Труд
Автор:
Труд онлайн
Сушите, жегите и спадащите нива на водата в Дунав удрят силно Централна и Югоизточна Европа. Унгария и Румъния преживяват енергийна криза, но други страни са по-добре подготвени, пише "Дойче веле".
Речни корита, сведени до малки потоци, асфалт, топящ се като масло, пресъхнали полета - това са настоящите образи на сушата в региона. Рекордната липса на валежи през последните месеци и горещите вълни това лято причиниха сериозни щети на икономиката и инфраструктурата.
Учените отдавна са на ясно, че реколтите в Югоизточна Европа, особено царевичните и слънчогледовите култури, ще бъдат значително под средните. Горещите вълни също така нарушават пътния, железопътния и най-вече корабния транспорт. Но най-важното е, че сушата предизвика безпрецедентна криза в производството на електроенергия в няколко държави, принуждавайки компаниите да спрат или намалят мощностите поради исторически ниското ниво на водата в река Дунав.
Satellite images show sandbanks exposed along the Danube River as record-low water levels disrupt nuclear and hydropower production in Hungary and Serbia https://t.co/MHeivtsRRK pic.twitter.com/RFCz0erkJ5
— Reuters (@Reuters) August 5, 2026
Най-засегнатите
Никоя държава в региона не е толкова силно засегната от сушата, колкото Унгария. В продължение на месеци в големи части от страната имаше малко или никакви валежи. В сряда температурите достигнаха 43 градуса по Целзий в столицата Будапеща и надхвърлиха 40 градуса на много други места.
Поради рекордно ниските нива на Дунав, единствената унгарска атомна електроцентрала - „Пакш“, трябваше до голяма степен да спре дейността си, тъй като вече няма достатъчно охлаждаща вода, а температурата на водата в Дунав е твърде висока. В момента централата работи на около 12% от капацитета си. Ако Дунав продължи да спада, централата ще трябва да бъде напълно затворена.
Румъния преживява подобна, макар и малко по-лека, енергийна криза. Атомната електроцентрала „Черна вода“, също разположена на Дунав в югоизточната част на страната, произвежда приблизително една пета от електроенергията на Румъния. Поради изключително ниското ниво на водата в реката, един от двата реактора с мощност 700 мегавата на централата беше спрян от работа миналата седмица.
И Сърбия страда от ниското ниво на Дунав. Хидровъзелът "Железни врата" в момента произвежда минимално количество електроенергия, а въглищните централи "Костолац", които разчитат за охлаждането си на водата от Дунав, трябваше да намалят производството си.
България
За разлика от съседите ѝ, сушата и жегата не причиниха енергийна криза в България, отбелязва германското издание.
Страната генерира до 40% от енергията си чрез атомната електроцентрала „Козлодуй“, която също се намира на река Дунав. Нейната охладителна система обаче е по-добре проектирана за работа при условия на ниско ниво на водата, отколкото тази на унгарската централа „Пакш“ и „Черна вода“ в Румъния. В резултат на това в момента тя работи с почти пълен капацитет.
В същото време България зависи само незначително от водноелектрическата енергия и през последните години значително разшири капацитета си за слънчева и вятърна енергия.
Най-голямата разлика спрямо всички останали страни се състои в големите съоръжения за съхранение на енергия в България. В момента страната разполага със системи за съхранение с капацитет от 3,4 гигавата и капацитет за съхранение от 8,6 гигаватчаса. Това e 16% от общия инсталиран капацитет за производство на електроенергия в страната - цифра, несравнима с никоя друга страна в света.
Тези батерии позволяват на България да балансира недостига и пиковото търсене, без да разчита на скъп внос.
Същевременно, страната се позиционира като регионален лидер на пазара на нови енергийни концепции и като хъб за стабилизиране на електропреносната мрежа и по-голяма ценова стабилност на пазара, отбелязва DW.
