Мръсната реалност под роклята на кралицата

Елизабет I си миела зъбите с платнени ленти, напоени с оцет

Британската владетелка предпочитала редовната смяна на бельото пред къпането

Когато става дума за Елизабет I, на ум изниква образът на величествена владетелка, облечена в луксозни дрехи, с перлено бяло лице, високо чело и пронизващ поглед. Зад тази перфектно проектирана маска обаче се крие реалност, която може да изненада съвременния човек: кралицата се къпела само веднъж месечно.

За нас това изглежда немислимо, но през 16 век подобни хигиенни навици изобщо не са смятани за необичайни, а напротив - те свидетелстват за предпазливост и разумен подход към здравето. Хората от Ренесанса живеят в постоянен страх от болести и вярват, че честото миене може да навреди на тялото.
Според медицинските представи на онова време водата отваря пори, през които смъртоносни миазми могат да проникнат в тялото, разпространявайки болести. Къпането, особено горещите бани, се смятат за опасна дейност, която отслабва организма и го прави уязвим към инфекции. „Миенето, освен ако не е абсолютно необходимо по медицински причини, е не само ненужно, но и вредно“, предупреждава френският лекар Теофраст Рено през 1655 г.

Техника против вредители

През Ренесанса европейците спират да се къпят, страхувайки се от болести.

Английският философ Франсис Бейкън разработва 24-часова техника за баня, която трябва да ограничи проникването на вредни, т.е. „воднисти“ елементи в тялото. За целта кожата първо се защитава с масло и балсам, следва два часа потапяне във водата и после се увива с восъчна кърпа, напоена със смола, смирна и шафран. Това уж затваря порите и укрепва отслабеното от водата тяло. След 24 часа кърпата се отстранява и кожата се натрива с последен слой масло, сол и шафран.

Освен страха от епидемии, една от причините за отказ от често миене е изчезването на обществените бани. Ако през Средновековието те са важна част от градския живот, то с настъпването на чумните епидемии баните започват да се затварят и с течение на времето навикът за водни процедури почти напълно изчезва.

Дори сред благородниците къпането се превръща в рядкост. Вместо това се разпространява убеждението, че най-добрият начин да се поддържа чистота е носенето на снежнобели ленени дрехи. Вярва се, че чистата риза абсорбира потта и мръсотията и затова замества контакта с вода.

Ето защо Елизабет I, подобно на много от своите съвременници, предпочита редовната смяна на бельото пред пълноценните водни процедури. Известните рокли на кралицата, бродирани със скъпоценни камъни, крият факта, че тялото ѝ рядко влиза в контакт с вода.

Въпреки това, за разлика от повечето си поданици, кралицата все пак прибягва до къпане, макар и не толкова често, колкото сме свикнали днес. Самият процес се превръща в цяла церемония. Специално за Елизабет I се донася голяма медна вана, пълна с гореща вода, загрята в котли, добавят се ароматни масла и билкови настойки, които не само почистват кожата, но и я предпазват от болести.

Златни клечки за зъби

В ежедневието си кралицата се мие с влажни ленени кърпи, напоени с розова вода или оцет. Нейните придворни дами ѝ помагат в този процес, като се грижат кожата ѝ да остане мека и добре поддържана.
Елизабет I получава като подарък от придворната си перачка госпожа Туист „четири кърпи за зъби, за почистване и полиране, от груб лен, подплатени с черна коприна и украсени с дантела“. Нейно Величество получава също златни клечки за зъби и гребен, инкрустиран с рубини.

Между редките си измивания Елизабет използва различни методи за поддържане на чистота. Носи парфюмирани ръкавици, за да скрие неприятните миризми, използва сухи прахове, за да абсорбира омазняването от лицето си, и редовно си мие зъбите с платнени ленти, напоени с оцет. Гардеробът ѝ се състои от много ризи, които тя сменя доста често, което по стандартите на 16-ти век я правя много „чиста“ жена в сравнение с други монарси.

Наследникът на Елизабет, Джеймс I, твърди се, че си мие само пръстите. Френският крал Хенри IV е известен със своята смрад, а синът му Луи XIII наследява тази черта. Той дори се хвали с нея: „Наследих я от баща си - мириша на пот.“

Пътешествениците разказват

Пътните дневници и писма предоставят ценни доказателства за ежедневието и на обикновените граждани, но те обръщат повече внимание на състоянието на спалното бельо и наличието на дървеници, отколкото на възможността за измиване.

Пътешествениците, пътуващи до Близкия изток, са изумени от местните хигиенни стандарти. Немският лекар Леонард Рауволф, който посещава Триполи през 1570-те години, описва подробно процедурите, на които е подложен в обществена баня. Първо го карат да се изпоти, след това го къпят, правят му енергичен масаж (масажистът дори застава на лопатките му), после нанасят смес от арсен, негасена вар и вода върху кожата му, за да премахнат окосмяването, натриват го със сапунена пяна и го измиват с твърда вълнена кърпа. Последният етап е нанасянето на специална глинена паста, която почиства косата и стимулира растежа ѝ.

След прогонването на маврите, католическите крале Фердинанд и Изабела нареждат унищожаването на арабските бани. До 1576 г. Филип II окончателно забранява използването им. По време на Инквизицията честото къпане дори се смята за доказателство за еретични възгледи.

Англичанинът Хенри Блаунт също е изумен от стандартите за чистота в Турция в началото на 17 век. Той отбелязва, че първото нещо, което турците правят след превземането на поредния град, е да построят обществени бани. Те са субсидирани от държавата, така че всеки, независимо от пол или социален статус, може да ги посещава срещу символична такса. А тези, които не се мият два или три пъти седмично, са смятани за мръсни.