Над 400 експоната събира изложбата "Българска археология 2023"

Находки от 30 обекта в Националния археологически музей

Накити от злато, мрамор, бижута и монети

Над 400 експоната от 30 различни като вид и хронология обекти от праисторията до Възраждането са включени в изложбата "Българска археология 2023" на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), която бе официално открита вчера и може да бъде разгледана до 26 май.

Сред проучваните райони са праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник.

Доц. Явор Бояджиев отбеляза, че в изложбата с находки участват 23 музея - Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и други.

„Тази голяма бройка сама по себе си илюстрира мащаба на изложбата", каза той. И допълни, че експозицията "е най-съвременното нещо, което се случва в момента". Някои от разкопките приключиха в средата на декември, а сега може да ги видите". Той отбеляза, че правени подводни проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб "Урдовиза".

Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб "Урдовиза".