Проблемът не е в референдума, а че президентът твърди късно направи предложение
Първи януари 2026 г. е сакралната дата, на която се очертава България евентуално да стане 21-вата страна-членка на еврозоната. В подкрепа на това са заключенията на конвергентния доклад на ЕЦБ, който бе представен на 4 юни. Остават още три стъпки до завършване на този процес: втори конвергентен доклад на ЕК, одобрение от 20-те министри на финансите на страните от еврозоната (ЕКОФИН), одобрение от Европейския парламент.
Възможни препятствия пред това са: евентуални предсрочни парламентарни избори до края на настоящата 2025 г. и отмяна от служебното правителство в последния момент на присъединяването ни към еврозоната (при сегашната политическа обстановка у нас, тази хипотеза е по-скоро е малко вероятна); евентуално провеждане през есента на т.г. на референдум, на който да има вот против влизане в еврозоната (точно това на 9 май пожела президентът), но при сегашното съотношение на политическите сили в НС това едва ли ще бъде допуснато, дори и ако Конституционния съд (КС) реши, че искането му е конституционно допустимо, но то вероятно ще бъде отхвърлено от пленарния състав на НС и на трето място – ако нашата страна бъде обхваната масови протести против влизане в еврозоната, съпроводени с бурни безредици и ексцесии.
Предвид летния отпускарски сезон е по-вероятно част от протестиращите да се оттеглят в следващите три месеца, което ще направи протестите по-символични. В тази връзка е необходимо да се посочи, че политици от мнозинството в НС и повечето медии необосновано посочват, че тези протести се подклаждат от хибридни атаки от Русия, участващите в протестите се финансират от тази страна и ги обиждат с прозвища като неуки, рубладжии, копейки, путинисти и др.
Доказателства за руска намеса в съпротивата на голяма част от българския народ против еврото – не се забелязва, а и българските служби за сигурност не са представили такива. Авторът лично през последните две седмици е прегледал доста публикации в социалните мрежи, но не откри пропагандни материали от Русия. За еврото и България – няма нито дума, а няма нищо и за търговията с двете най-употребявани световни валути – долара и еврото.
Когато войната с Украйна приключи и санкциите на страните от ЕС спрямо Русия ще бъдат отменени, ще падне и искането руските природен газ и нефт да бъдат заплащани само в рубли. В този момент ще възникне необходимостта от заплащането на стокообмена между ЕС и Русия освен в рубли и с евро и вероятно плащанията в евро на първо време да преобладават. Преди санкциите търговията с въглеводороди бе с долари. Ето защо за Русия едва ли е от първостепенна важност дали България, която има 0,4 % от БВП на ЕС, е в еврозоната или не е.
Други са причините за съпротивата у нас за присъединяването на България към еврозоната, а не имагинерна руска намеса. Най-често се посочва, че основната причина в тази насока е липсата на информационна кампания от страна на МС и на БНБ, което е вярно. На централната банка по принцип не е в преките задължения да провежда комуникационни мероприятия, но законодателството ни ѝ вменява и тези нови задължения. Нищо обаче не оправдава сменилите се няколко предходни правителства, а също и настоящето, което е избрано на 16 януари 2025 г. и вече е почти на половин година, че в това отношение действат недостатъчно ефективно и дори мудно.
В другите страни от ЕС, които се присъединиха към еврозоната в последните десет години, премиерът, президентът и министрите им, перманентно разясняваха в медиите предимствата от въвеждането на еврото. У нас това е рядко и по-скоро става инцидентно. Освен премиера ни и министъра на финансите, то в тази кампания следва да се включат министрите на икономиката и индустрията, на иновациите и растежа, който е същевременно и вицепремиер по еврофондовете. Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията и министъра на туризма следва поне веднъж месечно да обясняват как с преминаването към евро ще се повишат чувствително приходите транспортния и на туристическите ни отрасли. Министърът на труда и социалната политика следва да изясни какви са предимствата от влизане в еврозоната за хората на труда, в т.ч. че те не са длъжни да преподписват нови трудови договори за заплатите им в евро, а също и да отговаря поне веднъж седмично на многобройните въпроси на над 2,3 млн. пенсионери. Авторът лично, без това да му е в задълженията му, е дал отговори на такива въпроси на няколко десетки свои познати от т.нар. трета възраст, които с основание са разтревожени.
По принцип в демократична страна, каквато е България, е резонно да има протести против еврото. Напълно в реда на законовите му правомощия е искането на президента за провеждането на референдум дали България от 01.01.2026 г. следва да влезе в еврозоната. Изключително нелицеприятни са епитетите, с които държавния глава е обиждан от политици, политолози, социолози и медии за това негово искане.
Налице е и основателния въпрос защо държавния ни глава, само месец след като пред студенти в Пловдив заяви, че референдум за въвеждането на еврото не следва да се провежда, то на 9 май направи промяна на това свое становище. Проблемът е не, че българския народ не трябва да бъде питан, а че това стана твърде късно – по-малко от месец преди излизане на конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ. Подобно искане от президента най-късно следваше да бъде отправено преди 2-3 години или поне седмица преди искането за изготвяне на този доклад през месец февруари. Това искане за референдум, несъмнено буди редица въпроси, като дали президента не подготвя нов политически проект, а той вече говори за нова политическа алтернатива.
Голяма част от доводите на противниците на еврото не са верни, но досега нито премиерът нито министрите компетентно обясниха с аргументи защо. Те са:
1. Превалутиране на досегашния курс 1 евро за 1.9583 лв. в съотношение 1:4 или дори 1:8. Това е фиксирано в закон и на практика това не е възможно без решение на НС.
2. След приемане на еврото и България следва да съгласува всеки проектобюджет с ЕЦБ и е възможно да се получи забрана за увеличаване на социалните разходи или повишаване на пенсиите. Няма такова изискване от страна на ЕК и ЕЦБ.
3. У нас ще има инфлация по-висока от сегашната, тъй като в част от еврозоната инфлацията е по-голяма, което отчасти е вярно, но това се отнася само за 3-4 страни. Налична е по-голяма инфлация на храните и на жилищата, която е далеч над тази на НСИ.
4. Лихвените проценти в някои страни в еврозоната са по-високи с 30%, отколкото у нас, което също отчасти е вярно, но това се отнася за не повече от 3-4 страни, приели еврото.
5. Влизането в еврозоната, на практика, ще ликвидира българската държава, с което ще загубим националния си суверенитет, което е невярно. След въвеждане на валутния борд през 1997 г. също бе налице загуба на известен паричен суверенитет на България. В никакъв случай това не доведе до загуба на национален суверенитет. На 01.01.2026 г. може да се присъедини към втората по сила валута в света. Към нея и сега е прикрепен българския лев. След налагането на повишени мита от САЩ, съвсем не е изключено след известно време, еврото да придобие превес за сметка на долара в световната търговия.
6. Еврозоната е пирамида и тя има нужда от свежи постъпления. България евентуално би заплащала дълговете на държави с висок държавен дълг от над 120 % от БВП като Франция, Белгия и Италия, което категорично не е вярно. БНБ следва единствено да преведе 960 млн. евро на ЕЦБ, което ще е българския дял в капитала ѝ.
7. ЕК ще посегне на спестяванията на българите чрез т.нар. Стратегия за съюза на спестяванията и инвестициите, което е ключова инициатива за подобряване на начина, по който финансовата система на ЕС насочва спестяванията към продуктивни инвестиции. Нейната цел е да предложи на гражданите на ЕС по-широк достъп до капиталовите пазари, както и по-добри възможности за финансиране на дружествата. Това може да укрепи благосъстоянието на гражданите, като същевременно стимулира икономическия растеж и конкурентоспособността на страните от ЕС.
8. Дигитално евро. С него според противниците на присъединяването на България към еврозоната ЕК и ЕЦБ ще „проследява“ всяка транзакция на гражданите на еврозоната. На неудобните граждани едва ли не няма да се разрешава да разполагат със своите лични авоари. Това категорично не е вярно. Предвижда се лимит за дигитално евро от 3000 евро.
9. Българското правителство е започнало кампания за фалшиви новини, която е финансирана с 10 милиона лева от държавния бюджет, което не е вярно. Става въпрос за рекламна кампания за ползите от въвеждането на еврото в България, а ресурсът от 10 млн. евро е отпуснат от ЕЦБ целево за информационна кампания в полза на въвеждане на еврото. Парите бяха преведени у нас още в средата на 2024 г., но тя много закъсня и излишно се изчаква да започне едва след излизане на Конвергентния доклад на ЕК и ЕЦБ.
Труд
-2-thumb-715x402.webp)
