Пациентите не са длъжни да осигуряват кръводарители

Министерството на здравеопазването обясни може ли да се отказва дарителска бележка

Кръводаряването е доброволно

Пациентите и техните близки не трябва да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като предварително условие за хоспитализация или операция. Дарителската бележка не може да бъде самостоятелно задължително условие за лечение, ако подобно изискване не произтича от нормативен акт. Това заявява Министерството на здравеопазването в официален отговор до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ). Документът е подписан от заместник-министъра на здравеопазването д-р Николай Вълов.

Позицията на МЗ идва след сигнал на пациентската организация за практиката лечебни заведения да изискват бележки за определен брой кръводарители като условие за прием или извършване на планова операция.
Повод за намесата на асоциацията е конкретен случай, при който лечебно заведение отказва да признае кръводаряване, извършено в Районния център по трансфузионна хематология в Стара Загора. Посоченият аргумент е, че дарителите трябвало да дадат кръв в София, Перник, Кюстендил или Благоевград.

От здравното министерството припомнят, че “кръводаряването в България се основава на принципите на доброволност и безвъзмездност”. Според ведомството осигуряването на кръв и кръвни съставки за лечебния процес е част от организацията на системата по трансфузионна хематология. Това задължение не трябва да бъде прехвърляно върху пациента и неговите близки.

От МЗ уточняват, че доброволното кръводаряване от близки и други граждани трябва да бъде насърчавано заради необходимостта от поддържане на достатъчни количества кръв. Това обаче е принципно различно от поставянето на условие пациентът първо да намери дарители, за да получи медицинска помощ.
От здравното министерство са категорични, че не може да бъде отказана дарителска бележка само защото кръвта е дарена в друг регион на страната.

Според МЗ действащата нормативна уредба не въвежда общо териториално ограничение, според което кръвта за конкретен пациент задължително трябва да бъде дарена в определен град или административна област.
Кръводаряване може да се извършва в структурите по трансфузионна хематология в цялата страна при спазване на съответните медицински и организационни изисквания.

Министерството подчертава, че дарителската бележка е документ, свързан с организацията и отчитането на кръводаряването. Поради това не трябва да є бъдат придавани правни последици извън предвидените в нормативната уредба.