Опасни ли са постите за здравето?

В Православната църква Великият пост е подвижен период в църковния календар и конкретните му дати са в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник. Той започва по традиция 7 седмици преди Великден.

Последната, подготвителна седмица преди постите се нарича Неделя Сиропустна или Сирни заговезни. 

Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни, най-вече на тези от животински произход, не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Религиозният пост е свързан не толкова с определено хранително поведение, а по-скоро с аскетизъм и борба с греха.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва 3 седмици по-рано.

Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

Полезни ли са обаче за здравето строгите пости? По този въпрос спорят и експертите по хранене и диететика. Според проф. Донка Байкова рязкото преминаване на строг пост може да стресира тялото ни.

"Рязката промяна на храненето не е полезна, защото организмът изпада в силен стрес. Ако сме решили да сменим обичайния си модел на хранене, нека го направим постепенно. Самата християнска религия повелява това", коментира проф. Байкова.

"През първата седмица от дългите великденски пости се изключва от трапезата месото, през втората - млякото, млечните продукти и яйцата. Накрая се минава на растителен модел на хранене. А на Благовещение можем да хапнем риба, защото тя подкрепя организма с важни елементи", съветва специалистката.

Други лекари са на мнение, че постът пречиства не само душата на християните, но спомага и за укрепване на здравето.

Основните благоприятни ефекти при спазването на постна диета се наблюдават върху кръвно налягане, липидния профил, инсулиновата чувствителност и биомаркерите на оксидативен стрес.

Още едно предимство на постите е, че помагат за цялостната загуба на тегло, тъй като се намалява приемът на калории. Разбира се, ако не хапваме основно хляб или друг вид бърз въглехидрат. Диетолози съветват да заменяте бялото пшеничено брашно с ядкови брашна или царевично такова. За предпочитане е приемането на варива, които са отличен заместител на месото. Боб, леща, нахут, кафяв ориз, грах, зелен фасул, бамя.

Любимият аргумент на противниците на постенето и вегетарианството е развитието на недоимъчни състояния – например на желязодефицитна анемия. А любимият контрааргумент на привържениците пък са спанакът и копривата, които притежават солидно количество желязо.