Монголите на Чингис хан опожарили великия Мисионис 

Археолозите вадят злато и сребро край Търговище

Цитаделата средновековен Свищов е строена при цар Иван Асен ІІ

Този сезон от археологическите проучвания на древния Мисионис може да бъде наречен „година на Второто Българско царство“. Разкриваният през последните години с подкрепата на Община Търговище античен и средновековен град е бил голямо търговско средище, за което през ХІІ в. пише прочутият арабски географ Ал-Идриси. А през XIII-XIV в. Мисионис, вече преименуван със звучното българско име Косово, става един от важните градове на Второто Българско царство. От този период се откриват множество сребърни и златни накити, както и монети на царете Константин Тих Асен, Георги І Тертер, Теодор Светослав, Иван Александър Асен и Иван Шишман.

В края на XIV в. богатството на Мисионис/Косово привлича погледите на османските завоеватели. Те го превземат след тежка обсада, след която градът повече не се възражда. И ако за тази драма са запазени множество археологически свидетелства, то през 2023 г. ние попаднахме на следи от една друга трагедия, случила се тук през първата половина на XIII в.

След успешното въстание на братята Петър и Асен в 1185 г. Мисионис/Косово се възражда и бързо се разраства. По време на управлението на първите Асеневци в края на XII и началото на XIII в. жителите строят къщите си направо върху изоставените антични улици и площади. Именно там през този сезон са установени руини на масивни каменни жилищни сгради, датирани в епохата на Второто Българско царство. В богатите къщи на гражданите се откриват много находки – сечива, керамика, прекрасни сребърни позлатени накити.

Няколко от тези сгради обаче са по-особени, защото, според намираните там монети, те са съществували само докъм средата на XIII в., когато са били напълно опожарени. Във вътрешността им се намират напълно изгорели сандъци с покъщината и полустопени накити от благороден метал. А този пожар се свързва с едно събитие, за което историците отдавна търсят материални доказателства. Става дума за ужасното нашествие в Европа на наследниците на страшния монголски владетел Чингис Хан. Създадената от него за няколко десетилетия огромна империя се простира от Тихия океан до Източна Европа. В апогея си при преките му наследници тя достига 38 млн кв. км и е най-голямата държава, съществувала в цялата история на човечеството.

В 1240 г., разгромили необятната Китайска империя и превзели почти цяла Азия, монголските орди се насочват на Запад. В победния си ход командваната от внука на Чингис Хан, Бату, армия превзема великия Киев и останалите руски градове и започва настъпление в Източна и Централна Европа. Християнските армии търпят повсеместни поражения от монголите с изключение на една-единствена победа над тях, постигната през пролетта на 1241 г. от българските войски, водени от цар Иван Асен II. За нея научаваме от важно сведение, оставено ни от средновековния френски поет и историк Филип Мускес в неговата „Римувана хроника“. Скоро обаче великият владетел умира, а през 1242 г., след като са разгромили Полша и Унгария, монголите решават да отмъстят на България. Те се възползват от това, че на престола вече е малолетният Коломан І.

За тази цел първо е изпратен корпуса на Кадан, син на тогавашния велик хан Угедей и  също внук на Чингис хан, който след разгрома на унгарската кралска армия е бил дислоциран по Адриатическото крайбрежие. Неговите войски извършват дълъг рейд през Черна Гора и Косово. После през Велбъжд (Кюстендил) и Средец (София) те навлизат в пределите на Българското царство. Паралелно с Кадан основните сили на главнокомандващия Бату също тръгват на изток. Те се придвижват от Унгария и Хърватия покрай Дунав през Белград, Браничево, Видин и Никопол.

Монголското нападение над Българското царство е отразено от няколко различни по народност летописци. Съвременникът Тома Архидякон от Сплит пише, че след като разоряват Далмация, монголите нападат България. Грузинският „Хронограф” от ХІV в. съобщава, че „Чингис Хан даде на най-големия си син армия и го изпрати в Кипчакските земи, Русия (...) и чак до [земите на] българи и сърби”. Но най-добре драмата се долавя в една българска приписка в ръкопис от това време: „Настоящата книга бе закупена от Теодор Граматик след нашествието на безбожните татари (т. е. монголи – Н. О.), когато царуваше в България Коломан Асен, син на Ивана Асеня, за (...) перпери в годината 6751 (1242/1243), индикт 1”.

В резултат на нашествието вероятно са превзети някои от големите градове на царството. Така живелият през втората половина на ХІІІ в. персийски историк Рашид ад-Дин Хамадани сочи Кадан като военачалника, завладявал дори столицата Търновград и големия град Килия в делтата на Дунав. Конкретно той отбелязва, че монголският командир превзел крепостта Тирнин (Търново) „...след големи сражения.”

Днешните историци не са единодушни по тези въпроси, но все пак мненията накланят към идеята, че монголите наистина са разорили сериозно днешна Северна България през 40-те те години на ХІІІ в. Според Пламен Павлов дори става дума за две поредни монголски нашествия от това време. Освен споменатото нападение на Кадан, той вижда и едно нахлуване от 1247 г., за което, според него, се говори в писмо на унгарския крал Бела ІV от същото време.

Военните действия на Кадан наистина са оставили ярки следи от разрушения в северните провинции на Българското царство. Археологическите находки показват, че животът замира за известно време в много важни центрове на Северна България. Според сръбския учен Александър Узелац важен белег в тази насока са многобройните заровени монетни съкровища от това време, намерени в Ловеч, Велики Преслав, Велико Търново, Шумен и Варна.

В Дръстър (Силистра) в дебел слой пожарища са открити цели четири монетни съкровища, над които се регистрира хоризонт без културни следи. Изследователят на този средновековен град Георги Атанасов пише, че е пострадал и катедралният митрополитски храм, а части от града остават необитаеми дълго време след опустошението. Дори в столицата Търновград личат следи от пожари в царския дворец, но не е лесно да се разбере дали се отнасят за тези или някои по-ранни събития. В намиращите се днес на територията на днешна Румъния крепости на дунавския остров Пъкуюл луй Соаре и при град Нуфъру също са открити индикации за силни разрушения, които могат да бъдат датирани около средата на ХІІІ в.

Най-добре монголското нашествие е документирано в цитаделата на разкривания през последните години от моя екип средновековен град Свищов. Тя е строена при цар Иван Асен ІІ, а задачата й била да пази важния брод през река Дунав и пътя към северните територии на царството във Влашко и към Карпатите. По тази причина крепостта е била обсадена и превзета от монголите. При разкопките е отлично доловен слой от пожарище, датирано със сигурност във втората четвърт на ХІІІ в.

Ето че сега ние откриваме доказателство за тези драматични времена и на Мисионис/Косово край Търговище. Явно през пролетта или лятото на 1242 г. градът е бил превзет и опожарен от монголите на Кадан. Проучванията обаче показват, че веднага след тяхното оттегляне средновековното селище край Търговище бързо се е възстановило и при цар Иван Александър Асен (1331-1371) е преживяло голям разцвет. Той се илюстрира с много богати находки, сред които сребърни монети, както и великолепни сребърни и златни накити, открити от археолозите и през 2023 г.