Труд
Автор:
Труд онлайн
Публикуването на изображение, показващо изтребител F/A-18F Super Hornet на ВМС на САЩ, носещ ракети AIM-174B и AIM-260A, е индикатор за значителен напредък в усилията за трансформиране на способностите за въздушен бой на застаряващите бойни самолети. Самолетът, който е част от 31-ва ескадрила за изпитания и оценка (Air Test and Evaluation Squadron 31), е заснет по време на полет над Риджкрест, Калифорния, на 14 октомври; машината е оборудвана и със система за инфрачервено търсене и проследяване (IRST21). Докато в продължение на години американските бойни самолети отстъпваха значително по обсег на своите руски и китайски аналози, ракетите AIM-174B и AIM-260A осигуряват отчетливо предимство пред руската ракета R-37M и биха могли да постигнат паритет с по-усъвършенстваната китайска ракета PL-17, пише Military Watch Magazine.
AIM-174B и AIM-260A са проектирани така, че да предлагат взаимно допълващи се възможности. AIM-174B, която произлиза от корабната ракета Standard Missile-6 (SM-6) на ВМС, представлява изключително голямо оръжие „въздух-въздух“, предназначено за поразяване на цели на много големи разстояния. Сред потенциалните цели са самолети за далечно радиолокационно откриване и управление (ДРЛОиУ), самолети-цистерни за дозареждане във въздуха и бомбардировачи. От своя страна, AIM-260A се разработва като наследник от следващо поколение на AIM-120, като предлага по-голям обсег и по-добри характеристики за противодействие на все по-усъвършенстваните изтребители на противника и други въздушни заплахи. Разработката ѝ е тясно свързана с усилията за противодействие на съвременните китайски ракети „въздух-въздух“, включително PL-15, като същевременно запазва достатъчно компактни размери, позволяващи вътрешно разполагане в стелт самолети като F-22 и F-35.
Появата и на двете оръжия на един и същ самолет е от голямо значение, тъй като демонстрира потенциала на Super Hornet да носи ракети, подходящи за водене на бой на различни дистанции и срещу различни категории цели. Това наподобява интегрирането на ракетите PL-17 и PL-15/16 в китайския изтребител J-16, което осигурява сходни предимства чрез взаимно допълващи се способности. Размерите и обсегът на AIM-174B я правят особено подходяща за противодействие на бързо разрастващия се и заемащ водещи позиции в световен мащаб китайски парк от системи за ранно предупреждение и управление (AEW&C), като например KJ-500 и KJ-3000. Очаква се тези системи да осигурят на китайските въоръжени сили огромно предимство по отношение на ситуационната осведоменост. Предвижда се в началото на 30-те години на XXI век на въоръжение да постъпи и по-новата ракета AIM-424, която ще предложи значително по-добри възможности за поразяване на цели на големи разстояния и вероятно ще бъде пряк наследник на AIM-174B.
Заслужава внимание и наличието на системата IRST21. За разлика от конвенционалните радари, оборудването за инфрачервено откриване и съпровождане (IRST) засича топлинните сигнатури на въздушните цели. Това позволява на летателните апарати да търсят и проследяват потенциални заплахи, без непременно да излъчват радарни сигнали, които биха могли да разкрият тяхното местоположение. Тази способност за пасивно откриване е особено ценна в условия на оспорвана среда, където изтребителите трябва да ограничават своите електромагнитни излъчвания – макар че успешното поразяване на цели с ракети на големи разстояния все пак може да зависи от допълнителни данни от сензори и комуникационни мрежи. Интегрирането на пасивни сензори с оръжия за далечен обсег би позволило на самолета Super Hornet да открива и поразява заплахи, като същевременно намалява зависимостта си от собствения си радар. Подобни системи са ценни и поради способността си да захващат „стелт“ летателни апарати на разстояния, които често надхвърлят възможностите на радарите.
