Св. Димитър убива цар Калоян

Вярващите се кръстят пред неговата икона, слепи за онова, което виждат

Светецът е обяздил червен жребец и мушка с копието символа на злото. В гръцките икони злото е българският владетел

Днес е Димитровден, голям християнски празник. Празнуват всички с това име, също строителите, някога е бил ден и на слугините. Според народния календар вече започва зимата.

Вярващите ще отидат на църква. Да запалят свещ и се прекръстят пред иконата на св. Димитър. Наричат го Солунски Чудотворец, но в някои икони е Българоубиец. Защото пронизва с копието си българския цар Калоян.

Каква е историята на тази иконография?

„Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век - пише в неговото житие. - Родното му място е град Солун. Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони - на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян.“

Дълго време съпрузите нямали деца

Отправяли молитви към Бога да ги дари с наследник. Всевишният ги чул, родил се Димитър. Когато поотраснал го кръстили в Христовата вяра. След смъртта на бащата Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклециан, му възложил му същия пост. Заповядял обаче, като управител на Солун, да изкорени християнството в града.

Вместо това Димитър започнал публично да слави името на Спасителя. Станал апостол на истинската вяра.

Есента на 306 г. новият император Галерий се връщал с войската от поход. Пътят на езичника минавал през Солун. Димитър дарил половината от богатството си на верния слуга Луп, другата раздал на бедните. Отдал се на пост и молитви, защото знаел какво ще се случи.

Като пристигнал, Галерий оковал Димитър в тъмница и организирал зрелище в градския амфитеатър. Любимият палач на императора бил Лий, който хвърлял противниците върху остри копия. Християнинът Нестор решил да се изправи срещу него. Преди схватката отишъл при Димитър да го благослови и се помоли за душата му. Той го прекръстил и рекъл: „Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!“

Нестор излязъл на арената и извикал:

„Боже Димитриев, помилвай ме!“ Разгневен, императорът заповядал да го убият с копие. Същата смърт да застигне и Димитър, добавил той.

„Рано сутринта на 26 октомври 306 г. - сочи житиеписецът - войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили. Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали.“

Гръцката православна църква канонизира мъченика. Мощите му извършвали чудеса, едното се случва през 1207 г. Тогава армията на цар Калоян е пред стените на Солун. Очевидци твърдят, че войската била „повече от пясъка в морето“. Българи, кумани, хазари, алани и руси са събрани под знамената.

В началото на октомври Калоян събира военен съвет да обсъди подробностите на предстоящия щурм. После се оттегля в шатрата си. Около полунощ вътре влиза главният военачалник Манастър. Вдига копие и го забива в спящия. На другия ден преди свечеряване царят издъхва.

Тялото му е балсамирано и пренесено в Търновград

Златният пръстен печат на Калоян.

През 1972 г. тленните останки бяха открити в храма „Св. Четиридесет мъченици“. Със златен пръстен печат на владетеля.
„Няма съмнение - убеден е проф. Йордан Андреев, - че цар Калоян станал жертва на заговор, в който главно действащо лице бил куманинът Манастър. Фактът, че още призори го нямало в българския лагер, подсилва съмненията, че в съзаклятието ще е взела дейно участие куманската аристокрация. Но нишките на заговора водят чак до търновския дворец и царевите сродници, включително до съпругата на царя, която била „скитка“, тоест куманка.“

Мощите на св. Димитър в солунската базилика.

В ранната иконография св. Димитър е изобразяван или седящ на трон, или пронизващ с копие скорпион. След ХVI век светецът вече е един от конниците на Апокалипсиса. Обяздил червен жребец, мушка с копието символа на злото. В гръцките икони злото е цар Калоян. В българските византийски император или поробител турчин. В руските жертвата е татарин.

Гърците отдавна са очистили своите църкви и манастири от българските изображения. Нашите синодални старци обаче са пословични двойкаджии по църковна история. Доскоро вариантът на комшиите се продаваше като картичка в патриаршеския храм „Св. Александър Невски“. След протест на акад. Иван Юхновски до Синода резилът изчезна оттам.

Но цар Калоян още е в копитата на конника из черквите на родината. Малцина като отец Красимир Генов, предстоятел на катедралния храм „Св. Димитър“ в Сливен, свалиха и прибраха гръцката икона в склада.

Днес е Димитровден, вярващите ще отидат на църква. Да запалят свещ и се прекръстят пред иконата на светеца. Слепи за онова, което виждат.