Оптичният дрон: Ужасяващото ново оръжие, което променя войната в Украйна

Над град Родинское се носи остра миризма. Тя идва от главната административна сграда на града, която е ударена от 250-килограмова планировачна бомба. Покрай нея са се срутили още три жилищни блока. Ден след взрива части от останките все още димят. От покрайнините на града се чува звука на артилерийски огън и изстрели - украински войници сваляха дронове.

Родинское е на около 15 км северно от обсадения град Покровск. Русия се опитва да го превземе от юг от есента на миналата година, но украинските сили досега успяват да спрат руските войници да нахлуят. Затова Русия промени тактиката си, като вместо това се насочи към обкръжаване на града, прекъсвайки пътищата за доставки.

През последните две седмици, докато трескавите дипломатически усилия за постигане на прекратяване на огъня в Украйна се проваляха, Русия засили натиска си, постигайки най-значителния си напредък от януари насам.

Доказателството за това се намира именно в Родинское. Градът е един от онези, осеяни с най-страшното оръжие на тази война - дроновете. 

Оптичните дронове са ужасяваща нова опасност на фронтовата линия на Украйна.

Това, че Родинске е обсадено от руски дронове, е доказателство, че атаките идват от позиции, много по-близки от известните руски позиции южно от Покровск. Най-вероятно са идвали от новопревзета територия на ключов път, водещ от изток на Покровск до Константиновка.

Градове като Родинске сега са разрушени снаряди, обстрелвани от руски въздушни атаки. В Билицке, който е по-далеч от фронтовата линия, има редица къщи, разрушени от ракетен удар през нощта. Една от тях някога е била домът на Светлана.

„Става все по-зле и по-зле. Преди чувахме далечни експлозии. Но сега градът ни е обект на нападения – ние самите го преживяваме“, казва 61-годишната жена, докато събира няколко вещи от останките на дома си. За щастие Светлана не е била вкъщи, когато е станала атаката.

„Отидете в центъра на града, ще видите толкова много неща, които са разрушени там. И пекарната, и зоологическата градина също са разрушени“, допълва тя пред BBC.

В безопасно място, точно извън обсега на дронове, се намира артилерийското подразделение на 5-та щурмова бригада.

„Можете да усетите как интензивността на руските атаки се увеличава. Ракети, минохвъргачки, дронове, те използват всичко, което имат, за да отрежат пътищата за доставки към града“, казва Серхий.

Неговото подразделение чака от три дни, за да се разположи на позициите си, очаквайки облачна покривка или високоскоростни ветрове, за да им осигурят защита от дронове.

В постоянно развиващ се конфликт войниците трябваше бързо да се адаптират към новите заплахи, породени от променящите се технологии. И последната заплаха идва от дронове с оптични влакна. Макара с десетки километри кабел се монтира на дъното на дрона, а физическият оптичен кабел се свързва с контролера, държан от пилота.

„Видео и контролният сигнал се предават към и от дрона чрез кабела, а не чрез радиочестоти. Това означава, че не може да бъде заглушен от електронни прехващачи“, обяснява войник с позивна Модератор, инженер по дронове от 68-ма Йегерска бригада.

Когато дроновете започнаха да се използват масово в тази война, и двете страни оборудваха своите превозни средства със системи за електронна война, които можеха да неутрализират дроновете. Тази защита се изпари с появата на оптичните дронове и при разполагането на тези устройства Русия в момента има предимство. Украйна се опитва да увеличи производството.

„Русия започна да използва оптични дронове много преди нас, докато все още ги тествахме. Тези дронове могат да се използват на места, където трябва да се спускаме по-ниско, отколкото обичайните дронове могат. Можем дори да влизаме в къщи и да търсим цели вътре“, казва Вения, пилот на дрон от 68-ма Йегерска бригада.

„Започнахме да се шегуваме, че може би трябва да носим ножици, за да отрежем пъпната връв“, казва Серхий.

Дроновете с оптични влакна имат недостатъци – те са по-бавни и кабелът може да се оплете в дървета. Но в момента широкото им използване от Русия означава, че транспортирането на войници до и от позициите им често може да бъде по-смъртоносно от самото бойно поле.

„Когато влезете в позиция, не знаете дали сте били забелязани или не. А ако сте били забелязани, тогава може би вече живеете последните часове от живота си“, казва Олес, главен сержант на разузнавателното звено на 5-та щурмова бригада.

Тази заплаха означава, че войниците прекарват все по-дълго време на позициите си.

Олес и неговите хора са в пехотата, служейки в окопите точно на фронта на украинската отбрана. В днешно време е рядкост журналистите да говорят с пехотинци, тъй като е станало твърде рисковано да се ходи в тези окопи. BBC среща Олес и Максим в селска къща, превърната в импровизирана база, където войниците идват да си починат, когато не са на командировка.

„Най-дългото време, което прекарах на позицията, беше 31 дни, но познавам момчета, които са прекарали там 90 и дори 120 дни. Преди да пристигнат дроновете, ротациите можеха да бъдат между 3 и 7 дни на позицията“, разказва Максим. „Войната е кръв, смърт, мокра кал и студ, който се разпространява от главата до петите. И така прекарваш всеки ден. Спомням си един случай, когато не спахме три дни, нащрек всяка минута. Руснаците продължаваха да ни атакуват вълна след вълна. Дори и най-малкият пропуск би означавал, че сме мъртви.“

Олес казва, че руската пехота е променила тактиката си.

„По-рано атакуваха на групи. Сега изпращат само един или двама души понякога. Използват и мотоциклети, а в някои случаи и ATV-та. Понякога се промъкват.“

Това означава, че фронтовите линии в някои части вече не са конвенционални линии с украинци от едната страна и руснаци от другата, а по-скоро като фигури на шахматна дъска по време на игра, където позициите могат да се преплитат.

Това също така затруднява виждането на напредъка, постигнат от двете страни.

Въпреки скорошните успехи на Русия, няма да е бързо или лесно за нея да превземе целия Донецки регион, където се намира Покровск. Украйна отстъпи силно, но се нуждае от постоянни доставки на оръжия и боеприпаси, за да поддържа битката.

И тъй като войната навлиза в четвърто лято, проблемите с човешката сила на Украйна срещу много по-голяма руска армия също са очевидни. Повечето от войниците, които са в окопите, се се присъединили към армията след началото на войната. Те са преминали няколко месеца обучение, но е трябвало да научат много на работното място насред бушуваща война.

Максим е работил за компания за напитки, преди да се присъедини към армията. Но как семейството му се справя сега? 

„Трудно е, наистина е трудно. Семейството ми наистина ме подкрепя. Но имам двегодишен син и не го виждам много. Чуваме се с него чрез видеовръзка, така че всичко е възможно най-добре при тези обстоятелства“, замълчава той, а очите му се пълнят със сълзи.

Максим е войник, който се бори за родината си, но е и просто баща, на когото му липсва двугодишното момче.