Представят изложба „Наследството на занаятчията. 15 истории от музей „Етър“

Проектът на стойност 62 580 лева се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“

Когато през 2022 година от този свят си отива майсторът коларо-железар в музей „Етър“ Недялко  Христов, става ясно, че няма кой да продължи неговия занаят. Все по-малко хора изразяват желание да превърнат традиционното занаятчийство в своя професия, затова работилницата на Недялко Христов вече е статична. Това е проблем и за други културни институции, за които съхранението на традиционното ръчно производство е основна кауза. Това споделят от ръководството на музей "Етър" в Габрово.

Те разказват, че атрактивната изложба „Наследството на занаятчията. 15 истории от музей „Етър“ цели да провокира интереса на съвременните хора към ръчното производство. От една страна те да бъдат потребители на създадена по този начин продукция, а от друга сами да усвоят и усъвършенстват уменията, необходими да се практикува даден занаят. И дори да го превърнат в своя професия. Сумата, с която ще се реализира заданието, е 62 580 лева, от които 49 856 лева са предоставени от Национален фонд „Култура“, а останалите са собствен принос на музей „Етър“.

"Музей „Етър“ е действаща картина на една отминала епоха. Тук са представени занаяти и домашни занятия от периода на Българското възраждане и малко след него. Те и днес дават препитание на хората, които ги практикуват професионално", посочват уредниците. 

Изложбата представя 15 от тези занаяти, има за цел да ги покаже на публиките, извън музей „Етър“ и да провокира интереса на повече хора към занаятчийството. Чрез „Наследството на занаятчията. 15 истории от музей „Етър“ се прави и своеобразно сравнение на локалните специфики, свързани с даден занаят. Изразните средства, които се използват в изложбата са съчетание на традиционен кураторски подход с модерни елементи, характерни за съвременните изкуства. Изложбата съдържа табла с изписан текст на български и  английски език, върху които се разполагат съчетания от доминираща пространствено снимково-графична визуализация и по-ограничен като обем текст. На всяко табло, поставено върху статив, е представен избран занаят с неговата история, специфики и съвременни проявления. В близост, върху постамент, е аранжиран ръчно изработен от занаятчия предмет – част от фонда на музей „Етър“. Монитор с подходящи размери и четири таблета, които излъчват видео версии, свързани с даден занаят, са неизменна част от изложбата. Те представят уменията на занаятчии, техните истории и убеждението им, че ръчното производство има бъдеще в глобалния свят. При всяко откриване на изложбата в дадено населено място ще присъстват майстори, които да демонстрират уменията си и да търсят последователи, на които да ги предадат. „Наследството на занаятчията. 15 истории от музей „Етър“ е планирано да гостува в музеи у нас и в чужбина. Във всяка от тези културни организации изложбата ще се допълва със специфични за локалната общност занаятчийски предмети. Ще присъства и местен майстор, който да направи демонстрация. Срещата между занаятчии от музей „Етър“ и от местата, където изложбата гостува ще бъде и своеобразно изследване на приликите и разликите в занаятчийството и неговите проявления в съвременността. Изключително въздействаща част от изложбата е приложението,  което под формата на игра, чрез звук и изображения, представя пет традиционни  музикални инструмента.   За посетителите е осигурено и преживяване с виртуалната реалност „Къщата на занаятите“,  където те „влизат в обувките“ на  дървостругаря, опознават тъкачницата, грънчарската и бакърджийска работилници. Специален модул дава възможност на децата сами да изиграят игра с кубчета, за да научават как се създават занаятчийските изделия – от суровината до готовия продукт, да изработят изделия от естествени материали, да подредят пъзел и да оцветят изображения на занаятчийски изделия.

Музей „Етър“ успява да съхрани български занаяти, някои от които в риск, в продължение на шест десетилетия. Изложбата е важен, надграждащ тази мисия принос, тъй като извежда характерни български занаяти от музейната територия и разширява обхвата на публиката, до която да достигне посланието за необходимостта от опазване и приемственост на родното традиционно занаятчийско производство.