Париж в атака срещу избуяващия милитаризъм на Берлин

Директен сблъсък Франция - Германия, ако десниците в двете страни дойдат на власт

Германия се стреми да поеме на всяка цена водеща роля особено в рамките на НАТО

Медиите край Сена винят канцлера Мерц, че поставял пак „Германия над всички“

Ако пришълец от друга планета разгърне през тези дни френските вестници и не знае, че Германия и Франция са съюзници според куп договори, както и стълбове на Европейския съюз и на Атлантическия алианс, като нищо може да си помисли, че двете страни още утре ще се сблъскат в жестока война.

Защото медиите край Сена не само се възмущават от т. нар. ускорено превъоръжаване на Берлин след 2022 г., но открито пишат, че то напомняло милитаризацията на Нацистка Германия отпреди седемдесетина години, целяща стъпкването на Стария континент от немския ботуш. И призовават с общи европейски усилия да бъде обуздан този стремеж за “Германия над всички”, както гласял хитлеристкия химн, насочвайки безмилостните си критики върху въплащаващия изцяло въпросния напън канцлер в Берлин Фридрих Мерц.

Особено безмилостна към френските комшии от североизток е вчерашната уводна статия на флагмана на парижкия печат “Льо Фигаро”, озаглавена “Германия се изправя пред сенките на миналото”. Подписана е от мастития коментатор на вестника и шеф на неговия международен отдел - Патрик Сен-Пол, който е известен като пристрастен изразител на външната политика на страната си. “Смятахме, че Германия е оставила призраците на миналото зад гърба си, но сега те се завръщат, за да я преследват - подчертава той и продължава: - Укрепването на Бундесвера тече още от “Zeitenwende” или историческия поврат през февруари 2022 г. и от създаването на специален фонд от 100 милиарда евро, чрез който канцлерът Фридрих Мерц открито заявяви амбицията си да превърне страната в най-мощната военна сила на континента.” 

По-нататък Патрик Сен-Пол подчертава, че в Брюксел Берлин използва всички възможни лостове, за да прокарва “собствения си дневен ред”, като много често това ставало за сметка на интересите на неговите партньори и най-вече на доверчивите съюзници.

“А този подход се оказа достатъчен, за да събуди у европейците - посочва наблюдателят - и най-вече във Франция, опасения от “завръщането на една Велика Германия”. “Съседката ни допълнително дразни партньорите си, - продължава топ-международникът на “Льо Фигаро”, - като се стреми да си осигури лъвския пай от отбранителната индустрия и като се цели към своеобразна хегемония в сектора, за да компенсира упадъка на нейната автомобилна промишленост”.

Нещо повече - точно в момент на европейско превъоръжаване Берлин не се колебаел да изостави партньорите си от ЕС, за да се хареса на Вашингтон или Пекин, демонстрирайки дори готовност да заиграе по тяхната свирка.
“Германия се стреми към господство в Европа - изтъква Патрик Сен-Пол, - а се смяташе се, че войните по нейна вино от 1871 г., 1914-1918 г. и 1939-1945 г. са останали единствено по страниците на учебниците по история”. Но за съжаление според коментатора спомените за миналото продължават да хвърлят сянка върху образцовата демокрация, в която Германия се била превърнала от Втората световна война насам.

Освен това Берлин гръмогласно заявявал, че въоръжените му сили ще служат на Европа и НАТО, че “Бундесверът” или министерството на отбраната ще действа предимно в рамките на териториалната отбрана, че не може и дума да става за разгръщането му в Украйна или другаде. Но сега, когато Германия се стреми да поеме на всяка цена водеща роля особено в рамките на НАТО, е напълно основателно да се изразява загриженост от подобна перспектива.

“Независимо дали става въпрос за превъоръжаване, индустриална конкурентоспособност, бюджетни средства или търговска политика спрямо САЩ и Китай, - подчертава човекът на “Льо Фигаро”, - Мерц се стреми да наложи специфично германска визия за европейската политика, прокарвана в Брюксел от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и баварския евродепутат Манфред Вебер”.

Същевременно Германия с готовност поела ролята на най-ревностния съюзник на Вашингтон в НАТО, стремейки се да запълни празнините, оставени от оттеглянето на САЩ - дори това да означавало закупуване на поразия на военна техника от Съединените щати. “Удобно настанена под американския “чадър за сигурност”, тя продължава да приема зависимостта си - включително като закупува по-голямата част от въоръжението си от Съединените щати, въпреки стратегическия завой на Вашингтон. Това колебание е също толкова обезпокоително, колкото и склонността на Берлин да действа самостоятелно, особено на фона на засилващата се руска заплаха.” - изтъква Патрик Сен Пол.

Накрая авторът на вчерашната уводна статия на “Льо Фигаро” пита: Какво би станало, ако “Алтернатива за Германия” (AfD) - партия, която е открито проруска и изпитва носталгия по Третия райх - един ден поведе страната?” Съдейки по социологическите проучвания, подобен сценарий вече не може да бъде изключен, а според компетентния международник въпросът е риторичен и отговорът му е пределно ясен. А от разрушителни мераци била обладана и крайната френска десница в лицето на очертаващия се като победител на предстоящия президентски вот “Национален сбор” на Марин Льо Пен и Джордан Бардела.