Свиваме колана с 620 млн. евро

Проектът на бюджет за 2026 г. ще бъде готов до края на юни, каза вицепремиерът Гълъб Донев

76% са разходите за заплати, социални плащания и пенсии

Изискване на Европейската комисия заради прекомерен дефицит

Бюджетните разходи през настоящата година ще трябва да бъдат свити с около 620 млн. евро, показват първоначалните разговори с представители на Европейската комисия във връзка с процедурата за прекомерен бюджетен дефицит.

Европейската комисия (ЕК) твърдо ще продължи процедурата за обявяване на свръхдефицит на България, каза вицепремиерът и министърът на финансите Гълъб Донев по време на блиц контрол в парламента. Той посочи, че в четвъртък мисия на ЕК е провела срещи с представители на няколко министерства, свързани с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, макроикономическите дисбаланси и състоянието на бюджета.

“Една от мерките, които Комисията категорично заяви след вчерашните разговори, е нетните разходи да бъдат намалявани с 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт”, каза Гълъб Донев. Според последната пролетна прогноза на Министерство на финансите брутният вътрешен продукт на страната ни през настоящата година ще бъде 125 млрд. евро. При такъв размер на БВП свиване на разходите с 0,5% означава орязване на близо 620 млн. евро от разходите на държавната хазна. Възможно е при подготовката на бюджета за 2026 г. да бъде направена нова макроикономическа прогноза като бъдат намалени очакванията на размера на БВП заради негативното влияние на войната в Иран.

Вицепремиерът обясни, че Европейската комисия ще изисква не само ограничаване на разходите, а и анализ на структурата на бюджетните разходи. “Структурата на разходната част на нашия бюджет не е много добра. Около 76% са разходите за заплати, социални плащания и пенсии, а едва около 24 на сто са инвестиционни разходи”, посочи Донев. По думите му при подготовката на бюджета за 2026 г. правителството ще трябва да предложи мерки, които да бъдат съчетани с препоръките на Европейската комисия.

Стремежът на правителството е бюджетният дефицит да бъде свит максимално близо до 3% от БВП с мерките, които ще бъдат предложени. “Стремежът ни ще бъде дефицитът да е около 3%, а колко над това - сметките ще покажат”, каза Донев. До края на годината остават шест месеца, а по думите му за този период каквито и мерки да бъдат предложени, чудеса по свиване на държавните разходи няма как да се постигнат. В проектобюджета ще има антикризисни мерки, за да бъдат защитени бизнесът и гражданите от икономическите последици на войната в Близкия изток.

Вицепремиерът допълни, че мерките за ограничаване на бюджетния дефицит трябва да имат дългосрочен характер. “Няма как да минем с еднократни мерки, които да окажат ефект през 2026 г., а след това отново да търсим подобни решения”, каза Донев. По думите му ЕК няма да приеме мерки с временен ефект, а ще настоява за такива, които действат в дългосрочна перспектива.

Той коментира, че част от мерките, заложени в бюджетите за 2023, 2024 и 2025 г., са били с еднократен характер. “Трябва да имаме дългосрочни мерки, които да оказват влияние няколко години напред. Такива мерки не предприе нито едно от предходните правителства и заради това се получи тази ситуация с този свръхдефицит”, коментира Донев.

Финансовият министър заяви, че амбицията на правителството е проектът за държавен бюджет за тази година да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание до края на юни.

Относно новите инфраструктурни проекти Гълъб Донев заяви, че те не винаги трябва да бъдат с национално финансиране. По думите му има достатъчно източници с европейско финансиране. “Това, че държавата в момента се намира в рекорден дефицит, не означава, че тя трябва да спре всички проекти. Това е най-лошото нещо, което може да направи и това е най-лошият сигнал към бизнеса и към тези, които имат инвестиционен интерес към България”, каза Донев. И допълни, че състоянието на свръхдефицит може да бъде подобрено и с повече преки чуждестранни инвестиции - нещо, което преди години беше позамряло, но сега виждаме, че има интерес от инвеститорите към България и това е един от източниците, които водят до подобрение на фискалното състояние на страната, каза вицепремиерът.

Предстои докладът на ЕК по процедурата за свръхдефицит да бъде внесен за становище в Икономическия и финансов комитет, след което ще бъде разгледан от Съвета ЕКОФИН. Последната стъпка ще бъде решение на Съвета на ЕС дали България официално да бъде поставена в процедура по свръхдефицит. Ако процедурата бъде задействана, Европейската комисия ще изиска от България конкретни мерки за ограничаване на дефицита.