Руският Колумб: Как Беринг доплава до Америка

Всякакви мистерии и странности съпътстват живота и ужасната смърт на датчанина

Капитан-командирът Витус Йонасен Беринг е ръководител на Първата и Втората Камчатска експедиция 

На първо място да обърнем внимание за несъответствията в датата на раждане на Витус Беринг, които все още се срещат в енциклопедиите. Преди това се смяташе, че Беринг е роден на 12 август 1681 г., но в църковните книги е записано, че е кръстен на 5 август в лутеранската църква. Възможно е Беринг да е роден не на 12-ти или дори на 5-ти, както сега е посочено навсякъде, а на 2-ри август, след което историците са добавили 10 дни, за да прехвърлят датата в нов стил, без да вземат предвид, че протестантска Дания и Норвегия, която тогава беше част от нея, по това време вече бяха преминали към григорианския календар (окончателното преминаване към него става в началото на 1700 г.).

Достоверно известно е, че Витус е роден в град Хорсенс, на полуостров Ютландия, сред многобройните фиорди, в семейството на обеднялата аристократка Анна Педерсдатер Беринг и митническия служител и църковен настоятел Йонас Свендсен Халмщат, и е тяхното трето дете. Името и фамилията идват от неговите известни предци - кралския историограф Витус Педерсен Беринг и кмета на град Виборг Педер Нилсен, чието фамилно име се е формирало от името на предградието на Виборг - Беринг. По-късно всичко това стана причина за поредното недоразумение и едва в края на XX век стана ясно, че каноничният портрет, публикуван във всички учебници, всъщност не принадлежи на самия Беринг, от когото не е оцелял нито един приживе образ, а на неговия по-известен роднина от онова време, на когото е кръстен. Злополучният портрет, който дълго време се пазеше в семейството, беше дарен на Централния военноморски музей на СССР от правнучката на Беринг през 1940-те години. В момента има само посмъртна реконструкция на лицето на капитана-командир, извършена след откриването на неговите останки през XXI век.

Беринг получава добро образование у дома от ранна възраст, подобно на братята си, но на възраст 14 или 15 години той е примамван от морето и става юнга и придружава брат си Свенд до датската колония Транкебар в югоизточната част на Индия. Има само неясна информация за по-нататъшните пътувания и приключения на младия моряк. През 1703 г. Беринг завършва кадетския корпус в Амстердам и почти веднага след това, на 22 години, той хваща окото на вербувачите на Петър Велики, които търсят талантливи моряци навсякъде, и постъпва на служба с ранг втори лейтенант.

Така Витус става „Иван Иванович“ и успява да воюва за новата си родина, първо по време на Северната война, след това във войната с Турция, управлявайки важни, но не бойни кораби, а след това той просто превозва с кораби различни видове стоки по руските реки. За последно Беринг посещава истинската си родина през 1715 г. и никога повече не се връща там.

През 1712 г. бъдещият голям мореплавател е преместен в Балтийския флот, и от време на време получава нови чинове, дори командва първия руски линеен кораб с 90 оръдия „Лесное“, но така и не достига до чин капитан. И на 8 октомври 1713 г. във Виборг, който само преди 3 години е отвоюван от Швеция, той се жени за дъщерята на един от местните търговци, Анна Кристин Пулс (руския Виборг не трябва да се бърка с гореспоменатия датски Виборг и това са различни градове). Бракът му се оказва щастлив, но по-късно, когато тя придружава съпруга си в експедициите, съпругата му ще съсипе неговата репутация.

Раждат им се 8 деца за 28 години брак, от които само 4 оцеляват. Изпитвайки известно смущение заради ниския си ранг, амбициозният Беринг подава оставка през 1724 г. и след пенсиониране получава желания ранг. Но точно по това време Петър I замисля големите експедиции и търси опитен военачалник, запознат с навигацията в Новия свят. Беринг бе посочил, че в своята биография, в юношеските си години е плавал с датските китоловци в Северния Атлантик, и е посетил европейските колонии в Карибите и източния бряг на Северна Америка.

В резултат на това Беринг, който по това време вече изпитва някакви финансови затруднения във връзка с голямото му семейство, беше набързо върнат на служба, като му запазиха ранга с който се пенсионира и беше инструктиран да подготви експедиция до Далечния изток. По това време Камчатка вече е открита от руските казашки изследователи по сушата. Дори се твърди, че най-известният от тях, Семьон Дежньов, 80 години преди Беринг, е преминал през Беринговия проток, разделяйки Азия от Северна Америка и Чукотка от Аляска. Ширината на пролива в най-тясната му точка е само 86 км, и при добра комбинация от обстоятелства, той може да бъде преодолян с добра лодка, а през зимата просто трябва да се прекоси по леда. През следващите векове тази практика се разпространи, когато чукчите нахлуваха при ескимосите и обратно, като грабеха и убиваха своите противници и взимаха жените и децата в плен.

Според тайните инструкции на Петър I, Беринг трябваше да построи на място два кораба, да се насочи с тях по крайбрежието, да намери проток или провлак между Азия и Северна Америка (тогава това все още е неизвестно) - и след това да продължи на юг покрай американския континент.
През онези години не можеше да се очаква да се появи не Америка, каквито и да е по тези места. В организирането на експедициите участваха и най-важните помощници на Беринг - Алексей Чириков и Мартин Шпанберг (също датчанин по произход).

Първата Камчатска експедиция тръгва от Санкт Петербург и в продължение на 2 години, на кон, на речни лодки, пеша през Сибир, и дори на кучешки шейни стига до Охотск. Едва през лятото на 1728 г. на източния бряг на Камчатка е завършено строителството на кораба „Свети Гавраил“. През юли-август корабът тръгва на север, след това на североизток покрай континента. Открит е протокът в Чукотско море, а островите са картографирани, но Беринг не следва напълно инструкциите на Петър I, той не вижда новия континент по онова време, обръща се назад, обикаля Камчатка от юг още през 1732 г. и отново през Охотск се връща обратно по суша в Петербург. След завръщането си Беринг е силно критикуван за неговата „страхливост“, но въпреки това получава почетното звание капитан-командир и започна да се подготвя за новата експедиция.

Забележителна е съдбата на кораба „Свети Гавраил“, който участва в Първата Камчатска експедиция. През август 1729 г. той е предаден на експедицията на Афанасий Шестаков и Дмитрий Павлуцки за търсене и усвояване на нови земи. В нея е включен и геодезистът Михаил Гвоздев, който след поредица изпитания през август 1732 г. посещава с кораба Аляска в района на нос Принц Уелски на полуостров Сюард и през есента на същата година се връща в устието на река Камчатка, като по този начин изпреварва Беринг и Чириков.
Втората Камчатска експедиция получава претенциозното име Голямата северна експедиция и поне през следващите 50 години в Русия не може да се намери нищо подобно по обхват.

Подготовката започва през 1733 г. и в началото на 1734 г. екипът на Беринг се придвижва от Тоболск към Якутск, където в продължение на три години се занимава с набавянето на храна и оборудване, за което Беринг е често критикуван, и срещу него се пишат доноси. Освен това съпругата му го последва с малките деца, които представляват отделен обоз. Навсякъде и особено в Охотск той трябва да преодолява безразличието и дори съпротивата на местните власти. По време на това епично пътешествие из цялата страна Беринг е принуден да основава градове и корабостроителници.

Всъщност Петропавловск -Камчатский носи своето име, благодарение на името на залива и селото, което е кръстено на името на корабите, построени за експедицията - „Свети Петър“ и „Свети Павел“. Едва на 4 юни 1741 г., когато Витус Беринг е на почти 60 години, „Свети Петър“ под командването на самия Беринг и „Свети Павел“, командван от Чириков, достигат северозападните брегове на Америка.

По-нататъшните събития не са благоприятни за Беринг и корабите в крайна сметка се разделят и се губят един друг в мъглата, а екипажите са покосени от скорбут в условията на влажен и ужасен студ, но няма къде да се оттеглят, а изтощеният Беринг с неговите хора достига до бреговете на Северна Америка в района на връх Свети Илия на 16 юли 1741 г., а Чириков с „Свети Павел“ го изпреварва с един ден. Но нито единият, нито другият успяват да разузнаят подробно Аляска и това ще се превърне в задача за следващия „Руски Колумб“ и на първо място това е Григорий Шелихов през 1783 година. Само за десет часа Беринг позволи на немския лекар Георг Стелер и неговия екип да се спуснат на новооткритата земя, и след това потеглят да се връщат.

В крайна сметка неуправляемият след повреда кораб, губи една трета от екипажа си и е изхвърлен на брега на острова на 28 ноември, който по-късно е кръстен на името на нещастния командир.

По време на принудителното зимуване 19 души загиват от скорбут, а самият Витус Беринг умира на 8 декември, като дори е погребан полумъртъв в землянка от пясък, за да може по някакъв начин да се стопли. В крайна сметка 46 от 75 члена на екипажа под командването на навигатора лейтенант Свен Ваксел, построяват от останките на „Свети Петър“ яхта през пролетта на 1742 г., а през август 1742 г., след като преодоляват останалите 250 км, достигат до залива Авача.

Превод за “Труд”: Павел Павлов