Седем бомбардировача B-2 летяха 37 часа по света, за да хвърлят 14 бомби върху Иран: Подробности за операцията

Американските военновъздушни сили разкриха нови подробности относно първата си настъпателна операция срещу ирански цели, операция „Midnight Hammer“, при която в късните часове на 21 юни седем междуконтинентални стелт бомбардировача B-2 Spirit бяха използвани за насочване към ядрените съоръжения Фордоу и Натанз, пише военното издание Military Watch. B-2 излетяха от военновъздушната база Уайтман с полетен план, който показваше Гуам като тяхната дестинация, което подхранва спекулациите, че самолетите са били предназначени за предно разполагане, за да могат да извършват по-бързо бойни действия срещу ирански цели. 

Тази хитрост изглежда е била предназначена да намали възможността Иран да подготви отбраната си за прихващане на целите. Разяснявайки операцията и подкрепата, която B-2 получиха от други американски ресурси, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн съобщи: 

„Тъй като пакетът от операция „Midnight Hammer Strike“ навлезе в иранското въздушно пространство, САЩ използваха няколко тактики за заблуда, включително примамки“.

Въпреки че B-2 е проектиран с усъвършенствани стелт възможности, възрастта на самолета, който е излетял за първи път през 1989 г., повдига нарастващи опасения относно неговата уязвимост, особено при действие срещу високотехнологична многослойна мрежа за противовъздушна отбрана. Ако съобщенията от ирански източници относно успешните сваляния на четири изтребителя F-35 на израелските военновъздушни сили от системи за противовъздушна отбрана са точни, това само би породило допълнителни опасения. 

По този начин B-2 са били подкрепени от самолети за потискане на противовъздушната отбрана, като служител от отбраната е информирал списанието Air & Space Forces Magazine , че срещу ирански обекти на противовъздушната отбрана са били изстреляни противорадиационни ракети, включително AGM-88 HARM. Те вероятно са били изстреляни от самолети за електронна атака E/A-18G и специално конфигурирани F-16, като F-35 все още не е получил собствен клас противорадиационни ракети поради редица закъснения. 

Въпреки че седем бомбардировача B-2 са били в основата на ударния пакет, общо 125 американски самолета са участвали. Въпреки че B-2 можеха да бъдат изстрелвани от бази на американския континент, което правеше времето на атаките им по-малко предсказуемо, други поддържащи средства, като изтребители и танкери, трябваше да бъдат разположени в региона през предходните седмици, като сериозна ескалация на американското военно присъствие започна на 13 юни, след като Израел започна открити военни действия с Иран.

Операция „Midnight Hammer“ подчертава огромния междуконтинентален обхват на малката американска флотилия от 18 бомбардировача B-2, като самолетът съчетава много висока издръжливост и капацитет за носене на оръжие със стелт способностите, необходими за запазване на известна степен на оцеляване при проникващи мисии. С над 2 милиарда долара за закупуване на самолет, разходите за B-2 бяха оправдани по време на Студената война поради необходимостта от проникващ бомбардировач, способен да проникне през съветската противовъздушна отбрана.

Дори 30 години по-късно противовъздушната отбрана на Иран е значително по-малко силна от тази, разположена от СССР, главно поради липсата на съвременни бойни самолети в страната.

Забележително е, че ВВС на САЩ планират да пенсионират B-2, без да се снабдяват с наследник с подобен голям обсег, като B-21 в момента е в етап на летателен прототип, който да го замени, като значително по-малък самолет с много по-къс обсег. 

Въпреки че възможностите на B-2 днес са уникални, Китай в момента разработва поне един клас стелт бомбардировач с подобен голям обсег, като сателитни изображения на самолета се появиха за първи път в средата на юни. Руската програма за междуконтинентални стелт бомбардировачи ПАК ДА продължава да се сблъсква със сериозни забавяния, което поставя бъдещето ѝ под все по-голям въпрос. Въпреки уникалните си възможности, B-2 се оказа изключително проблематичен самолет, като екстремните му нужди от поддръжка и крехката му конструкция го превърнаха в най-предизвикателния за експлоатация самолет в света, което беше основен фактор за решението за намаляване на поръчките от 132 самолета на само 20.