Самоука търновка прави фигурки от въ́лна

С иглонабиването се изработват различни изделия чрез оплитане със специални игли

Този естествен екологичен продукт все по-трудно се намира по родните села

Оказва се, че светът на живата овча вълна е необятен заради многобройните й предназначения, ценни качества и положително влияние върху човешкия живот като материя. Вълната изолира от топлина и студ, тя е водоотблъскваща, огнеустойчива, еластична, износва се много дълго и е антиалергенна. Но освен всичко друго, този естествен екологичен продукт, може да се използва и в изкуството. Доказват го пъстрите фигури на животни, приказни герои и дори на храна, сътворени от Даниела Керемидчиева.

Търновката се занимава с плъстене на вълната от 10 години и вече е усвоила занаята почти до съвършенство. Т. нар. иглонабиване представлява изработване на различни изделия от непредена вълна чрез оплитане със специални игли. Любима тема на Даниела са животните. Затова и домът й е пълен с подобни творби. Първата фигурка, която изработва е на своето куче. “Животното се разболя и усещахме, че няма да живее дълго, затова реших, да си направя фигурка с неговия образ. Тя ми е много скъп спомен”, разказва майсторката.

Всъщност в момента основна част от поръчките, които търновката получава са именно за изработката на фигурки на домашни любимци. Прави ги по снимки, като предварително подробно проучва скелета и мускулатура на животното, за да може да си го представи триизмерно и да го изгради. За да се доближи максимално до първообраза, много важни са цветовете, които се преливат от един нюанс в друг. Често се налага да поръчва вълна от чужбина, за да получи желания цвят, характерен за дадена порода.

“Все по-трудно се намира вълна за сухо плъстене, защото по селата почти не се произвежда такава”, разказва Даниела. А най-хубавите творби стават от естествен материал, направен у нас. Предпочита да използва готова боядисана вълна, защото признава, че ако сама я оцветява ще се оскъпи процеса на изработка, а пък тя иска фигурките й да са достъпни за всички.

Освен животинки, Керемидчиева прави от вълна дори храна - печено пиле, риба, зеленчуци, а кроасаните и пастичките с посипани орехи изглеждат почти като истински. Голяма част от фигурките й са на приказни герой. Като малка колекционира детски книжки с приказки и днес със сръчните си ръце успява да сътвори Пипилота, Червената шапчциа, Мечо Пух, а до тях с морков в ръка, наднича Заекът Питър. Всички те са толкова реалистични, че изглеждат като живи. “Вълната се оказа доста благодатна за работа и от нея може да се направят много неща. Всичко това се постига с различни тонове на влакната”, споделя майсторката. Творбите й се купуват от различни клиенти. Някои ги вземат за декорации на домовете си, други пък си правят фотосесии с тях.

Нейни авторски модели, които също се радват на голям интерес, са бабите и дядовците. Дрехите им са ушити изцяло на ръка. За да са напълно автентични, Керемидчиева не пропуска и най-дребните детайли като очилца, шапчици и малки обувчици. Освен вълна, в изработката им се влагат и други материали като стъклени мъниста за очи. Зеницата на козите обаче, изработва сама, защото е хоризонтална. Същото се отнася и за муцунките, нослетата и крачетата. Често използва и пчелен восък, за да постигне костен ефект за рогата и копитата.

До скоро младата търновка продавала творбите си главно в чужбина, тъй като от години работи като екскурзовод и много пътува. Но поради пандемията от коронавирус, вече няколко месеца е без работа. Затова решава да покаже вълнените фигурки и на родната публика. Страничката й във фейсбук “Artandfelt - фигури от вълна” има хиляди последователи, които не крият възхищението си от красивите изделия. Работата й е доста трудоемка, защото всичко се набожда влакно по влакно и това отнема време. “Прекарвам с тях по 50-70 часа, влагам много старание и енергия и всички са ми много скъпи. Фигурките са израз на моето душевно състояние. Имам нужда да го правя за собствено удоволствие, но се радвам, че хората ги харесват. На Запад има култура и традиции в тази област. У нас иглонабиването е сравнително ново изкуство, но набира все по-голяма популярност”, обяснява търновката и допълва, че нейните творби не са кукли за игра, а фигурки за радост на душата.