Труд
Автор:
Труд онлайн
Десетилетие след като 79 оковани скелета привлякоха вниманието на света, науката пренаписва историята на древен Фалерон. Но най-големите тайни на некропола може би ще останат недостъпни за археолозите. Днес там се намира Културният център на фондация „Ставрос Ниархос“ (SNFCC) – едно от най-високо ценените допълнения към съвременна Атина. Проектиран от Ренцо Пиано и завършен по време на финансовата криза в Гърция, той подари на изтощения град и неговите жители модерна обществена библиотека, красив парк и дом за Гръцката национална опера. Но под тази съвременна забележителност археолозите откриха една съвсем различна Атина. По време на поредица от разкопки във Фалерон са регистрирани над 2000 погребения. Откритието, което направи обекта известен, се случи през пролетта на 2016 г., когато археолози, работещи в сектор „Еспланада“, разкриха 79 скелета на възрастни мъже, положени в няколко групи. Мнозина от тях все още носеха железни окови на китките си. Позата на останалите подсказваше, че са били вързани с материали, които впоследствие са се разложили.
Дали са били привърженици на Килон – аристократа, чийто опит за завземане на властта през VII в. пр.н.е. завършва с избиването на последователите му, въпреки че са потърсили убежище? Или пък са били чужди нашественици, наемници или пленници, заловени в друг конфликт?
Изображения от разкопките и теории от онова време могат да се видят в малка изложба на място в SNFCC. Десетилетие по-късно резултатите от изследванията на археолозите вече са налице и дават някои отговори.
Когато древните зъби проговарят
Скорошно проучване, ръководено от Джулиан Стамер – докторант в Държавния университет на Аризона, анализира зъбния емайл на 66 от мъжете от некропола „Еспланада“ и на 97 възрастни, погребани на други места във Фалерон.
„Стронциевите изотопи се натрупват в зъбния емайл още в детството и отразяват геоложките характеристики на района, в който човекът е израснал“, обясни Стамер пред To Vima.
От 66-имата мъже от „Еспланада“ 64 показват показатели, съответстващи на местния регион на Атика. В рамките на цялата извадка 156 от общо 163 индивида (или 95,7%) имат показатели, характерни за местното население.
Това не разкрива политическата им принадлежност, нито обяснява причините за убийството им. Все пак, то прави една от теориите много по-малко вероятна: че групата се е състояла предимно от хора, доведени в Атика отвън и екзекутирани там.
Джейн Буйкстра – научен ръководител на Стамер и един от учените, поставили основите на американската биоархеология – подхожда предпазливо към по-нататъшни заключения.
„Нашият остеобиографичен подход се фокусира върху индивидуалните житейски истории, които – при липса на писмени извори – са „записани“ в костите и другите човешки тъкани“, сподели тя пред международното издание на To Vima.
Буйкстра отбелязва, че датировката на погребенията все още не е окончателно установена. Радиовъглеродното датиране обикновено би помогнало, но мъжете попадат в т.нар. „Халщатско плато“ – участък от калибрационната крива, който дава разочароващо широки времеви граници. Тълкуванията, базирани на археологическите доказателства, варират от края на VII до V в. пр.н.е.
Смърт в края на VII в. би ги поставила в епоха на съперничещи си аристократични фракции, преди Атина да развие общоприет правен ред. За разлика от това, екзекуция през V в. би ги поставила в съвсем различен политически контекст.
Освен това Буйкстра подчертава несигурността относно начина, по който мъжете са били убити. Оковите и позицията на телата при погребването свидетелстват за състояние на плен, но съдебномедицинските изследвания поставят под въпрос дали те действително са получили удари с тъп предмет по главата, или това се е случило след погребването.
Връзката на окованите мъже със събитията около Килон остава възможна хипотеза, но според Буйкстра тя далеч не е сигурна.
Разрез на древногръцкото общество
За Стела Хрисулаки, главният археолог, ръководил спасителните разкопки във Фалерон, вниманието, обърнато на окованите мъже, е замъглило мащаба на по-широкото откритие.
„Еспланадата е много повече от окованите мъже“, каза тя пред изданието. „Фалерон е голямо гробище, включващо хора, погребвани в продължение на няколко века и използващи редица много различни практики.“
Последният цялостен преглед на доказателствата идентифицира повече от 230 възможни или потвърдени „биаиотанатои“, термин, използван за хора, починали насилствено или получили забележително необичайно отношение при смъртта си. Общо 171 скелета се появяват в индивидуални и двойни погребения и в поне 17 колективни погребения, обхващащи приблизително три века.
Дори когато насилието е ясно, костите не могат надеждно да разграничат политическите жертви от затворници, пленници, роби или обикновени престъпници. И все пак моделът предполага, че организираното насилие, пленничеството и принудителните наказания са се повтаряли в обществото, което в крайна сметка е довело до атинската демокрация.
Гробището съдържа и много новородени, бебета и малки деца. Някои са били поставени в амфори, тенджери за готвене или хидрии. Някои съдове са били използвани повторно или сглобени от фрагменти. Други деца са били погребани с чаши, съдове за хранене или фигурки, включително малък кон и ездач.
Буикстра е поразен от необичайната честота на детски останки, но предупреждава да не се тълкува просто като доказателство за изключително висока детска смъртност. Погребалните обичаи, съхранението и обхватът на разкопаната площ може би са оформили извадката.
Междувременно Буикстра се надява, че по-нататъшната работа ще разкрие повече за майчиното здраве, както и за храненето, храненето и болестите на бебетата.
Гробовете също така оспорват по-старото описание на Фалерон като гробище, запазено за бедните и маргинализираните. Хората, погребани там, не са споделяли единна диета, здравословно състояние или форма на погребение. Предварителните сравнения дори показват, че някои възрастни в колективните погребения са имали малко по-добро дентално здраве от други, открити в индивидуални гробове на мястото.
Все по-често Фалерон изглежда по-малко като гробище за една изключена група, отколкото като последно място за почивка на напречен разрез на едно сложно общество.
„Хълмът на тайните“
След това е частта, която археолозите не са разкопали. Последните разкопки са изследвали приблизително 11 000 квадратни метра в отделни зони на бившия конен маршрут Фалерон. Каталогът на изложбата от 2022 г. „Фалерон: Между два свята“ идентифицира неизследвана празнина от 57 480 квадратни метра между централния и северозападния сектор на разкопките. Археолозите също така са проследили продължението на гробището под части от изкуствения хълм и парк на SNFCC, без да го изследват. Пълният му обхват в този участък остава неизвестен.
Хрисулаки каза, че гробовете изглежда са се сгъстили в точката, където разкопките са спрели. Тя смята, че централната и вероятно най-добре запазена зона на гробището може да се намира под хълма.
Усмихвайки се, Хрисулаки разкри: „Ето защо помежду си бихме го нарекли „хълмът на тайните“. Сега мога само да се надявам, че уплътнените почвени наслаги, включително слоевете, свързани със старата конна писта, която е заемала мястото преди SNFCC, са създали защитна бариера над гробовете, преди да бъдат добавени новите слоеве почва.“
Тя подчерта, че SNFCC е спазвала гръцкото законодателство и е финансирала спасителни разкопки, където строителството е изисквало премахване на пръст. Където проектът е добавял почва, не са били необходими изкопни работи. В резултат на това паркът и изкуственият хълм са могли да бъдат построени без да се изследват древните слоеве отдолу.
Старата конна писта може би е предлагала известна защита. Хрисулаки уточнява, че е била положена върху повече от метър насип и не е изисквала основи, които да се врязват в археологическия слой.
Оставянето на останките на място не е непременно археологическо пренебрегване, пояснява Хрисулаки. Разкопките са разрушителни и бъдещите изследователи може да притежават методи за извличане на информация, която днес не е налична.
