Ново издание на култовото произведение „Елементарните частици“

Роман, който се впуска стремглаво в недъзите и болките на съвременния човек.

Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява с хапливото си чувство за хумор

В „Подчинение“ направи жестока сатира на европейските елити 

През юни на българския книжен пазар излезе ново издание на едно от знаковите произведения на Мишел Уелбек, с което се поставя начало на цяла авторова поредица. Художник на поредицата е Иво Рафаилов. Международен литературен феномен, „Елементарните частици“ (преводач: Красимир Петров, 344 стр.) е впечатляващо оригинален роман, който се впуска стремглаво в недъзите и болките на съвременния човек.

Корица на „Елементарните частици“

Бруно и Мишел са полубратя, изоставени от майка си, безрезервна привърженичка на дрогирания свят и свободната любов на 60-те години. Всеки от тях е жертва на детството си - Бруно се е превърнал в необуздан хедонист, а Мишел е емоционално опустошен, но блестящ молекулярен биолог, изцяло потънал в самотата на работата си. На всеки от тях в крайна сметка се предлага последен шанс за спасение, а това, което произтича от техните падения, е брилянтно язвителна и непредсказуема история.

Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява с хапливото си чувство за хумор. Уелбек съчетава „самоличностите“ на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите му „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата, „Възможност за остров” и „Карта и територия” го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели. Уелбек е носител на редица авторитетни литературни награди като „Тристан Цара“ (1992), „Флор“ (1996), международната „Дъблинска литературна награда IMPAC“ (2002), „Ентералие“ (2005). За романа „Карта и територия“ (2010) е удостоен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“.

Най-важната му книга за мнозина, разбира се, е „Подчинение“ - едновременно пророческо произведение и свирепа сатира на безгръбначните европейските елити, които са готови да приемат надигащата се ислямизация на Франция и да продадат цялата своя цивилизация. 

А критици определят „Елементарните частици“ като „безмилостно саркастична и провокативна дисекция на съвременното общество - една от творбите, които носят на Уелбек световна известност. Още с излизането си той разпалва противоречиви страсти и реакции, а някои критици го определят като „нихилистична класика“. Болезнен и натрапчив, богат и предизвикателен, романът „Елементарните частици“ ни удивлява не само с идеите си, но и с портрета на едно общество — на едно човечество, което е загубило всякаква способност за връзка.“

Откъс от бестселъра  „Елементарните частици“

1 юли 1998 година се падаше в сряда. Ето защо Джерзински съвсем непринудено, въпреки необичайния характер на това, което му предстоеше, организира почерпката по случай напускането си във вторник вечерта. Хладилникът марка „Бранд“, приклекнал под тежестта на контейнерите с ембриони, пое в утробата си и бутилките шампанско; по принцип той служеше за съхранение на обичайните химикали.

Четири бутилки за петнайсет души бяха необходимият минимум. Впрочем всичко беше на минимума: интересите, които ги свързваха, бяха повърхностни; една непредпазливо изречена дума, един поглед накриво и току-виж, компанията се разпаднала, всеки щеше да хукне към колата си. Намираха се в облицовано с бели плочки сутеренно помещение с климатик и плакати на германски езера по стените. Никой не предложи да се снимат. Постъпилият в началото на годината млад изследовател с брада и глуповат вид си тръгна само след няколко минути, оправдавайки се, че имал проблеми с гаража. Сътрапезниците постепенно започнаха да се чувстват все по-неловко; не след дълго идваше сезонът на отпуските. Едни щяха да се приберат по домовете си, други щяха да се отдадат на зелен туризъм. Разговорите вървяха все по-трудно и те побързаха да се разделят. В седем и половина всичко бе приключило. Джерзински прекоси паркинга заедно с една колежка, брюнетка с много бяла кожа и голям бюст. Беше малко по-възрастна от него и по всяка вероятност щеше да го замести начело на изследователската група. Повечето нейни публикации се отнасяха за гена DAF3 на дрозофилата; беше неомъжена.

Когато стигна до своята тойота, той протегна усмихнато ръка на спътницата си (докато крачеха редом, вече си представяше как ще направи този придружен с усмивка жест и мислено се подготвяше за него). Дланите им се долепиха и леко се разклатиха нагоре-надолу. Едва по-късно си даде сметка, че на това ръкостискане липсваше топлота; предвид обстоятелствата двамата биха могли да се прегърнат, както правят министрите и някои естрадни изпълнители.