Доктрината „Тръмп“ - мир чрез сила

„Сребърна мълния“ беше изпълнена в координация с израелските военни сили

Само американските B-2 — невидими за радарите, но видими за историята — могат да носят това оръжие

В ранните часове на 22 юни 2025 г. САЩ извършиха мащабна въздушна операция, каквато никоя друга военна суперсила на планетата няма капацитет да извърши. Целта - три стратегически ядрени обекта на територията на Ислямска република Иран: Фордо, Натанз и Исфахан. Там в подземните комплекси, под планини и бетон, се въртяха центрофуги, трупаше се обогатен уран, прокарваше се пътят към онова, което терористичният режим в Техеран никога не назоваваше директно, но и никога не отричаше искрено - ядреното оръжие.

Представете си само за миг – фанатизиран теократичен и терористичен режим, чиято държавна доктрина има три стълба: „смърт на Израел“, „смърт на САЩ“ и „светът – ислямска държава“. И този режим се сдобива с ядрено оръжие. Това е анти-утопия. Има ли нормално мислещи хора, които смятат, че Свободният свят, с цялото си могъщество, може да допусне такава жизнена заплаха за всички нас?

Операцията, с кодовото име „Сребърна мълния“, беше изпълнена в координация с израелските военни сили и с подкрепата на сателитно и електронно разузнаване. Обектите, подложени на удари, включват съоръжения за обогатяване на уран и ключова инфраструктура за ядрената програма на Иран. Всъщност, така беше демонстрирана възстановената способност на САЩ да действат решително и проактивно в защита на глобалната сигурност.

Според първоначални оценки, Фордо е понесъл най-сериозни щети. Бомбите, които пронизаха недрата на Иран, носят името GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator — най-мощният неядрен пробивен боеприпас, създаван някога. 13 тона концентрирана воля на една суперсила, създадена специално за мисии като тази — да прониква през десетки метри бетон и гранит, да унищожава подземни съоръжения. Такова оръжие не притежават нито Русия, нито Китай. Само американските B-2 — невидими за радарите, но видими за историята — могат да носят това оръжие. Това не е просто технологично превъзходство. Това е геополитическо послание, написано с езика на силата: „Няма къде да се скриете". Това беше отговорът на доктрината „Тръмп“, когато всички опити за дипломация угаснаха в прахоляка на поредната лъжа на аятоласите. Отговор без заобикалки. Прецизен и унищожителен. Хирургия, извършена със свръхзвуков скалпел.

Има ли слепци, които не виждат какво прави режимът в Иран? Докато обогатяваше уран, сееше тероризъм чрез своите банди в Йемен, Газа и Ливан. Докато се преструваше на жертва пред ООН, зад кулисите доставяше дронове на Русия - онези същите Shahed-и, които сеят смърт в Украйна. В бруталната военна агресия на Русия срещу суверенна Украйна, Техеран не е само приятелска на диктатора Путин държава, но и съучастник.

На онези, които ще потърсят паралели между руската агресия срещу Украйна и американския удар срещу Иран, трябва да се каже категорично, че място за сравнения няма. Москва води завоевателна война, окупира чужди територии, пренаписва граници с кръв и избива мирно население. САЩ нанесе превантивен удар срещу едно терористично гнездо, което беше на път да придобие възможности за предизвикване на глобална катастрофа. Не завзема, не окупира. Вашингтон удари, за да възпре силите на злото. За да предотврати. И за да каже на света, че няма да позволи на една потисническа теократична диктатура, обладана от апокалиптични амбиции, да се сдобие с оръжие, способно да срине цели градове за секунди. Трябва да е кристално ясно - да удариш ядрените съоръжения на Иран сега, не е просто жест към сигурността на Близкия изток. Това е стратегическа маневра и срещу руската агресия. Защото, когато персийският арсенал подсилва руската военна машина, ударът по него е удар и по Кремъл. Америка не е в Техеран, но от Техеран минава фронтовата линия на световната безопасност. Вашингтон и Доналд Тръмп разбират това отлично.

Централната фигура зад тази решителност е не друг, а именно президентът Доналд Тръмп. Без да трепне, той взе решението, както правят истински държавници в мигове на съдбовен избор. Този акт не е изолирано хрумване, а логично продължение на основния принцип на външнополитическата философия на доктрината „Тръмп“ - Мир чрез Сила. Доктрината „Тръмп“ не разчита на празни заклинания от дипломатически подиуми, а на демонстрация на способности и мотъщество, които да обезкуражават агресията още преди тя да започне. Според този подход, силата е не инструмент за доминация, а за осигуряване на стабилност. Не средство за унищожение, а гаранция за въздържане. В свят, където слабостта се наказва, а мълчанието се тълкува като съгласие, Тръмп показа, че понякога именно в решимостта се ражда надеждата за мир.

Разбира се, критиците не закъсняха. Те извадиха микрофоните, същите, които мълчаха пред масовите убийства в Буча и разстрелите в Мариупол. Които смятат, че е нормално Русия да превзема чужди територии. Сега те надават вой до небесата, че американският удар бил „едностранна агресия“, „провокация“, „нарушение на международното право“. Но никой от тях не казва какво би било, ако Техеран беше оставен да завърши бомбата. Никой не носи отговорност за онова, което се случва, когато добрите мълчат, а лошите обогатяват уран. Америка не чака този път. Благодарение на президента Тръмп. Без страх. И така, след години на отстъпление и мекушавост, Съединените щати отново проговориха. Не с документи и прокламации, а с неумолима сила. Защото светът бе тръгнал натам, където мълчанието убива. Защото една диктатура, въоръжена с ядрен чадър, не търси компромис, а иска капитулация на Свободата. И защото, колкото и да се преструваме, че можем да преговаряме с тези, които искат да ни унищожат, рано или късно осъзнаваме, че не всяка заплаха подлежи на убеждаване - някои трябва да бъдат неутрализирани.

Сребърната мълния, която проряза персийската земя, бе послание не само към Техеран. Тя бе и знак към Пекин, и към Пхенян, и най-вече - към Москва. Тя каза: „Ние знаем. И няма да ви чакаме.” След удара, светът е по-друг, защото понякога най-голямата смелост е не да говориш, а да действаш. И ако някой ден бъде подписан нов договор, нова архитектура на сигурността, ако някой бъдещ ирански лидер реши, че може да живее със света, а не срещу него - това ще бъде заради деня, в който мълчанието беше прекъснато със стомана. И когато историята се върне към тази дата, тя няма да пита колко души са протестирали в Калифорния. Ще пита: „Кой спря бомбата?“ И отговорът ще бъде този – сребърната мълния на Доналд Тръмп, който за разлика от мнозина други, разбира добре разликата между война и възпиране, между агресия и защита, между страх и дълг. Небето над Иран днес е смълчано. Но ехото ще отеква дълго. 22 юни ще остане денят, в който една агресивна теокрация загуби усещането си за недосегаемост. Денят, в който мълчанието се пречупи. Денят, в който Америка си спомни, че понякога мирът не се печели с конференции и семинари, а със сила и решителност. И че когато се изправяш срещу зловещия съюз между ислямистки фанатици и руски автократи, не дипломацията, а именно силата и решимостта са последният пазител на разума и на реда. Ако някой още се пита какво значи възпиране през XXI век - нека погледне в кратерите на Фордо. Там, където ядрената амбиция на аятоласите зрееше в мрака, сега лежи пепелта на едно могъщо предупреждение.