Проф.Тодор Галунов, преподавател по политология във ВТУ:   На българския избирател му омръзна от този политически театър

Актуалната политическа обстановка е продължение на всичко, което се разигра през последните няколко месеца. Имахме трудни парламентарни избори, много трудно бе избран председател на Народното събрание и с мъка бе сформиран кабинет. Още тогава стана ясно, че с тези бавни процедури вече е нанесен удар върху парламентарната демокрация. Именно тези мъчителни процедури, дълги договорки, които са пълни с големи компромиси, с които партиите и коалициите трябваше да се отказват от част от предизборните си послания и ангажименти, бе сформиран настоящия кабинет. Това коментира проф.Тодор Галунов, преподавател по политология във Великотърновския университет.

"Съставено по такъв начин правителство предполагаше проблеми. Вижда се, че нещата вървят трудно и единственото, което крепи кабинета във външно-политически аспект е идеята дали ще имаме положителен доклад за евентуалното приемане в еврозоната. Във вътрешно-политически план има страх от избори. Ние обаче попаднахме в ситуация, в която е много трудно да се намери полезния ход. Това, което излезе наяве в последните седмици за многобройните изборни нарушения до голяма степен подкопа идеята, че този кабинет има някаква легитимност. Ситуацията е много деликатна. Ако приемем, че ни управляват достатъчно нелегитимни институции, то най-честното и логичното решение е да отидем на нови избори. Но в момента никой не може да каже при нов вот каква ще е избирателната активност и най-вече всичко това, което бе разкрито като порочни практики в изборните процедури, дали няма да се повтори.

Веднага изниква въпроса при следващи избори кое е по-удачно-хартиен или машинен вот?", коментира проф.Галунов.

Той е категоричен, че разкритията за изборни машинации са сериозен удар срещу хартиения вот. В същото време гласуването с машини все още не се ползва с висок рейтинг в обществото. Но от двете опасности-подправяне на хартиените бюлетини и несъвсем прецизният машинен вот, дава привенция на машините, където  човешката намеса е по-малка.

"Факт е, че недоверието в българските избори максимално се е сринало. Много трудно гражданите ще отидат до урните, защото те занапред ще се питат: „Каква е гаранцията, че вотът ще се отчете вярно?“. Ако пък бюлетините се пренасят до преброителни секции, веднага ще плъзнат слухове, спекулации, съмнения за подмяна и злоупотреби.През последните години се дехуманизирахме като общество. Българският гражданин е настроен прекалено негативно и в много отношения има защо. Заради това при евентуални предсрочни избори избирателната активност ще е много по-ниска", предрича експертът.

Според проф.Галунов българският избирател трябва да разбере, че при такава кризисна ситуация единственото лечение е масово да се гласува и да бъдат взети драстични мерки, които да гарантират честен вот. Всичко друго ще породи поредните съмнения и България ще продължи да се лута вътрешно-политически в порочен кръг.

"Не приемам идеята за пипане на изборната бариера нагоре. Сегашният праг от 4 % оставя сериозно количество гласове под чертата. Целта на изборната система е да е максимално справедливо и адекватно представителство на всички граждани. Така, че вдигането на избирателната бариера въобще не е решение на проблема, защото ще има партии, които ще искат да вземат повече гласове, отколкото заслужават. В теорията има един термин „законова кражба на гласове“ и това не бива да се допуска. Изборната бариера в България е достатъчна дори мисля, че по-скоро е висока", коментира политологът.

Той посочва и че са налице вътрешни неразбории в самите партии, както и вътрешно-коалиционни борби.

"По отношение на скандала със заличаването на една парламентарна група, също се прекали. Най-добре ще е една парламентарна грешка да се поправи с парламентарни методи, което означава групата да бъде възстановена. В случая има забавяне на полаганата клетва. Мисля, че този казус ще се поправи. В същото време правителството се опитва да се задържи, но ако така вървят нещата занапред с различни точки на напрежение, шансът да отидем на нови парламентарни избори през тази година става все по-голям. Не съм сигурен обаче кой ще събори кабинета и дали това няма да дойде парадоксално от най-голямата партия. Виждаме, че според социологията най-голямата партия не губи рейтинг", изтъква политическият наблюдател.

На въпрос дали при нови избори ще се появят нови политически играчи, проф.Галунов казва, че това е малко вероятно.

„Да се появи силна фигура, свързана с президентската институция, вече е съмнително. Това твърде много се преекспонираше, за да бъде актуална тази идея. Но е очевидно, че българският политически живот се нуждае от освежаване и прегрупиране, защото влизаме в патова ситуация. Нито изборите са добър вариант, нито запазването на настоящия модел е работеща стратегия. Не е ясно как ще се оправдае легитимността на институциите след като бяха разкрити ужасяващи неща за последните избори? И те не излязоха наяве като слух, нито като интервюта на заинтересовани лица, нито като съмнения, а като реални факти, представени от отговорните институции. За далеч по-малки нарушения изборите могат да бъдат касирани. Кой ще убеди гражданите, че и в останалите секции не е имало подобни деяния? Всичко това води до срив в доверието към партиите. Ще трябва да минат години, дори десетилетия, за да сме убедени, че българската изборна практика успява да възпроизведе максимално честно желанието на гражданите", казва проф.Галунов.

Той подчертава, че за пръв път в българския политически живот в Народното събрание влиза нова парламентарна група пет месеца след вота, а друга е изхвърлена. Такива сътресения българският парламентаризъм не е преживявал и в най-лошите си традиции. В предишните епохи е имало касиране на избори, касиране на резултати на отделни партии, но такъв тип попълване на парламента не се е случвало.

"На българския избирател му омръзна от този политически театър. Заради това крайно време е да се поработи върху изборния закон и то като начин на организация на изборния процес. При създалата се ситуация Централната избирателна комисия трудно ще удържи, въпреки, че има още година от мандата си.  Освен това има проблеми и в изборните секции. Партиите продължават да нямат подготвени хора, дори сме свидетели, че отделните политически субекти си правят услуги. Хора, които са били от една партия в комисия, в други избори отиват към друга политическа формация. Всяка парламентарно представена партия трябва да има поне по един добре подготвен представител за всяка от всички 12 000 секции в страната. Най-трудно е за по-малките партии, още повече, че вече много хора не искат да и да чуят за политика", твърди проф.Галунов.

Политологът обобщава, че се намираме във времето на малките надежди с явна политическа нестабилност, междупартийни ежби и с един остров на политическо спокойствие в лицето на президента Румен Радев, който продължава да поддържа висок рейтинг.

"Държавата продължава да функционира някак си въпреки всичко, но това охлажда надеждата, че можем да дръпнем в развитието си", казва в заключение проф.Тодор Галунов.