Възмутени граждани излязоха със свещи пред МВР
Служебният министър се оправдава: Съседските сигнали не са за насилие
Защо не е взето разрешителното за носене на оръжие и прибран пистолетът от бившия полицай, който застреля съседа си - психолога Иван Владимиров-Нав. Какво е свършено по над 10-те жалби, постъпвали в МВР, някой униформен ходил ли е изобщо на проверка по тях в блока на ул. “Черковна”, или като бивш служител на МВР над убиеца е имало чадър. На тези въпроси трябва да отговори започнала проверка в Пето столично районно управление.
“Вярно е, че е имало насрещни жалби и сигнали. Особеното обаче е, че тези множество жалби и сигнали не са за заплахи за насилие или саморазправа. Трябвало е да дадат индикация на полицейските служители, че може да ескалира конфликтът. Нито една от тях не говори за оплакване от физическа саморазправа, още повече за закана за убийство”, заяви днес служебният вътрешен минитър Иван Демерджиев. Той напомни, че задържаният за убийството Румен Тонев от 23 години не е служител на МВР и добави: “Въпросът, който поставяме е дали е трябвало да му бъде отнето оръжието. Ще има мерки срещу хората, ако не са свършили тази работа”.
Според МВР шефа още през лятото на миналата година били дадени указания на всеки един полицейски ръководител, че ще носи отговорност, ако такива случаи не бъдат свовременно обработени. “Дали сме ясни жалони за действие за всеки един полицай, който се натъкне на такава поредица от сигнали, които могат да доведат до ескалация. Очевидно трябва да мине време, за да може служителите да възприемат тези указания и да ги спазват”, обясни Демерджиев.
Коментарът му дойде ден, след като в четвъртък вечерта в памет на психолога Нав пред централата на ул. “Шести септември” 29 възмутени граждани се събраха на мълчаливо бдение със свещи. Убийството на Иван Владимиров бе предречено от самия него, когато през ноември м. г. той разказа за проблема с единия от съседите си пред Би Ти Ви. По онова време беше актуално убийството на баща на три деца, извършено от съсед военен в кооперация на Женския пазар.
По данни отпреди 9 години
Броят на физическите и юридически лица, притежаващи разрешение за оръжие, е 211 486. Законните огнестрелни оръжия са 340 583, като към тях спадат – пистолети, револверни тип системи, автомати, карабини, картечни пистолети, картечници и други. Броят на патроните , които законът позволява на тези лица да притежават, е 48 717 691 от всякакъв вид и калибър.
Тези данни са от пролетта на 2014 г., когато по разпореждане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров МВР направи пълна проверка и отчет на всички оръжия. Поводът бе убийството служител от отряда на баретите от 14 март същата година в град Лясковец, след което се оказа, че стрелецът Петко Петков продължавал да си държи ловните пушки и карабини и да заплашва съседите си, въпреки че разрешителното му е изтекло.
Оттогава МВР не е правило подобен подробен отчет на оръжията, а още по-малко има информация колко бивши полицаи, военни, тайни и явни агенти и гардове от службите се разхождат запасани като кърсердари.
Майката на убиеца била клошарка
Жалбите срещу бившия полицай са от години
Бившият съсед от входа Добри Божилов разказа, че преди години е подал жалба в полицията, че е бил заплашен с пистолет.
“Възмутен съм от лъжите, че не са подавани сигнали срещу този психично болен ли е, или не знам какъв човек, а били в обратна посока сигналите. Лично аз съм подал жалба в полицията и то преди 15-16 години, че ми извади пистолет и щеше да ме застреля на същото място във входа, където сега извърши убийството. Ако му беше убил мен тогава, сега Нав щеше да е жив!”. Това каза днес съседът и писател Добри Божилов, който вече не живее в този блок, но през 2006 г. се озовал срещу дулото на пистолета на бившия катаджия Румен Тонев.
“Полицията абсолютно нищо не направи по мята жалба. Аз ходих да се интересувам при кварталния, той ми казва: “Готово, вече няма да се повтори, респектирал съм го!” Това им беше отговора. Никой в този вход не се е съмнявал, че рано или късно този пистолет ще гръмне. Наблизо тук имаше едно заведение “Бар Наздраве”, което сега е затворено, той беше заплашвал с пистолет бармана, разхожда се с оръжие по целия квартал, някак си то му даваше самочувствие”, добави Божилов. Той каза, че е тогава е подал и жалба срещу Тонев, че му е чупил колата, но много съжалява, че не пази входящите номера.
Други съседи разказаха, че от години майката на Тонев е клошарка и събира и трупа във входа боклуци, хартии, кашони и пластмаси. Когато някой реши да почисти, синът излиза от дома им на партера и започва да кара, че семейството му е подложено на тормоз. Преди да напусне МВР през 2000 г. Тонев учел задочно за юрист и макар че не завършил, смятал, че познава законите и затова често ходел в полицията да се жалва от съседите, че му нарушават правата. През 2020 г. подал сигнал и срещу Иван Владимиров, в който го обвинявал, че е наел трима души “да откраднат” оставени във входа хартии за предаване на вторични суровини.
Синът казвал: Бог не иска да умра!
Слава Иванова, почернената майка на психолога Иван Владимиров-Нав.
“Синът ми отиде да учи в Америка, за да се върне в България и да я промени. Ако неговата смърт послужи за това да се промени законът и да се промени ежедневният живот на хората, значи и дори в нея е имало някакъв смисъл”. Това каза днес Слава Иванова, почернената майка на Иван Владимиров-Нав. Пред Би Ти Ви жената разказа за дългогодишния тормоз, на който тя, синът є и всички от блока са били подложени от съседа убиец Румен Тонев.
“Обвинявам себе си за това, че не докарах нещата докрай. Имаше една процедура, в която трябваше всички от входа да дадат подписи и да се подаде сигнал в прокуратурата. Аз бях описала в много дълъг текст всичко, което се е случвало в продължение на много години, включително и много дребни неща. Един съсед не хареса текста ми, защото е дълъг, аз казах, че ще го променя, след това тръгнахме по някакви мероприятия, по ваканции и това така си остана. После след време попитах адвокатка да започна ли отново подписката, а тя ми каза, че няма смисъл, защото няма какво да направим”, разказа още Слава Иванова. По нейните думи и тя и синът є са се опитвали да подхождат с добро към съседа. “Пазехме се да не направим погрешна крачка и да отговорим с агресия, като правят обикновено хората. Иван вярваше докрай, че доброто винаги побеждава, такъв оптимист е бил до последната минута”, добави майка му.
“Разболя се от рак през 2009 г. и аз му казах нещо ужасно не на място: “Е нищо, ти за 27 години си живял повече, отколкото други за цял живот”. Изплаших се веднага от това, което казах и почнах много да съжалявам за тези мои думи. На следващия ден Иван дойде и ми каза: “Майко, Бог ме обича, но той не иска да умра. Сигурно иска само да си пренаредя приоритетите...” Оттогава животът му тръгна нагоре, при него се пречупи всичко негативно. Надграждаше, работеше върху себе си и най-голямата ми болка е, че не осъществи мечтите си. Всичко, което държеше в себе си, идваше момент, в който трябваше да го раздаде на хората”, каза още майката на убития психолог Нав.