България официално представи пред Европейската комисия и Еврогрупата проекта на бюджетния си план за 2027 г. Документът е изпратен в определения срок - 15 октомври, съобщиха от Министерството на финансите. Това е първият подобен план, който страната ни подготвя като пълноправен член на еврозоната след присъединяването си на 1 януари 2026 г.
Документът е разработен въз основа на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, одобрена от Фискалния съвет и е публикуван на сайта на ведомството.
Ключов акцент в проекта на бюджетен план са представените мерки за излизане от откритата на 10 юли 2026 г. от Съвета на ЕС процедура за прекомерен дефицит за България.
В тази връзка изпратеният документ изпълнява и ролята на официален доклад за предприетите мерки, посочват от МФ. В него България представя конкретните действия и реформи в изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС, която предвижда ясен график за коригиране на дефицита в рамките на допустимата референта стойност от 3% от БВП до 2029 година.
Основният фокус на Бюджет 2027 ще бъде към трайно оздравяване на публичните финанси, ограничаване на държавните разходи, свиване на бюджетния дефицит и намаляване на размера на нов дълг спрямо предходните години, без промяна на основните данъчни ставки.
В проектобюджета ще бъдат заложени ключови параметри и политики, представени общо и в Проекта на бюджетен план.
Социална подкрепа и доходи: предвижда се увеличение на пенсиите с около 8%, ръст на заплатите в бюджетната сфера с 5% и повишение на възнагражденията на педагогическите специалисти със 7,5%. Заложена е и подкрепа за семействата с деца, включително увеличение на детските надбавки и данъчните облекчения.
Приоритетни сектори: ще бъдат осигурени допълнителни ресурси за образование, здравеопазване, култура, спорт и сигурност, както и значителни инвестиции в отбранителните способности на страната (антидрон системи и противовъздушна отбрана).
Икономическа среда: предвиждат се мерки за оптимизация на администрацията, реформа в ТЕЛК за по-добър контрол на разходите, както и насърчаване на публично-частните партньорства за инфраструктурни проекти.