Миналия месец датчаните отпразнуваха 112-ия рожден ден на Кирстен Швалбе, с което тя стана най-възрастният регистриран гражданин на страната. Не само в момента, но и в исторически план.
Но само два дни след като г-жа Швалбе постави този рекорд, стана ясно, че по време на германската окупация през втората световна война тя е била ръководител на местния клон на датската нацистка партия, съобщава The Telegraph.
Документи показват, че тя се присъединява към крайнодясната „Датска националсоциалистическа работническа партия“ през август 1941 г. и впоследствие става действащ ръководител на организацията в град Холстебро за периода от август 1943 г. до юли 1944 г. Тя е оглавявала и местната женска организация, а покойният ѝ съпруг също е заемал ръководен пост в партията.
Първоначално Швалбе отрича да е била нацист, а по-късно омаловажава членството си, твърдейки, че „едва“ е знаела какви са идеите на партията.
Тя настоява, че е „несправедливо“ да бъде подлагана на проверка заради действията си по време на войната, тъй като „по онова време жените не се занимаваха с такива неща - оставяха това на мъжете“.
„Съпругът ми ме попита, а аз отговорих, че не ме интересува. Политиката изобщо не ме вълнуваше, така че просто направих това, което той смяташе, че трябва да направя“, твърди тя.

Историци, които са проучили документите, обаче, посочват, че тя е била много по-значима фигура в партията, отколкото признава.
„Тя е била повече от обикновен редови член. Била е много повече от просто активист“, коментира историкът Клаус Бундгаард Кристенсен.
Датската нацистка партия е била най-голямото фашистко движение в страната, по модела на партията на Адолф Хитлер в Германия.
Кирстен Швалбе се присъединява към нея след германското нахлуване в Дания през 1940 г. - период, в който датските нацисти си сътрудничат с окупаторите, а датски граждани биват вербувани да се бият в редиците на "Вафен-СС". Разкритията се появиха миналия месец във вестник „Кристелигт Дагблад“ (Kristeligt Dagblad), който проучи случая на възрастната жена след публикуването на нейната биография, озаглавена „Имаме нужда от нещо, на което да се посмеем“ – книга, в която нацисткото ѝ минало не се споменава.
Издателство „Гилдендал“ (Gyldendal), както и авторите, Фредерик Хелмс и Лине Морел Холм, заявиха, че не са знаели за връзките ѝ с нацистите, и обещаха да направят корекции в бъдещите издания.
Семейството на жената сподели пред местни медии, че тя е „дълбоко засегната от отразяването на случая в медиите“, и отказа коментар.
След освобождението през 1945 г. Дания преследва съдебно хиляди колаборационисти и военнопрестъпници въз основа на следвоенното законодателство, но последвалите усилия в тази насока като цяло не довеждат до нови осъдителни присъди.
Германия също продължава да преследва бивши нацисти; сред тях е Йозеф Шюц, който през 2022 г. бе признат за виновен в съучастие в убийството на хиляди затворници в концентрационния лагер „Заксенхаузен“ по време на Холокоста.