Присъединяването на България към Еврозоната представлява стратегическа стъпка за задълбочаване на европейската интеграция на страната и ускоряване на икономическата конвергенция към средноевропейските нива на доходи и стандарт на живот. В контекста на членството в Шенгенското пространство, приемането на единната европейска валута ще съчетае набор от позитивни ефекти, които ще подобрят способностите на икономика да се конкурира и ще стимулират устойчивия икономически растеж. Това заявява Проф. д-р Андрей Захариев от Висше училище по застраховане и финанси.
Експертът ще е лектор на семинар за местни парламентаристи на тема "Финансовата децентрализация и общинските бюджети при приемането на България в Еврозоната“, организиран от Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България /НАПОС-РБ/ на 10 февруари в Арбанаси.
По думите на проф.Захариев най-краткият отговор за ефекта на присъединяването към Еврозоната върху достигналия към края на 2024 г. 200 млрд.лева брутен вътрешен продукт на България е за кумулативен допълнителен растеж на икономиката в диапазона от 8-10% в средносрочен план.
"Този растеж може да бъде двоен за експортно ориентираните компании, транспортния сектор и туристическата индустрия, може да бъде с по-малък темп за други отрасли, които технологично функционират независимо от отворената за външна търговия икономика на България. Най-важният ефект, който хората очакват е върху доходите и социалните придобивки. Резултатът е категорично в полза на членството, защото осигурява макроикономически, отраслови и регионални предпоставки за устойчиво повишаване на доходите, намаляване на безработицата и поддържане на ценова стабилност", категоричен е проф.Андрей Захариев.
Според него на държавно ниво позитивни ефекти от членството на България в Еврозоната могат да бъдат изразени като растеж на БВП на годишна база.
"На първо място е премахването на валутния риск и разходите за обмяна на валута (с ефект от 0.5% до 1.0%), следва по-голямата ценова прозрачност и сравнимост на стоките и услугите (0.3-0.5%), достъпът до единния европейски пазар на финансови услуги (0.6-0.9%), участието във вземането на решения в ЕЦБ с косвен ефект 0.2-0.4%, устойчивото понижение на лихвените проценти при кредитирането, базирано върху стабилната валута и понижената риск-премия с ефект 0.7-1.0%, улесненото трансгранично пазаруване и пътуване (0.4-0.6%), усилената защита на страната от външни шокове с подобрената устойчивост на икономиката (0.5-0.8%), намалени транзакционни разходи чрез спестяване за фирмите на средства за такси за валутни операции и хеджиране (0.3-0.5%). Прекият достъп до механизмите за финансова стабилност, водещо до редуциран риск ще е с ефект 0.4-0.7% и финално, засилена икономическа интеграция с улеснено включване на българския бизнес в глобалните вериги за създаване на стойност с инкасиране на икономии от мащаба (0.8-1.1% допълнителен ръст на БВП)", изброява проф.Захариев.
Специалистът финансист допълва, че сумарно общият потенциален принос от членството в Еврозоната е в диапазона 7-8% към БВП годишно като това е песимистичен сценарий и до 9-12% оптимистичен резултат, като реалната полза зависи от икономически цикъл и степента на използване на предоставените възможности. В хипотеза на продължаващи множествени кризи, членството ще има ефект на саниране и защита срещу риск за икономическите оператори, фискалната система и домакинствата.
"В секторен план позитивите могат да се развият и върху бюджетите на общините и регионалното развитие. За домакинствата ефектите са не само върху потока на доходите (8-10% нарастване на доходите), но и върху пазарните оценки на семейните инвестиции в недвижима собственост. При смесен портфейл от недвижими имоти-жилище в областен град, земеделска земя и гори, увеличението би могло да надхвърли 70 000-100 000 евро в рамките на 5 години след присъединяването към Еврозоната. Подобрената мобилност на работната сила в рамките на Еврозоната ще спомогне за по-ефективното разпределение на човешките ресурси и ще намали регионалните различия в заетостта с 10-15%.
"Членството в Еврозоната създава благоприятни възможности за българските компании от реалния сектор, вкл. подобрен достъп до финансиране на по-ниска лихва, валутна стабилност, капиталов достъп, достъп до опериращи в евро верига на доставки, ценова сравнимост и прозрачност, подобрен достъп до пазара от обществени поръчки в Еврозоната, административна ефективност при управлението на международния стокообмен. Очаква се експанзия в иновационния потенциал, кумулативен ефект „Обща рентабилност“ със средно- и дългосрочен хоризонт, и на последно място, но не и по важност за фирмите очакваме синергетични ефекти от членството в Шенгенско пространство и Еврозоната. В оценката не трябва да се пропуска и финансовата система - а БНБ, търговските банки, застрахователите и осигурителните фондове. Очакването е за повишаване на рентабилността на дружествата в сектора с 12-15% в средносрочен план", посочва финансистът.
Проф.Захариев е убеден, че стратегическото значение на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, с целева дата 1 януари 2026 г. и конвергентен доклад в началото на 2025 г., надхвърля икономическите и валутно-финансови измерения.
"Това решение и действие ще бъде успешен завършек на интеграцията на България в европейските структури, започнала през 2007 г., но имаща своята котва на стабилност с валутния борд от 1997 г. Подобна солидна основа на признание страната ни заслужава и тя ще бъде двигател за дългосрочен и устойчив просперитет на българското общество", коментира проф.Андрей Захариев.
Труд
