Непобеденият - Олександър Усик 

Слава на героите, гласи девизът на Украйна, без да се уточнява кои точно са те. Все пак оригиналното значение на думата идва от старогръцката митология - не е сигурно дали Херкулес наистина е живял и е извършил подвизите си. Но няма съмнение, че Олександър Усик е герой, дори да е взел само “рекламно” участие в съпротивата срещу руската военна операция. Оказа се прав в едно - участието и победата му в мача за световните титли с Антъни Джошуа е по-важно за украинския разказ на събитията, отколкото стискането на пушка у дома.

Ако досега някой се е съмнявал кой е най-добрият боксьор в света в момента, време е да престане. Реваншът между Усик и Джошуа даде толкова убедителен отговор, че вероятно въпросът няма да бъде задаван скоро. Битката се превърна в истинска лекция на украинеца срещу изключително добре подготвен, макар и леко обезверен противник. А Саша изпълни пефектния тактически план толкова точно, че не остави почти никакви шансове на бившия шампион, който имаше сериозно предимство в ръст, сила и обсег на ръцете.

При това Джошуа не е някой средняк - олимпийски шампион в тежка категория от игрите в Лондон през 2012-а, когато Усик печели златото при полутежките, а по пътя побеждава и Тервел Пулев. Впоследствие двамата печелят световните титли.
В реванша Саша не направи нищо различно в сравнение с първия мач. Наложи му се обаче да изтърпи повече - Джошуа този път успя да го притисне с тежки удари в тялото в деветия рунд. Но шампионът показа, че умее да се справя и в трудни ситуации и отговори по фантастичен начин със серия “шамари” в лицето на британеца, които му гарантираха победата по точки и вече в 20 мача не познава поражение.

Така боксовите умения и бойният дух надделяха над грубата сила и плановете за милиардни приходи. Приказката за Джошуа е към края си, за да отстъпи място за историята на новия шампион, която започва с тежко изкарана туберкулоза като 7-годишен, когато лекарите съветват семейството да прати момчето на спорт.

“Помня какво ми каза лекуващият лекар - прогнозите са неблагоприятни, само спортът може да го спаси от смърт”, разказва майка му Надежда Петровна. Затова и Саша решава да насочи всичките си усилия като спортист. Оттогава е и вярата му в Бога.

“Тогава в болницата дойде свещеник и раздаде на всички молитвеници, а аз веднага научих “Отче наш”, казва самият Усик. Като дете е хулиган, но от малък помага в селската работа, което е първият му “спорт”, наред с народните танци. Следват футболните опити в “Таврия” (Симферопол), но бързо се преориентира към бойните спортове - карате, кикбокс и джудо. На 15 става боксьор, а украинската школа - една от най-добрите в света, дала преди това на тежката категория и братята Кличко - се оказва достатъчно компетентна, за да превърне устрема му в качество. Започва да носи редовно медали още като юношa, а идва време и за първото международно отличие при мъжете - бронз от европейското в Пловдив, когато е само на 19, титлите на континента (Ливърпул 2008, същата година отново е в България, където печели купа “Странджа”), в света (Баку 2011) и олимпиадата в Лондон и победната серия от 20 мача (13 от успехите са с нокаут) на профи ринга, където първо става безспорен шампион в полутежка категория, преди да опита силите си при върховните хищници.

От 2008-а Саша тренира при гуруто на украинския бокс и бъдещ свой кум Анатолий Ломаченко. “За мен той е като баща”, признава Усик. “Със сина ми Василий са като братя”, потвърждава наставникът. Пет години след началото на професионалната си кариера Саша отново връща Анатолий в ъгъла си, а специалистът склонява, въпреки че в онзи момент тренира само сина си Васил - двукратен олимпийски шампион и носител на световни титли на профи ринга в три различни категории.

“Ние с Ломаченко не сме различни с нищо от милиони други хора, но с нас има един “младеж” Папаченко, който обърна украинския бокс нагоре с краката - казва Усик. - Той поиска от нас да извършим невъзможни неща, да не спираме.”

В последните месеци историята се пресече и с руската военна инвазия в Украйна, а Усик наред с Ломаченко и куп други известни спортисти от страната се записаха в териториалната отбрана, но си спечелиха и обвинения, че са “рекламни лица” на войната без реално да участват в бойни действия. Няколко седмици по-късно Саша съблече униформата, за да започне подготовка за боксовия си мач в чужбина и да прибави още 40 милиона долара към банковата си сметка, докато много от сънародниците му се изправиха срещу дулата на бойното поле. Но днес без съмнение тъкмо той е героят на Украйна...

Вече говори украински

Александър Велики е дал името си на милиона хора по света, че даже и на градове. Днес съществуват дори народи - от Балканите до Средна Азия, които претендират, че произхождат от него. Единствено в Украйна обаче пишат това име с “О” отпред, вероятно, за да се различават от руския вариант. Самият Усик обърка още повече чуждите репортери, като им обясни, че е украинец, но е Александър и продължава да пише името си с “А”.

Преди време боксьорът дори бе обект на нападки от националисти, тъй като не заемаше ясна позиция по въпроса с родния си Крим и се съгласи на мач в Москва, където победи Мурат Гасиев, за да обедини всичките титли в полутежка категория. Обвиняваха го и че не говори украински, тъй като се изразяваше на руски, но преди реванша с Джошуа шампионът използваше само официалния език на Украйна в медийните си изяви.