Труд
Автор:
Труд онлайн
Окраската се слива с обстановката
Избягват зоркия поглед на хищниците
Ако тръгнем с пушка или без пушка в ръка през полето, обрасло, макар и с ниска, плевелна растителност, много често изведнъж, като че ли изпод краката ни, изхвръква яребица. Опитаме ли се да потърсим мястото, където тя се е била скрила, от нейното пребиваване тук няма да открием никаква следа. Друг път по същия начин, сякаш изпод земята изхвърча едър заек или от слога пръкне цяло ято яребици. Даже фазанът, който е доста едра птица, често пъти излита от такива места, че се чудим как е възможно да се скрие в тях. И неволно се замисляме за значението на растителността в живота на дивеча.
За всеки ловец е напълно ясно, че без прикрития за птиците ние не бихме могли да се радваме на тяхното присъствие. Но докато едни ловни птици се задоволяват и с най-незначителни прикрития, други са малко по-капризни и имат по-специални изисквания. Яребицата, пъдпъдъкът и други дребни видове лесно могат да се скрият и в най-ниската трева. За това им помага и покровителствената окраска, която ги слива с околната обстановка и те лесно избягват зоркия поглед на хищниците. В избуялите фуражни култури и жита, в израсналата царевица и редица още други земеделски култури лесно може да се скрие и да е напълно сигурна не само яребицата, но и фазанът. Много от тези култури са не само прикрития, но и места за снасяне на яйцата, отглеждане на младото потомство и източник на изобилно растителна и насекомна храна.
Малко по-капризен в избора на прикрития е фазанът, за който единичните храсти не винаги са достатъчни. Той търси площи, покрити с по-гъсти и по-високи храсти и дървета. Тук по-слабо се чувства силата на зимния вятър и острият студ не прониква навътре в гъстата растителност. Затова в такива прикрития фазанът е като в свой дом, изпълнен с уютна топлота, запазен от хищници и студ. С това негово изискване се съобразяват навсякъде, когато искат да създадат изкуствени ремизи за увеличаване на числеността му.
Глухарите като обитатели на планините у нас не могат без иглолистната гора. Високо в планината е винаги студено .Но в иглолистната гора, скрита от студения вятър и от носения от виелиците сняг, глухарите не чувстват така остро студа. Затова тези ловни птици са по-малобройни там, където гората е запазена от прекомерното прореждане и изсичане. Даже, когато падне дълбок сняг, под короната на дърветата той е рохкав и те лесно могат да се заринат в него като в топла завивка и там да прекарат студените ясни зимни нощи.
Пингвините са прекрасно приспособени към водния начин на съществуване. Те имат вретеновидно тяло, малка удължена глава с остър клюн. Късите им крила са загубили летателните си функции и изпълняват ролята на весла. Гъстото и прилепващо към тялото им мазно оперение не само предпазва птиците от студ, но и намалява триенето при плуването. Всичко това позволява на пингвините да развиват под водата значителна скорост, необходима за лов на бързоплуващите риби. Когато се наложи, птиците могат да изскачат върху леда, излитайки като тапа до два метра над водната повърхност.
Пингвините прекарват значителна част от времето си в морето. А колко дълго могат да се намират под водата? С каква бързина плуват? Отговорите на тези въпроси били търсени в продължение на няколко години от новозеландски полярници-биолози. Самите те се гмуркали в студените води и разпитвали другите изследователи на Антарктида. Учените се спускали 250 пъти с акваланги в студените дълбочини, за да регистрират максималното пребиваване на пингвините под водата. То е 18 минути и надвишава рекордите на всички останали морски птици и на някои бозайници. Регистрирана е и максималната дълбочина на потапяне: заснети са пингвини, които спокойно правят кръгове близо до морското дъно на дълбочина 266 метра.
Тези факти заставят специалистите отново да изучават системите за дишане и регулиране на кръвното налягане на пингвините.
Защо напоследък фермерите се оплакват и от набезите на белки /животни от семейство порови/? Може би основното обяснение се крие в една биологична особеност на зверчето - то се размножава от юни до август. И тогава хищническите му инстинкти са най-изявени. Общата липса на сериозни врагове в тия времена също е причина за по-бурното му нашествие към селските курници. Преди години ценната му кожа се търсеше и на вътрешния, и на международния пазар. Сега аукционите съвсем замряха и ловците нямат никакъв стимул за действие.
Бялката /петното на гърдите й е бяло - и оттам и името/ може да се открие навсякъде у нас. Най-често обитава горите, в които има скални образувания и сипеи. Умело се катери по дърветата. Ала ястията, си намира предимно по земята, и то нощем.
Животното е доста кръвожадно. Вмъкне ли се в курника, удушва всичко, каквото му падне. Домашните птици и яйцата им са за него деликатес. Но не прощава и на зайци, мишки, жаби, диви хвъркати същества.
Върху мека почва или сняг бялката оставя доста релефни отпечатъци - лапата й отдолу е гола. Дирята й представлява поредица от стъпки, групирани по двойки - това е най-характерният вариант. Дължината на скока й е около 30 сантиметра при спокоен вървеж. Ако бяга, разстоянията между стъпките й стават над половин метър. Изпражненията й са сиво-черни или червеникави /през есента от боровинките и шипките/.
Как можем да се борим с нашествието на белките? За примамка се употребява умряла птица или кокоше яйце. Отстрелът се практикува чрез причакване нощем край хамбари, камънаци, дръвници. Най-подходящи са сачми от номер 1 до номер 3. Според ловния регламент по белки може да се стреля целогодишно.
Любопитно
Както е известно, големината на силата на тежестта не е еднаква в различните точки. Районите с по-сериозни гравитационни отклонения фактически са отражения на особеностите в строежа на земната кора и са обусловени от наличието на по-плътни скални маси. Обикновено това са залежи от различни ценни руди. По такъв начин откриването на зоните с аномалии по отношение на земното притегляне е важен проблем на геологията. Като провеждали изследвания в Казахстан, група учени стигнали до извода, че пътеките, по които открай време минавали камилските кервани през пустинните пясъци и степите, с поразителна точност съответствали на линиите с най-малка степен на тежестта. По правило местата за нощуване на керваните били разположени в зони, където се пресичат така наречените гравитационни полета ,т.е. райони с различна гравитация. Или другояче казано, „корабите на пустинята” са прокарвали такива пътища, по които тежките товари да им бъдат по-леки, па макар и съвсем малко. За почивка били избрани точки на относително гравитационно равновесие.
Засега за биолозите е загадка по какъв начин камилите успяват да си изберат най-изгодния път по енергийна гледна точка. Но където и да се крие истината, строителите на пътища в пустините и геолозите могат да се възползват от примамливото гравитационно предимство на древните камилски маршрути.
