"Стагнация или рецесия?": От Руската академия на науките отчетоха 0% икономически ръст

Икономическият растеж в Русия е спрял – до това заключение стигат от Института за икономически прогнози към Руската академия на науките (ИНП-РАН) в последната си "Тримесечна прогноза БВП на страната", публикувана в понеделник.

"Спирането на растежа вече може да се счита за статистически факт. След спада на БВП през първото тримесечие на 2025 г. с 0,6% спрямо предходния период, сезонно изгладен, ръстът на БВП през второто тримесечие (спрямо предходния период, при сезонно изгладени данни) се оценява на 0%", пишат експертите в уводното резюме към своя анализ, публикуван на сайта на института. 

"Според наличната статистика към началото на септември 2025 г., руската икономика продължава да балансира между стагнация и рецесия", се посочва в него. 

Оценката се споделя и от други високопоставени представители на икономическия сектор в страната. "Руската икономика навлезе в етап на „техническа стагнация“ през второто тримесечие. Необходимо е значително намаление на основния лихвен процент, за да настъпи съживяване", каза в началото на месеца главният изпълнителен директор на "Сбербанк" и бивш министър на икономиката Герман Греф.

„Второто тримесечие всъщност може да се счита за техническа стагнация. Юли и август показват доста ясни симптоми, че се приближаваме до нулеви оценки", предупреди той. 

Забавянето на икономиката през първата половина на 2025 г. се дължи на негативното въздействие на високите лихвени проценти върху динамиката на производството и търсенето, намаляване на приходите от износ, укрепване на рублата и увеличаване на вноса, пишат още от ИНП.

В момента съществуващите преди това фактори за икономически растеж са изчерпани. Увеличението на държавните разходи се сблъсква с нарастващ бюджетен дефицит и вече не дава същия тласък на икономиката в контекста на забавяне на икономическата активност в частния сектор, предупреждават учените.

Според тях високата основна лихва, определена от централната банка, като мярка за овладяване на високата инфлация, в охладила не толкова потребителското търсене, колкото предлагането.

През юли 2025 г., в сравнение с юли 2023 г. (началото на затягане на паричната политика), пише в анализа, ръстът на потребителското търсене е 8,8%, инвестициите са нараснали с 11,8%, а производството се е увеличило само с 5,7%. В реалния сектор на икономиката все по-очевидна е тенденцията към намаляване на производството и влошаване на финансово-икономическото състояние на предприятията.

На фона на общо забавяне на индустриалния растеж, производството в гражданския му сектор намалява от началото на годината. През януари-юли промишленото производство, без производството за отбрана, е спаднало с 2,4%. През юли спадът на производството в много преработващи индустрии се ускори (в гражданския сегмент достигна 5%).

На фона на спад в износа и производството в гражданския сектор, спадът в товарните превози и оборота на търговията на едро продължава. Наблюдава се намаление в превозите с железопътен транспорт при повечето видове товари. През януари-юли товаренето на цимент е намаляло с 14,1% на годишна база, на черни метали - с 16,9%, на строителни материали - със 17%, на зърно - с 35,6%. Спадът в оборота на търговията на едро за януари-юли е 4,5%.

Ръстът на продукцията в строителството е спрял, като динамиката е неравномерна в някои месеци. На фона на спад в производството на строителни материали не се очаква устойчив растеж в този сектор. През последните месеци се наблюдава значителен спад в въвеждането в експлоатация на жилища.

"Първите признаци за спад на заетостта вече се появяват под формата на намаляване на работната седмица и други характеристики на интензивността на използване на работната сила в редица индустрии", посочват още от ИНП-РАН.

В същото време, от там предупреждават, че разходите на федералния бюджет продължават да растат с ускоряващи се темпове. "През януари-юли ръстът в реално изражение е 10,1% (при намаление на приходите с 6,3%). Дефицитът на федералния бюджет се е приближил до 5 трилиона рубли. Възможността за поддържане на високи темпове на бюджетните разходи очевидно е практически изчерпана", заключават от института.