Режат направления за личните лекари

Режат направления за личните лекари

Медици алармираха пред “Труд news” за неясноти в проекта на договор с НЗОК

Лекуват ни в медицински центрове, ако джипито е в отпуск или почива

Зачестили санкции от здравната каса

Лични лекари може да останат без направления за част от пациентите си, а болни да се окажат ощетени с прегледи при специалисти, ако отпадне лимита за диспансерицираните пациенти, алармираха пред „Труд news” от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛ). Медиците изразиха опасения, че ако в практиката на на общопрактикуващ лекар има повече диспансеризирани пациенти, то при назначаване на всички изследвания може да се окаже, че за остри или хронични, но недиспансеризирани заболявания няма да има направления.

“Има вероятност пациентите да бъдат ощетени”, заяви пред “Труд news” доктор Костадин Сотиров, член на Управителния съвет на НСОПЛ. Промените идват с отпадането на лимита за направления към специалисти от проекта на Националния рамков договор (НРД) 2023-2025 с НЗОК, който вече е на разположение на личните лекари от сайта на Българския лекарски съюз (БЛС). С него отпадат лимитите за диспансеризираните пациенти, а другият важен момент при извънболничната помощ е, че личните лекари вече нямат да имат задължението да оповестяват мобилните си телефони, за да бъдат търсени по всяко време. През почивни дни и вечер или при отсъствие на джипито, пациентите ще получават медицинско обслужване в медицински практики и центрове, с които личният им лекар е сключил договор. Последното се прави от години, но в големите градове като София, Пловдив, Варна, но в по-малките населени места семейните лекари срещат проблем при търсенето на заместник, дори при ползване на годишен отпуск.

С НРД 2023-2025 става възможно медикът, който ще замества личния лекар да не е задължително общопрактикуващ, а може да е лекар, който работи в болница, работи някъде другаде или в спешна помощ или в специализира помощ. “Това може да е всеки лекар, който е правоспособен”, уточняват новостите лични лекари.

Медиците обаче вече следят с внимание средствата, които ще бъдат заложени за изследвания и направления с новия бюджет. В момента в НРД за тях са оставени празни полета, тъй като все още Законопроекта за бюджета на НЗОК не е гледан в Народното събрание. Ако подобно на безлимитните направления при децата, такива се отпуснат и на диспансеризираните болни, това ще е положителна стъпка за пациенти и лекари, коментираха общопрактикуващи лекари от София. И обясниха, че при отделни пера няма да има ощетени. Лични лекари нямат обяснение как изведнъж всеки от тях е получил допълнително направления за диспансеризирани пациенти, без това да е анонсирано предварително. И допуснаха, че е било начин “да се тества системата”. Притесненията на колегите им от Пловдив и Велико Търново са, че е твърде възможно отпадането на лимитите да е за сметка на другите пациенти, които не влизат в графа “диспансеризирани”. Друг проблем, който медици посочиха, е свързан със зачестилите санкции от страна на НЗОК. През последните седмици имало много случаи, в които лекари плащат глоби дори за пропуснат подпис, а съмненията са, че се търсят всякакви начини за запълване на бюджета на здравната каса.

“Разковничето е как парите на данъкоплатците се разпределят по отделните пера и как се изчислява тяхното разходване. Трябва да достигнат до тези, които ги лекуват, за да получават качествена помощ здравноосигурените лица”, заяви председателят на БЛС доктор Иван Маджаров. Той посочи, че с около 30 млн. лв. спрямо миналата година е намалено финансирането на изследванията на кръвта, рентген, скенер - всичко, което е свързано с диагностиката. “Ще настояваме тези средства да бъдат поне колкото миналата година, за да гарантираме, че изследванията ще бъдат подсигурени”, каза председателят на БЛС.

Надзорният съвет на НЗОК одобри през април тази година проект на закон за бюджета на институцията за 2023 година. При представянето му също бе отбелязано, че са намалени предвидените средства за медико-диагностични дейности в сравнение с миналата година. А обяснението на НЗОК, че тогава средствата са били повече заради коронавируса.

По 1711 пациенти се падат средно на медик

4 110 са общопрактикуващите доктори

Данните от регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ показват, че на територията на страната има регистрирани 3 540 индивидуални практики на общопрактикуващи лекари и 220 групови практики, в които работят общо 4 110 лекари.

Средната осигуреност на общопрактикуващи лекари в страната е един лекар на 1711 здравноосигурени лица. Същевременно има значителни неравенства в осигуреността с общопрактикуващи лекари в различните области на страната.

Средната възраст на джипитата е 58-59 години, а 25 на сто от общия брой работят в пенсионна възраст.

Отдалечените селски райони и малки градове често изпитват недостиг на кадри и висока натовареност на лекарите. Към края на 2022 г. в страната ни в 9 малки града и 3882 села, където живеят общо над 800 000 души, тоест 12% от населението в страната, няма постоянен достъп на общопрактикуващ лекар. От тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1000 души.

Доктор Костадин Сотиров, член на УС на НСОПЛ, пред “Труд news”: По-логичното е направленията да бъдат ограничени

- Доктор Сотиров, защо въвеждането на работното време при общопрактикуващите лекари постави въпроси на пациенти дали ще останат без здравна помощ?
- Няма опасност пациенти да останат без медицинска помощ. Този въпрос с работното време на общопрактикуващите лекари беше решен по пътя на частната инициатива без да чакаме централно решение. В Пловдив бяхме първите и още през 2000 година организирахме дежурни кабинети, като заплащането на тези дежурни кабинети се поема от личните лекари.

И в момента има непривлекателни практики за лични лекари, където трудно новозавършили медици се наемат да работят. В случая не говорим за спешна помощ, а за медицинска помощ, която може да се отложи с няколко часа, но не е добре да се изчаква примерно събота и неделя. Там, където няма достатъчно лични лекари, то колегите продължават да оказват помощ на пациентите си и в извънработно време. Тази възможност не отпада. По никакъв начин няма опасност някой пациент да остане без медицинска помощ.

- Отпадането на лимита за направления при диспансеризираните пациенти може ли да става за сметка на другите пациенти и няма ли те да бъдат ощетени?
- Това е едно от задълженията на общопрактикуващите лекари - опазване бюджета на Здравната каса. Има определен бюджет, примерно 300 млн. лева или 450 млн. лева за консултации със специализирана медицинска помощ, има определени средства за други дейности и тн. Това, че няма да има такъв лимит, все пак НЗОК трябва да се вмести в този бюджет. Отговорът на Вашия въпрос е, че зависи какъв бюджет ще гласува Народното събрание за съответната медицинска помощ.

Има вероятност пациентите да бъдат ощетени, има такава вероятност. Има и вероятност да не са ощетени. Тези лимити, както ние ги наричаме, но това всъщност са бюджети, които НЗОК пуска на нас, за колко средства имаме право да назначим изследвания и консултации при специалист, са определени от това колко диспансеризации има един личен лекар, колко броя диспансеризации на общо записаните пациенти има един личен лекар и се изчислява по сложна формула. Самата методика е изключително сложна. Но по-логичното е направленията да бъдат ограничени, защото ако семеен лекар има повече диспансеризирани пациенти и трябва да им назначи всички изследвания, то ще намалеят направленията за другите пациенти.

Лични лекари от Варна: Ликвидира се законово нарушение

В момента варненските джипита ползват услугите на осем практики за неотложна помощ

Даниела Фархи, 
ТРУД NEWS, Варна

Записаното в проекта за нов НРД условие личните лекари да консултират пациенти само в работното си време е справедливо и ще ни облекчи, особено след вълната от денонощни обаждания по време на ковид, която ни изтощи, е мнението на варненски общопрактикуващи медици. Те подчертават, че изискването да са непрекъснато на разположение е в нарушение на Кодекса на труда и се надяват проектът да стане факт.

И в момента варненските джипита ползват услугите на осем практики за неотложна помощ, които да поемат пациентите им в почивните дни и в периода от 20 до 8 ч. Месечно цената е 14 ст. за всеки записан в листата на дадения лекар, а адресите за неотложна помощ обикновено са изписани на табели пред кабинетите на джипитата. На практика обаче обслужените са малко, защото всеки нуждаещ се първо звъни на личния си лекар. За 4 месеца само един мой пациент е прегледан в неотложния кабинет, а моят телефон не спира да звъни и в събота и неделя, даде пример медик.

Негови колеги прогнозират, че въвеждането на лимит за работното им време ще доведе до увеличаване на потока на хората пред неотложните кабинети и са готови при нужда да дават дежурства там. Те смятат за полезно отпадането на задължението да обявяват мобилните си телефони, защото това води и до риск от фишинг атаки. Най-добре е да се записват часове по електронен път чрез платформа, казват докторите. Но предупреждават, че промените ще доведат до забавяне при издаването на направления изследвания и консултации. В момента “Информационно обслужване” тества система на тайминг, при който преглед се отчита на 20 минути. Подобни системи има навсякъде в ЕС, че и в съседна Северна Македония. Но засега, ако личният лекар пусне амбулаторен лист преди да изтекат 20-те минути, системата често не го приема, а има случаи, в които един пациент изисква по-малко време, а друг - повече, обясняват джипита и се надяват в новия НРД да бъде предвидена гъвкавост и правилата на касата и ИО да бъдат уеднаквени. Личните лекари настояват още да получат право да издават направления за скенер, ЯМР и други високоспециализирани изследвания, каквато е практиката в ЕС.

Д-р Румяна Каменска, личен лекар, Бургас: Ще продължа да вдигам телефона си, но не сме машини

Това, че общопрактикуващите лекари, няма да имат задължение да оповестяват мобилните си телефони и да бъдат търсени по всяко време от пациентите, безспорно би разтоварило много всички нас. Факт е, че ние не сме машини, хора сме и имаме нужда от време за себе си и за семействата си, имаме нужда от малко лично пространство, дори и за това - да се погрижим за собственото си здраве. Но тъй като пациентите ни са с нас години наред (аз имам пациенти, които идват при мен от 20 години), ще продължа да си вдигам телефона. Пациентите ми знаят това.

Мисля, че когато наистина се нуждаят от съвет, тогава звънят. Повечето хора са толерантни към личните си лекари не ги тормозят, когато нямат нужда. Затова ще продължа да го правя, защото съм убедена, че това е в основата на отношенията ни- доверието и това, че могат да разчитат на мен. Естествено, когато съм болна и не мога да преглеждам, разчитам на колегата си заместник.

Доволна съм, че юридически нещата ще бъдат уредени, че личните лекари ще бъдат предпазени от факта че някои пациенти злоупотребяват и им звънят без да са в нужда.

Що се отнася до падането на лимитите за направления на диспансеризирани, това е чудесно, приветствам го. Не може някой пациент да дойде, да е много належащо и да му отговоря, че лимитите са изчерпани.

Така няма да се стига до тежки усложнения.

Призовавам хората да се явяват на годишните си профилактични прегледи, защото навреме взетите мерки са най-важни за здравето.

Д-р Христо Димитров, председател на Районната лекарска колегия във Велико Търново: Големият проблем са малките населени места

Възможността пациентите вечер и през уикенда да звънят на медицински практики, с които тяхното джипи е сключило договор съществува повече от 6-7 години. Много отдавна има дежурни кабинети и личните лекари от години плащат на тези медицински практики. Има отделно перо в нашите договори със здравните каси, съгласно които ежемесечно превеждаме на тези структури по 15 стотинки за всеки пациент. Това обясни д-р Христо Димитров, председател на Районната лекарска колегия във Велико Търново.

Той допълни, че тези условия са регламентирани отдавна. Новост е това, че отпада задължението личните лекари да предоставят мобилните си телефони в графиците, които са публични. Големият проблем остава за колегите, които са в малките и отдалечени населени места и няма как да се възползват от тази възможност. Това е много сериозен проблем, който е причина жителите на много селища да нямат джипита. Но това е въпрос на държавна политика. Многократно сме го обсъждали с представители на предходните парламенти, но се оказва, че е трудно да се намери приемливо решение, докато в големите градове медицински практики функционират от години и няма драма с обслужването на пациентите.

Най-четени