„Не на мене тия“ - нов бестселър от майстор на трилъра

Авторът е работил и с Рийз Уидърспун 

Писателят е продал над 70 милиона книги 

Преводът на български е дело на Надя Баева 

Харлан Коубън написа пореден хитов роман 

Майсторът на съспенса Харлан Коубън удари литературния джакпот с поредния си бестселър, озаглавен “Не на мене тия”. Преди дни книгата излезе от печат и на български в превод на Надя Баева. Художник на корицата е Живко Петров.

“Не на мене тия” (384 стр.,) е изкусно заплетен трилър, в който миналото отказва да си отиде, докато една тайна от студентските години на бившия полицай Сами Киърс не бъде разкрита. Младият Киърс, току-що завършил колеж, обикаля Испания с приятели. Една сутрин се събужда облян в кръв. В ръката му има нож. До него лежи тялото на приятелката му Ана. Мъртва. Сами няма представа какво се е случило. Ужасът заглушава мислите му, а после той побягва.

Двайсет и две години по-късно Киърс е частен детектив, който се издържа, като изпълнява нископлатени поръчки и води курс по криминология във вечерно училище в Ню Йорк. Една вечер забелязва познато лице в дъното на аудиторията. Лице, което не би могъл да сбърка. Ана. В момента, в който погледите им се срещат, тя изчезва. За Киърс няма съмнение - за да разбере истината за онзи кошмарен ден, трябва да открие коя е тази жена. А разследването ще го изправи пред събития, пазени в тайна повече от две десетилетия - и ще го принуди най-сетне да се изправи срещу собственото си минало.

Коубън и актрисата Рийз Уидърспун в Ню Йорк 

Харлан Коубън е автор на десетки книги в жанра “психологически съспенс”, от които са продадени над 70 милиона екземпляра в цял свят. Всеки един от седемте последователно издадени романа - “Липсваш ми”, “Шест години”, “Остани”, “Под напрежение”, “Клопка”, “Дръж се здраво” и “Изгубена завинаги”, е бил на първо място в класацията на бестселърите на “Ню Йорк Таймс”. Романът “Не казвай на никого” има успешна екранизация - едноименният филм на Гийом Кане печели множество отличия, включително 4 награди “Сезар” през 2007 година.

Коубън е първият писател, който е носител едновременно на три от най-значимите награди за криминална литература - “Едгар”, “Шеймъс” и “Антъни”. Името му фигурира в списъка на 50-те най-велики автори на мистерии и трилъри на всички времена. През 2011 г. Харлан Коубън получава Медала на Париж, който се връчва в знак на висока почит към творци със специален принос към културата на международно ниво.
Неотдавна в България излезе и романа “Изчезнал без сбогом”, плод на сътрудничеството на писателя с Рийз Уидърспун, многократно награждавана актриса, продуцент и автор на бестселъри.

Откъс от романа:

Дали всичко се обърка още в мига, когато те видях? Бях само на двайсет и една, сега, като гледам назад, още хлапак, току-що завършил колежа “Боудин” и поел на онази ритуална обиколка из Европа с раница на гърба, толкова характерна за такива като мен. Беше полунощ. Музиката в нощния клуб гърмеше и пулсираше. Държах бутилка “Виктория Малага”, най-евтината бира, която сервираха (хей, все пак бях с ограничен бюджет) в заведението на Коста дел Сол в Испания. Очаквах да е типичната вечер на такова място - много надежди, страх да не пропусна нещо, тихо разочарование (разбирай - че няма да ми се отвори парашутът), когато те забелязах на дансинга.

Диджеят бе пуснал с пълна сила “Не мога да те изхвърля от главата си” на Кайли Миноуг и това се оказа най-знаковата възможна песен за мен. Още е такава и днес, четвърт век по-късно. Ти срещна погледа ми, дори го задържа, но аз не повярвах, че действително гледаш мен. И не само защото ми се струваше твърде висока летва. Такава беше, няма спор. Не, причината да не повярвам, че гледаш мен, бе, защото бях заобиколен от другите момчета, всичките от отбора по лакрос в Боудин - Майки, Холдън, Скай, Шак и, разбира се, капитана Куин, а те до един бяха здравеняци и хубавци, също каквито са по снимките младите братя Кенеди, ритащи футбол в Хаянис Порт. Та си помислих, че гледаш някого от тях - може би капитана Куин с неговата жестока чуплива коса и физика, каквато може да се постигне само с оптималното съчетание на вдигане на тежести и стероиди.

И за да демонстрирам предположението си, отправих поглед театрално (или по-скоро в стил комична анимация) първо наляво, после надясно. Когато се осмелих да го върна отново към теб, ти устоя да не извъртиш очи в гримаса и милостиво ми отправи разбиращо кимване. Повторно срещнахме погледи или пък ти беше като някой от онези стари маслени портрети, които бях видял преди два дни в “Прадо”, чиито очи те следват където и да застанеш. Ще ми се да мога да кажа, че всички присъстващи в “Дискотека Палмерас” избледняха и останахме само ние, както го показват в разните лигави филми, където музиката затихва и фокусът е само върху двамата, но не се случи така. Дансингът беше претъпкан с млади купонджии. Някой се блъсна в теб. После друг. Люшкащи се в танц тела се пречкаха между нас. Ти ми се изгуби - сякаш тълпата те бе погълнала цяла.