Предложиха емблематичният учен проф.Казимир Попконстантинов за Почетен гражданин на Велико Търново

Инициативен комитет предлага емблематичният учен проф. д.и.н. Казимир Попкостантинов да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Велико Търново”. Инициативата е подкрепена с подписите на повече от 150 великотърновци – общественици, интелектуалци, творци и др. Предложението е внесено в петък в Общинския съвет във Велико Търново. Това  обявиха публично членовете на Инициативния комитет проф. Андрей Андреев от ВТУ, Светлин Радев – директор на „Държавен военноисторически архив” и Методи Петров. 

В комитета са още актьорът Любомир Бъчваров, художникът Христо Панев, Гица Лазарова – кмет на Пчелище – селото, в което от години живее професорът, д-р Иван Александров, заместник-директор на Регионалната библиотека „П.Р Славейков“, председателят на дружество „Традиция” д-р Симеон Цветков и археологът проф. Хитко Вачев, адвокат Иван Бораджиев, Елена Бораджиева и режисьорът проф. Станимир Трифонов.

"Проф. Попкостантинов е известен учен, знаков преподавател във Великотърновския университет, със стотици публикации, има изключителни разкрития в областта на археологията, а авторитетът му е на европейско и световно ниво.През 2022 година професорът навърши 80 години. Той е роден в село Гарван в семейство на свещеник. Завършил е Софийската духовна семинария и „История” във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. Професионалният му път протича на два етапа. Първият е в Археологическия институт с Музей при БАН в Шумен, а от 1987 година е преподавател във ВТУ", заявиха от Инициативния комитет.

Те припомниха, че сред най-значимите проучвания на проф. Попкостантинов са скалният манастир край с. Крепча, Поповско, Средновековният Преображенски манастир край Велико Търново, средновековни манастири в страната и др. 
"Той датира първия надпис на кирилица, който е известен в света от 921 г. Световна популярност професорът доби през 2011 година с откритието на мощите на св. Йоан Предтеча на остров Свети Иван край Созопол. Проф.Попконстантинов е участник във филми на „Нешънъл Джиографик“, „Дискавъри“ и др.", изброиха членовете на Инициативния комитет.

Ученият е бил декан на Историческия факултет и на Православния богословски факултет на Великотърновския университет. Има водеща роля за създаването на нова специалност „Балканистика”, може да се каже, че той е бащата на специалност „Археология” и на катедра „Археология” във ВТУ.

"Бил е лектор в университети в Залцбург – Австрия, в Кьолн и Фрайбург – Германия. Носител е десетки престижни награди, сред които годишната европейска Хердерова награда на Фондация „Алфред Тьопфер“, Германия, и Виенския университет, Австрия. През 2004 г. е определен за археолог  на годината от Министерството на културата, през  2022 г. получава грамота и почетен знак огърлие „Златен век”, кавалер е на почетните отличия на ВТУ, почетен гражданин е на Созопол, Варна и Опака. Носител на най-високия орден на Варненската митрополия „Св. Андрей Първозвани”. Зад огромните списъци с научни постижения на проф.  Попкостантинов се крие една достойна 50-годишна академична дейност, посочи Светлин Радев. Той уточни, че сред подкрепящите предложението за удостояването със званието, има много великотърновци, които не живеят в града. Своята подкрепа е заявил и писателят Емил Андреев", сподели проф.Андреев.

Светлин Радев и Методи Петров, които са били възпитаници на проф. Попконстантинов го определят като обаятелна личност, харизматичен преподавател с академична елегантност и неподражаемо чувство за хумор, оставил незабравими спомени в поколения студенти. По думите им той е всявал респект сред своите студенти, които са изпълвали до край най-голямата зала 321 във ВТУ на лекциите му.

Предложението за присъждането на приза на проф.  Попкостантинов съвпада и с премиерата на филма за него, която ще бъде на 16 януари в салона на кино „Искра” във Велико Търново.

Очаква се номинацията на проф. Казимир Попкостантинов да бъде официално подкрепена и от ръководството на Великотърновския университет, след гласуване на Академичния съвет.