Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Всеки трети получава минималната пенсия за стаж и възраст
Минималната пенсия нараства с 50 лв.
Пенсиите ще бъдат увеличени средно с 80 лв. от 1 юли, показват изчисления на “Труд news” на база данни на Националния осигурителен институт (НОИ). В проекта на бюджет за 2025 г. е предвидено индексиране на пенсиите с 8,6% от месец юли. А към края на миналата година средният размер на получаваните суми от един пенсионер е малко над 930 лв. В резултат на предстоящото увеличение пенсиите на хората ще бъдат вдигнати средно с 80 лв. Така от средата на годината средната сума, която ще получава един пенсионер, ще надмине 1000 лв. В тази сума влизат пенсиите и всички добавки към тях.
Традиционно в България вдигат пенсиите не от началото, а от средата на годината. Така повишението на пенсиите изостава с шест месеца от инфлацията и от повишението на заплатите в администрацията, което традиционно е от началото на годината. В резултат през втората половина на годината пенсионерите ще разполагат с повече пари, отколкото през първите шест месеца на годината. Общо за втората половина на годината пенсионерите ще получат средно с 480 лв. повече, отколкото през първата половина.
Разбира се, не всички пенсионери ще получат еднакво увеличение. По-голямо повишение ще получат хората с по-високи пенсии, тъй като са плащали повече осигуровки по време на трудовия си стаж. В момента минималната пенсия за стаж и възраст е 580,57 лв. От средата на годината тя ще нарасне на 630,50 лв. Това представлява увеличение с 50 лв. Или общо 300 лв. повече през втората половина на годината спрямо първата.
Пенсиите на мъжете в повечето случаи са доста по-високи от тези на жените, показват данните на НОИ. През миналата година средният размер на получаваните суми от пенсионери мъже е близо 989 лв., а от жените - 811 лв. Пенсиите на мъжете са средно със 178 лв. по-високи от тези на жените. С предстоящото увеличение от 1 юли разликата между получаваните суми от мъжете и жените ще нарасне още повече.
В страната има малко над 2 млн. пенсионери, като през миналата година броят им леко нараства спрямо предходната, показват данните на НОИ. От тях хората с пенсии за стаж и възраст са 1,433 млн. Минимална пенсия взимат (заедно с наследствените) близо 510 хил. души, което прави над 35 на сто от общия брой на хората с пенсия за стаж и възраст.
Но голяма част от тези хора не получават минималната пенсия за стаж и възраст, която в момента е 580,57 лв. Близо 115 хил. души взимат по 493,48 лв. на месец, защото са се пенсионирали в условията на недостигащ стаж. Кодексът за социално осигуряване дава възможност на хората, които са навършили 67 години, да получат пенсия, ако имат поне 15 години действителен трудов стаж. Но минималната пенсия за тях е 85 на сто от най-ниската пенсия за хората с пълен трудов стаж. Тези хора са работили по-малко години от изискваните за получаване на пълна пенсия и съответно взимат по-малки суми. Но в страната има и над 387 хил. души, които са работили пълния брой години, необходими за получаване на пенсия за стаж и възраст, и взимат минималната сума от 580,57 лв. При прилагане на действащата формула за определяне на пенсиите, част от тези хора дори би трябвало да взимат по-малки суми. Но благодарение на определянето от парламента на минимална пенсия, взимат именно нея. Някои политици поставят въпроса защо тези хора взимат пенсия, която е по-висока от действителната, за която са правили осигурителни вноски. Но всъщност минималната пенсия е толкова ниска на фона на цените и необходимите средства за издръжка и нормален живот, че всъщност въпросът е доколко адекватна е самата формула за определяне на пенсиите. Във формулата освен годините стаж и осигурителният доход на всеки конкретен пенсионер спрямо средния осигурителен доход за страната, участва и коефициент за тежестта на всяка година трудов стаж, който е гласуван от парламента и не е свързан с размера на плащаните от хората осигуровки.
Най-малки са сумите в Кърджали
На второ място е Бургас
В София взимат най-високи пенсии.
Голяма част от пенсиите в София вече са над 1000 лв. Средният размер на получаваните в столицата пенсии заедно с всички добавки към тях е 1078,73 лв., показват данни на НОИ за миналата година. В София пенсиите са най-високи, тъй като в столицата са съсредоточени по-голяма част от администрацията и повечето централи на големите компании, където дават най-високи заплати.
На второ място по най-високи пенсии е Бургас със средно 978,77 лв. В Бургас има рафинерия и пристанище, където дават високи заплати и това води до висок размер на средните пенсии в района. Топ три на областите с най-високи пенсии се допълва от Перник с 965,12 лв. Това се дължи на близостта на Перник до столицата и на това, че много хора от района на Перник работят в София.
Сравнително високи пенсии взимат и във Варна и Стара Загора - малко над 935 лв., показват данните на НОИ. Над 900 лв. е средният размер на пенсиите и в Кюстендил и София-област. Във всички останали райони на страната взимат по-малки пенсии. Най-ниски са пенсиите в Кърджали - средно 710 лв. Причината за това е, че голяма част от хората там са земеделски производители, осигуряват се на ниски доходи и съответно взимат много малки пенсии.
Топ три на районите с най-ниски пенсии се допълва от Разград със средно 730 лв. и Силистра със 739 лв. Доста ниски са и пенсиите в Търговище (средно 737 лв.), Видин (778 лв.), Шумен (781 лв.) и Добрич (789 лв.).
Пенсии над 2000 лв. взимат 95 хил. души
3650 са ограничени от тавана
Брой на пенсионерите, разпределени според размера на пенсията и всички добавки към нея (към края на 2024 г.)
Близо 524 хил. души ще останат под линията на бедност и след увеличението на пенсиите от 1 юли. За настоящата година правителството реши линията на бедност да бъде 638 лв. Към края на миналата година пенсиите на 523 941 души, заедно с добавките към тях, са в размер до 580,57 лв. включително, колкото е минималната пенсия за стаж и възраст. Дори и след предстоящото вдигане на пенсиите от 1 юли с 8,6 на сто, получаваните от тези хора суми ще останат под линията на бедност.
Освен пенсиите за стаж и възраст, получени при условията на недостигащ стаж, под 580,57 лв. са и социалните пенсии, голяма част от инвалидните и от наследствените пенсии. В Европейския съюз има директива за адекватните минимални заплати, която би трябвало да намери място и в българското законодателство. Но общи правила за страните от ЕС за адекватност на пенсиите няма.
В България само 95 хил. души могат да се похвалят, че взимат пенсия над 2000 лв. Точно 3650 получават максималния размер на пенсиите от 3400 лв., показват данните на НОИ към края на миналата година. Тези хора вероятно биха взимали по-големи пенсии, ако нямаше таван на пенсиите. Но в страната има и 1787 човека, които заедно с добавките получават над 3400 лв. на месец. Таванът на пенсиите не важи за хора, които са били президент, вицепрезидент, председател на парламента, премиер или съдя в Конституционния съд.
Живеем средно 75,8 години
Най-дълголетни са в Испания
България е на предпоследно място сред страните от ЕС по продължителност на живота.
Освен размера на пенсиите, от изключително важно значение е и колко време хората взимат пенсията си. Данните на Евростат показват, че България е на дъното сред страните от ЕС по продължителност на живота. Затова и годините, които българите взимат пенсии, са по-малко.
В България средната продължителност на живота е 75,8 години, при средно 81,4 години за страните от Европейския съюз. По-зле от нас са само хората в Латвия, където средната продължителност на живота е 75,6 години.
Средната продължителност на живота на жените в България е 79,7 години, а на мъжете е 72 години. Оказва се, че пенсиите на жените в повечето случаи са по-ниски от тези на мъжете, но продължителността на живота на жените е средно със 7,7 години по-голяма. Като се има предвид, че в момента жените могат да се пенсионират и на по-малка възраст от мъжете, се оказва, че те получават пенсиите си доста по-дълго време.
След Латвия и България най-кратка е продължителността на живота в Румъния (76,4 години) и Унгария (76,7 години). След това в класацията са Литва (77,6 години), Словакия (78,2 години) и Полша (78,4 години).
Ако погледнем данните на Евростат не за целите държави, а за отделните региони, се оказва, че от 5-те региона на ЕС с най-ниска продължителност на живота три са в България: Северозападен (73,9 години), Северен централен (75,2 години) и Югоизточен (75,1 години). Четвъртият район е в Унгария, а петият е Майот, отвъдморска територия на Франция (74,9 години).
От страните от ЕС най-голяма е средната продължителност на живота в Испания (84 години), Италия (83,5 години), Люксембург, Малта и Швеция (и трите с 83,4 години). По отделни региони най-голяма е очакваната продължителност на живота в испанската област Мадрид (86,1 години), следвана от провинция Тренто в Италия (85,1 години), Оландските острови, които са част от Финландия (85,1 години), Комунидад Форал де Навара в Испания и провинция Болцано в Италия (и двете по 85 години).
