Прецедентите и светът

Пред очите ни така наречената демокрация се превръща в обществен строй от оруелски тип

COVID мерките не бяха категорично осъдени и отхвърлени от обществото

Прецедент, това е начинът, по който определен проблем или казус бива разрешен и след известно време може вече да се използва като правило за разрешаване на подобни проблеми или казуси. Нека разгледаме три особено важни прецедента от настоящето, свързани с бъдещото развитие на човечеството.

Първият прецедент е пандемията COVID-19, която беше съпътствана с огромна пропаганда и административен натиск, които нямат аналог в човешката история. Всички медии ни занимаваха ежедневно с коронавируса, всички други болести и обществени проблеми изчезнаха. Беше обхванат под контрол абсолютно целият свят. Бяха наложени ограничения върху свободата на придвижване, на телесна неприкосновеност, на работа, на лични убеждения и вярвания, като огромна част от хората бяха подложени на принуда и дискриминационно отношение. Всичко това започна рязко и неочаквано, при стотина хиляди носители на вируса в рамките на целия свят беше обявена пандемия, последвана от локдауни на държавно ниво, независимо от нивото на зараза. Примерно при първия локдаун в България през пролетта на 2020 г. почти нямаше болни от COVID-19, така беше и на много други места. Основното послание беше това на страха и много интелигентни хора изведнъж загубиха разсъдък и станаха адепти на новия COVID култ. Имаше и такива, които станаха последователи на култа съвсем съзнателно, най-вероятно добре мотивирани финансово. И едните и другите бяха неподвластни на логическите аргументи и приемаха сведеното им свише послание като единствено и абсолютно вярно, без алтернативна гледна точка.

Мерките, свързани с COVID пандемията, взеха да приключват също така рязко както и бяха въведени, без отново да има ясни причини за това, което се случва. Не беше установено публично, че те са неприемливи от морална гледна точка, противозаконни са от правова и не отговарят на медицинските стандарти. На практиката същите тези, които стартираха COVID експеримента, след това започнаха да го финишират. И тук е големият проблем - при положение, че COVID мерките не бяха категорично осъдени и отхвърлени от обществото, то те изпълниха своята задача да поставят един прецедент в манипулация на цялото човечество и принуждаването му да се откаже от ред свои основни права в името на една до голяма степен дирижирана заплаха. И вече същото упражнение може лесно да се повтори и потрети, като нарушенията на човешките права ще бъдат все по-драстични.

Вторият прецедент е свързан с установената практика мощните във военно, политическо и икономическо отношения държави да налагат силово волята си над по-слабите, включително чрез военна сила. Тук вече прецедентът не е един, натрупала се е верига от прецеденти и те са формирали едно фактическо положение, което е незаконно и неморално, но всички го приемат за нормално. Американската инвазия срещу Панама през 1989 - 1990 г., която в много отношения прилича на настоящата руска инвазия в Украйна, беше незаконна и доведе до смъртта на няколкостин цивилни граждани. Инвазията на коалицията между САЩ, Великобритания, Австралия и Полша в Ирак през 2003 г., която доведе до стотици хиляди жертви и практическото унищожаване на Ирак като независима държава, също беше незаконна. Огромен брой други незаконни военни действия, включително бомбардировки без обявяване на война, бяха редовно извършвани от няколко държави през последните 30-40 години и не последва никаква адекватна реакция.

Въпреки че действията на Русия срещу Украйна са в рамките на това общоприето фактическо положение, те срещат масово осъждане и едностранчиво отразяване на събитията. Шири се пропаганда, която напомня за отразяването на COVID пандемията. Тук алтернативната гледна точка изцяло липсва както на държавно ниво, така и на ниво официални медии. Нещо повече - отправят се директни заплахи с физическо насилие, наказателно преследване и други видове тормоз към хората, позволяващи си да разсъждават по различен начин.

Тук следва да си припомним и украинската заплаха буквално дни преди войната с Русия, че обмислят оттегляне от Будапещкото споразумение от 1994 г., по силата на което Украйна се отказва от ядрените си оръжия. Всички се досещаме какво биха направили Израел при подобна заплаха от Иран спрямо тях и международната общественост би се отнесла с разбиране към такива действия. Така че когато си допуснал една поредица от кървави прецеденти без никаква санкция за нарушителите на международното право, е извънредно лицемерно да влизаш в ролята на съдник срещу поредния нарушител, който не е от групата на “добрите”.

Третият прецедент е пак свързан с войната в Украйна, и това са крайните прояви на расизъм и дискриминация срещу руснаците, които бяха задействани в международен план. Такъв тип поведение не е нещо ново, това е не е първият прецедент. Стотици години европейци, американци, австралийци и други са третирали африканците, азиатците и аборигените като полухора. По същия начин стотици години се е ширела омраза и дискриминация към евреите, като апогеят на това отношение се достига при нацистите. Различното при тези прецеденти в сравнение с другите, разгледани по-горе, е че обществото е дало своята ясна отрицателна оценка за тези явления.

На фона на всичко това, при всички претенции на западното общество, че то е единственото свободно и цивилизовано, медиите започнаха целенасочено да нагнетяват омраза към Русия и руските хора.

Световноизвестни артисти и специалисти в своята професия бяха уволнени затова, че не искат да заклеймят родината си, заведения почнаха да не пускат руснаци (както едно време не са пускали чернокожи и ирландци), децата почнаха да бият руските си съученици. Meta, компанията собственик на Facebook и Instagram позволи в тези платформи да се публикуват призиви за убийство и насилие срещу руснаци. Това е наистина незапомнено ниво на падение на човечеството и човечността, подобни неща сигурно помнят някои възрастни евреи. В същото време откровено варварски действия на украинското правителство като освобождаването и въоръжаването на затворници, безразборното раздаване на оръжие на цивилното население, мъченията и убийствата на пленници, продължаващото бомбардиране на хората в Донбас не срещат осъждане и тактично се неглижират от медиите. Всичко това говори за едно - пред очите ни така наречената демокрация се превръща в обществен строй от оруелски тип. Министерството на мира подкрепя и подхранва войната, Министерството на истината промива мозъците и после ги заглажда, а Министерството на любовта се храни с човешкото страдание. Страданието на хората от Украйна, Йемен, Сирия и къде ли още не.