Роботакситата изненадани от поведението на хората

В автономни коли пътниците заспиват или имат здравословни проблеми

Има случаи на раждане 

Блумбърг

Роботакситата, които се движат без шофьор, набират популярност в САЩ, но се сблъскват с най-непредвидимия фактор - хората. Дито Касендар си спомня тиха музика, носеща се от високоговорителите на роботаксито, докато се прибира късно през нощта от рожден ден на приятел. В следващия момент пожарникари от Лос Анджелис отварят вратата на превозното средство и го питат дали е добре. Шестминутното му пътуване е приключило почти час по-рано. Дистанционно асистент на роботаксито Waymo говори през високоговорителите на колата и многократно се опитвал да събуди Касендар, но накрая се обадил на 911.

Дрямката в роботакси не е изолиран инцидент, пише Блумбърг. Докато компании като “Алфабет” и “Тесла” въвеждат автономни таксита във все повече градове, по-трудните за игнориране аспекти на обслужването на непредсказуеми хора не могат да бъдат игнорирани. Пътниците заспиват, разливат напитки, изпускат храна, повръщат, изпитват здравословни проблеми, а има и поне два случая на раждане в колите. Хората се препъват в превозните средства и забравят да затворят вратите.

Тези на пръв поглед незначителни неудобства натоварват общинските пожарникари и линейки и усложняват внедряването на услугата за роботизирани превози. Толкова много клиенти на автоматизирани таксита заспиват по средата на пътуването, че полицията и пожарникарите в Остин, Тексас, дори имат кодово име за инцидентите: “спящи”. В Остин има 99 такива обаждания през първите девет месеца от пускането на услугата на Waymo в града, казва Роджър Патерсън, командир на Спешните медицински служби на окръг Остин-Травис.
Ако уморени или изтощени пътници заспят в традиционно такси или в кола за споделено пътуване, шофьорът може да ги събуди с викове или разтърсване. Но нещата са различни в едно роботакси. Дистанционните асистенти, които наблюдават колите, се опитват да говорят през високоговорителите и да проверяват пътниците с вътрешни камери. Но ако не получат отговор, протоколите на компанията изискват от тях да се обадят на 911.

Диспечерите в Остин третират инцидент като потенциален инфаркт, ако дистанционно асистентът не може да прецени дали пътникът диша. Само 3% от този вид обаждания изискват транспортиране на пътника до болница. Но инцидентите затрудняват работата на персонал, който може да е необходим другаде.

“Не искаме да отделяме значителен брой ресурси за тези обаждания, когато статистически знаем, че през повечето време тези хора не се нуждаят от допълнително медицинско лечение”, изтъква Патерсън.
Компаниите за роботаксита не обявяват данни за спящи клиенти или аварийни ситуации по време на пътуване, което затруднява оценката на мащаба на подобни проблеми.

Въвеждането на автономни таксита понякога може да наподобява мащабен социален експеримент, тестващ както технологии, така и самите хора. Waymo на “Алфабет”, Zoox на “Амазон” и “Тесла” трябваше да разработят мерки, за да предотвратят нанасянето на щети по автомобилите от пътниците без бдителен човек шофьор.

“Тесла”, например, таксува пътниците с 50 долара за умерени замърсявания, като разсипана храна. Пушенето или оставянето на биоотпадъци, като повръщано или кръв, струва на клиента 150 долара.

Waymo стимулира пътниците сами да съобщават за подобни ситуации, като начислява такса за почистване от 50 долара, която се увеличава до 100 долара, ако следващият пътник разкрие пръв подобна щета.

Липсата на шофьор може да накара пътниците да мислят, че могат да правят каквото си искат. Но колите имат вътрешни камери. Екипът от дистанционен персонал на Waymo може да получи достъп до кадрите, за да извърши проверки за чистота. Колите на Waymo се връщат в депата, когато се нуждаят от зареждане, давайки възможност на работници да ги почистят. Сара Василе, чест потребител на Waymo в Лос Анджелис, често открива боклук и алкохол, оставени в някои превозни средства. Въпреки това тя смята, че роботаксито е по-чисто от повечето таксита, управлявани от хора.