Протоколът отлага споровете по историята

Няма решение и за т. нар. “македонски език”, предлагат се текстове срещу езика на омразата, дискриминацията и вписването на българите в конституцията

Без език на омразата в книги и филми

Външно министерство оповести подписания документ с РСМ

Спорните въпроси за историята и за така наречения “македонски език” отново се отлагат. България очаква вписването на българите в Конституцията на Северна Македония. Двете държави обещават бързи и ефективни действия срещу “говора на омразата”, както и реабилитацията на жертвите на репресии на комунистическия период.

Това се посочва в двустранния протокол, който бе подписан от министрите на външните работи на България Теодора Генчовска и на Северна Македония Буяр Османи. Съдържанието на документа бе оповестено в неделя, след 22 часа.

Протоколът се състои от 30 страници, които отразяват дневния ред и решенията от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, прави преглед на политическия диалог и активности на равнище президент, на ниво министър-председател, министри, министри на външните работи и на ниво председател на парламент. В началото на документа се прави и преглед на секторното сътрудничество, в това число сключените договори, меморандуми и протоколи и междуведомствени работни групи в различни сфери.

В двустранния протокол страните описват мерки, които трябва да бъдат предприети преди и след Междуправителствената конференция за приключване на фазата на откриване на преговорите за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз. Като основните теми са посочени говора на омразата, реабилитацията на жертвите от комунистическите репресии, темата за историята. От страна на България са поставени конкретни срокове и ангажименти, засягащи важни за националните интереси теми.

Двете страни потвърждават ангажимента си за предприемане на действия срещу прояви на говор на омраза и определят министерства на външните работи като институции за контакт и за информиране на компетентните институции при съвместното идентифициране на такива случаи при надписи върху обществени сгради и паметници, текстове в учебници и учебни програми, както и в публичното пространство.

След Междуправителствената конференция двете страни трябва да продължат да обменят чрез дипломатически канали между министерствата на външните работи информация за прояви на говор на омразата, както и да гарантират, че държавното финансиране на нови книги, документални издания и списания, филми и друга художествена продукция, паметници на културата и чествания, ще се осъществява в духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, като в този контекст всеки субект, финансиран от държавата, ще потвърждава в изрично и обвързващо изявление, че ще следи с необходимото внимание въпроса за недопускане на всички форми на говора на омразата.

Споровете по темата за историята продължават. В протокола обаче се поставят срокове и изисквания към Съвместната мултидисциплинарна комисия. Тя ще трябва да заседава 8 и 10 пъти годишно, като за целта ще трябва да разработи и изпълнява план за работа.

В протокола има и текстове за защита на българите от дискриминация. Мярката е оставена за след Междуправителствената конференция. С нея се цели постигане на устойчиви резултати в превенцията, разследването и наказателното преследване при престъпления от омраза, прояви на език на омразата и на дискриминация срещу българите в РСМ, както и предприемане на ефективни мерки за гарантиране на правата на българите в Северна Македония за свободно изразяване, опазване и развитие на идентичността и специфичните характеристики на тяхната общност, както и свободно ползване на символите на тяхната общност.

По-важните точки от документа

За Конституцията на РСМ

• Правителството на РСМ изразява съгласие, че следващата Междуправителствена конференция с ЕС за затваряне на фазата на отваряне на преговорите за членство на РСМ в ЕС ще се проведе след влизане в сила на измененията в Конституцията на РСМ за включване на тези нейни граждани, които живеят на територията на тази държава и са част от други народи, какъвто е българският народ, съгласно вътрешните процедури, включително чрез конституционен закон за тяхно прилагане.

За езика на омразата

• Страните потвърждават ангажимента си за предприемане на действия срещу прояви на говор на омраза и определят министерствата на външните работи като институции за контакт и за информиране на компетентните институции при съвместното идентифициране на такива случаи при надписи върху обществени сгради и паметници, текстове в учебници и учебни програми, както и в публичното пространство.

За жертвите на репресии на 
комунистическия период 

• Правителството на РСМ да препотвърди, че осъжда и се извинява за несправедливостите и репресиите, извършвани в миналото, пряко или косвено, от югославските комунистически власти срещу граждани въз основа на тяхното етно-политическо самоопределение, вкл. по отношение на българите.

За историята 

• Двете страни приемат да честват съвместно през 2022 г. и 2023 г. всички общи исторически събития и личност, които вече са били договорени от Комисията. При наличие на политическа воля двете страни ще честват и други общи исторически събития и личности.
• Правителството на Република Северна Македония ще подготви и представи примерен урок за 7-ми от образователната програма на Република Северна Македония по темата за Цар Самуил.
• Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси ще разработи и изпълнява план за работа, който предвижда провеждане между 8 и 10 заседания годишно.
• Правителството на РСМ до началото на учебната година 2023- 2024 г. да промени съдържането на учебника по география за 7 клас във връзка с неоснователни етнически/териториални претенции.
• Двете страни, чрез компетентните институции, да изготвят и представят примерни уроци на основа на препоръките на Комисията. Същите препоръки да бъдат взети под внимание и в съответствие с тях да бъде приведено съдържанието на надписите на паметници, табели, информационни материали в музеи и други обекти с образователно и културно значение, както и релевантната информация в електронни информационни масиви с публична собственост.
• Двете страни ще насърчат Комисията да завърши прегледа на периода на Средновековието в срок до една година от подписването на настоящия Протокол.

Екатерина Захариева, бивш външен министър (ГЕРБ):

Македонският език е написан на основата на български диалект

Надявам се малко да се успокоят страстите в Република Северна Македония. Върнаха се от реториката отпреди 30 години. Не пролича да искат да са членове на ЕС, въпреки че това бяха протести, организирани от една партия, която е в опозиция. Повече от 15 години темата за Западни Балкани не беше тема в ЕС. Поставихме я по време на нашето председателство - на първата лидерска среща. 2019-2020 година поискахме да видим и гаранциите в преговорната рамка, защото виждахме, че на двустранна основа ще бъде трудно.

Подписването на договора 2017 година беше наистина исторически момент, защото 13 години този договор не беше постигнат. Въпреки всички критики - всички се позовават на този договор. И всичко, което България казва на Македония е - спазвайте си договора! Което означава, че премиерът Борисов тогава и Заев бяха визионери при подписването. Не става въпрос за признаване от България на македонския език. Формулата за езика я имаме още в декларация от 1999 година, препотвърдена с договора през 2017 година: Никога не сме си мислили, че всичките останали държави-членки ще трябва да приемат изцяло позицията на България по отношение на езика. Това, което винаги сме искали - да, има разлики, но написан е 45 година на основата на български диалект. Съветът ще отбележи, че България не признава съществуването на македонски език и стъпка по стъпка, с работата на историческата комисия, ще се стигне до съгласие за ясната формула и на езика.