Проф. д-р Красимир Антонов, гастроентеролог: Правят се излишни изследвания за вирусни хепатити

Само у нас е задължителна чернодробната биопсия за поставяне на диагноза

Възрастта за скрининг да се разшири от 30 години, вместо досегашните 40-65 г.

България е сред страните, приели целта, обявена от Световната здравна организация (СЗО), за елиминиране на вирусния хепатит до 2030 г. Това означава да се постигнат 90% диагностицирани, 90% предотвратени нови инфекции и 65% намалена смъртност. През април 2021 г. приемаме първата Национална програма (2021-2025 г.) за превенция и контрол на вирусните хепатити, а сега предстои приемането и влизането в сила на втората Национална програма (2026-2030 г.) Оказва се обаче, че сме твърде далече от поставените цели.

В България само от хепатит C губим около 412 живота годишно – повече от един човек дневно. Това заяви проф. д-р Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология, по време на дискусия, посветена на бъдещето на лечението на вирусните хепатити у нас.

Елиминацията на тази инфекция може да бъде само по пътя на лечението. Хепатит С не може да се излекува от само себе си, за него няма ваксина, но има дефинитивно лечение, което се поема от НЗОК. Въпросът е инфекцията да бъде открита навреме (защото обикновено протича безсимптомно) и терапията да започне бързо (на практика тя се бави между 49 и 135 дни – толкова са нужни за издаване на протокол за отпускане на лекарствата). Лошата новина е, че хепатит С обикновено хронифицира – в около 85% от случаите, и може да доведе до цироза и рак на черния дроб. Още по-лошото е, че у нас при прогноза, че годишно трябва да се лекуват минимум 5000 души, за да се постигнат целите на СЗО, през 2021 г. само 676 пациенти са получили терапия. Тази огромна разлика между вероятно инфектирани, реално диагностицирани и лекувани буди тревога у специалистите, които търсят причините и възможностите за преодоляване на проблема.

„СЗО препоръчва лечение на всички лица с хепатит С над 12 години, а с новите промени – над 4-годишна възраст, независимо от стадия на заболяването – казва проф. Антонов. – Вече не се изисква генно типизиране на вируса, т.е. намалява се проследяването по време на терапията – то може да се извършва в лабораторни условия в началото и в края й, за да се види дали тя има или няма ефект. Нашата първа Национална програма, която изтича в края на годината, трябваше да осигури скрининг на населението чрез общопрактикуващите лекари (ОПЛ) за здравноосигурени лица на възраст между 40 и 65 години, да се направи национален регистър за генериране на реална статистика, лечение на здравно неосигурените хора, информационна кампания сред ОПЛ и сред рисковите групи и други мерки. На практика липсва информационна кампания сред ОПЛ. Не е ясен алгоритъмът за насочване на диагностицираните пациенти към специализирани клиники по гастроентерология. Към момента няма лечение на здравно неосигурените лица, тъй като не са направени нужните промени в Закона за здравето. Няма национален регистър.“

За да бъде издаден протокол за отпускане на лекарства, пациентът трябва да бъде приет в болница – в един от 15-те за страната специализирани центрове (ако е приет в друг център, касата не го признава). Ако е лишен от свобода, трябва да пристигне заедно с охраната си и да престои по клинична пътека, което на практика не става.

Скринингът за хепатити В и С вече да се прави от 30-годишна възраст, вместо от 40, предлагат специалисти и пациенти.

„Редица кръвни изследвания са излишни, съгласно международните препоръки за лечението – продължава проф. Антонов. - При хепатит В у нас се изисква задължителна чернодробна биопсия. Последните европейски препоръки, приети на 10 май 2025 г., казват, че чернодробна биопсия се прави само при много неясни случаи, когато вероятно се касае за друга причина за заболяването. У нас е задължително 6-месечното проследяване, преди да се подадат документи за лечение, така че и пациентът с цироза трябва да чака 6 месеца. Вирусологични изследвания се правят на всеки 6 месеца.

Ако пациентът случайно е закъснял да си подаде документите, трябва отново да бъде хоспитализиран и съответно да се направи изследването. Задължителна хоспитализация на всеки 6 месеца за издаване на продължаващ протокол са изискванията на НЗОК. Правят се излишни изследвания – например за генно типизиране на вируса, кръвна захар, която няма никакво отношение към хепатита, хормони на щитовидната жлеза – остатък от старото лечение с интерферон, но вече ненужно изследване, фиброгастроскопия. Изследванията трябва да се редуцират. Българското дружество по гастроентерология предложи изследване в началото и при проследяването на лечението. По този начин касата би си спестила изключително много средства, които да освободи за лечение. В света никой никъде вече не препоръчва чернодробна биопсия при хепатит В, само в изключителни случаи. Много ясно се знае, че това е инвазивна методика, скъпоструваща, пациентите се страхуват от нея, неприложима при редица от тях. Резултатът е готов след няколко седмици. Пациентът трябва да се върне отново в здравното заведение, за да се види отговорът и да се вземе решение.“

Време е за промяна на изискванията на НЗОК за лечение и дългосрочно проследяване на лечението на хепатит В, апелира проф. Антонов. Въвеждане на еластография (съвременна неинвазивна диагностична процедура) и кръвни биомаркери като стандартна оценка на чернодробната цироза са част от нещата, които предлагат специалистите. В новата Национална програма да се заложи национално серологично изследване – един път завинаги да се разбере в нашата държава каква е честотата на тези инфекции. Предлага се да се запазят сегашните целеви групи (лица, употребяващи венозни наркотици, мъже, които правят секс с мъже, лишени от свобода), но да се разшири обхватът на общата популация за скрининг – от 30 години, вместо досегашните 40-65 г.