Путин показа апартамента си, но как са живели предишните руски лидери?

Владимир Путин показа прекрасния си дом тази седмица, като покани телевизионен екип в московския си апартамент, който се намира близо до Кремъл. Не е изненадващо, че на кадрите се виждат ужасно много мрамор и позлата, както и параклис, фитнес зала, машина за сокове и няколко гигантски огледала. Апартаментът дори съдържа бяло малко пиано, въпреки че Путин се оплака, че „рядко“ има възможност да свири на него. 

Какво ни казва декорът на Путин за него? Очевидният отговор е, че ентусиазмът му към позлатените стъкла отразява решимостта му да възвърне величието на царете. Но, както всеки историк, изследвал Русия ще ви каже, това не е нищо ново. В края на краищата самият Кремъл, със своите средновековни църкви и богато украсени дворци, е свидетелство за манията на Русия по собствената ѝ история, храм на нейните имперски стремежи.

Не всички от най-великите фигури на Русия са харесвали Кремъл, укрепена цитадела, построена за първи път през Средновековието. Петър Велики, който изведе страната си в светлината на европейската модерност между 1682 и 1725 г., я е ненавиждал като символ на православния обскурантизъм, не на последно място, защото е видял как някои от собствените му роднини са били избити на подходящо нареченото Червено стълбище от бунтовни пикинери, когато е бил само на девет години. Това обяснява защо в началото на 1700 г. той мести столицата от Москва в новия си град Санкт Петербург, където той и неговите наследници обитавали класически италиански дворци.

През следващите два века Кремъл и околностите му потънали в постепенен упадък. Когато революцията погълнала династията Романови през 1917 г., много сгради, включително катедралата „Свети Василий“, били силно повредени в ожесточените боеве. Но следващата пролет, когато Санкт Петербург бил заплашен от финландски и германски сили, новите господари на Русия взели съдбоносното решение да преместят столицата обратно на изток.

Това довело болшевишкият лидер Ленин и съпругата му Надя в Москва. Първоначално те отседнали в избледнелия хотел „Национал“, където един журналист ги забелязал „седнали във фоайето, заобиколени от дрипи и развалини от багаж и спално бельо“, едва ли идеален образ за човек на действието, надяващ се да промени хода на историята. В крайна сметка те се преместили в самата цитадела, наемайки апартамент с две спални в Големия Кремълски дворец.

Но и тук идеологическата мисия на Ленин трябвало да се конкурира с някои познати битови досадници. Когато ремонтните работи се проточили твърде дълго, отбелязва историкът Виктор Себестьен, марксисткият лидер надраскал писмо, достойно за най-нетърпеливия буржоазен собственик на жилище.

„Много бих искал да имам името и адреса на човека, на когото поверихте да завърши работата по апартамента. Проточи се прекомерно и виновният за тези невероятни забавяния трябва да бъде намерен.“

Ами комунистическите наследници на Ленин? Бившият селянин Никита Хрушчов си построил затворено крайградско имение от дърво и мрамор. Леонид Брежнев предпочитал да обитава грандиозна ловна хижа в Национален парк Завидово, с билярдна зала, частно кино и стаи за гости за чуждестранни посетители, като Тито и Хенри Кисинджър. Тя все още принадлежи на руския президент, а през 2002 г. Путин я използва, за да посрещне Тони Блеър.

Що се отнася до последния съветски лидер, читателите, които свързват Михаил Горбачов с добродушна скромност, може да се изненадат от вилата, която той си е издигнал във Форос, Крим, в края на 80-те години на миналия век. Според руски доклади, водещият дух е била съпругата му Раиса, която не харесвала хижата на Брежнев и предпочитала крайбрежно убежище. Тя се гордеела с друго кино, зали за игри, фитнес зала, тенис корт и хеликоптерна площадка. Някои източници твърдят, че е струвала повече от 100 милиона паунда.

Като се има предвид, че Горбачов е водил енергична кампания срещу корупцията в Комунистическата партия, цената на дачата може да изглежда меко казано политически нечувствителна. Според съобщенията, изработката е била ужасна: когато семейството му е посетило дачата за първи път, дървен корниз е паднал върху главата на дъщеря му. А когато комунистическите хардлайнери предприели неуспешен преврат през август 1991 г., те затворили Горбачов в собствената му вила, където той мрачно е съзерцавал останките от амбициите си.

Всичко това ни води до най-значимия съветски лидер от всички - Йосиф Сталин. Когато Сталин станал върховен лидер в средата на 20-те години на миналия век, той се нанесъл в тесен шестстаен апартамент в сградата от 17-ти век. Дворецът, точно зад Троицката порта на Кремъл.

Вкусовете му били прости и консервативни. Когато добронамерен апаратчик поръчвал нови мебели за държавна сметка, Сталин ги изпращал обратно в склада, монтирал отново очуканата си стара маса и столове и настоявал за строго наказание за нещастния чиновник.

Любимият дом на диктатора обаче бил неговата дача в Кунцево, в брезовата гора западно от столицата. Построена в началото на 30-те години на миналия век, тя била оградена с огради и охранявана от стотици войници на НКВД. Територията включвала розова градина и игрище за боулинг, а стаите били украсени с картини на комунистически герои като Ленин и писателя Максим Горки.

В тази дача Сталин приел Уинстън Чърчил, когато последният посетил Москва за запомняща се среща на върха през август 1942 г. В един момент двамата мъже се напили до сълзи, докато Сталин изял цяло прасенце. По-малко забавно е, че именно там Сталин съставил списъците, които са осъдили милиони хора на смърт.

Но какво е станало с дачата в Кунцево? Отговорът казва много. Днес, като една от президентските резиденции на Путин, тя е запечатана за света. Но остава място със зловеща репутация.

През юли 2000 г., няколко месеца след началото на президентския си мандат, Владимир Путин поканил новите руски олигарси на лятно барбекю. Мястото било внимателно избрано - бившата дача на Сталин Докато най-богатите мъже в страната хапвали и пиели на слънце, Путин не трябвало да отправя изрична заплаха.

Със стария офис на тиранина само на метри разстояние, гостите му разбрали посланието. „Достатъчно е“, казал един след това, „че ни остави да си тръгнем“.