Стана ясен “хитрият план на Путин” в Беларус

Изглежда, че Запада няма избор - ЕС и САЩ ще бъдат принудени да наложат нови санкции срещу Лукашенко и страната му 

Свидетели сме на тактиката на „политическото джудо” от майстора от Кремъл

Латвия, Литва и Полша измислиха план как Беларус да излезе от кризата след изборите. Според литовския президент Гитанас Науседа, той включва три точки: прекратяване на полицейското насилие, освобождаването на всички задържани протестиращи и началото на диалог с гражданското общество. От Лукашенко също се изисква да сформира Национален съвет, който да работи с политическите и гражданските опоненти.
Прибалтийските държави предлагат Лукашенко да се предаде.

Всъщност, на белоруския президент се предлага да се предаде и да се откаже от властта. Литовският външен министър Линас Линкявичус призова Минск да проведе нови президентски избори, тъй като изминалите „не бяха нито свободни, нито демократични”. Любопитно е, че това е същият Линкявичус, който доскоро призоваваше да не се оказва натиск на Лукашенко и да се тласка в обятията на Русия. Какво се промени в неговата позиция?

В началото Европа наистина се разколеба. От една страна, Батка трябваше да бъде наказан, а от друга, не искаха отново да скъсат своите отношения с Минск. Западът вложи твърде много усилия за сближаване с Беларус, а перспективите за беларуско-европейските отношения изглеждаха твърде изкусителни в светлината на сериозния конфликт между Лукашенко и Русия. Освен това този конфликт се изостри в хода на тази предизборна кампания, когато Батка обвини Москва в намеса в изборите и взе три дузини руски граждани в заложници.

Александър Лукашенко обаче очевидно помогна на европейците да вземат решение. Изключително бруталното му потискане на протестите (6000 задържани, купища видеоклипове с омоновци, разпръскване на тълпата, улов и побой на единични протестиращи и многобройни обвинения за изтезания на недоволните) поставиха ЕС пред съвсем друга дилема. Ако ЕС запази мълчание с надеждата да запази някаква връзка с режима на Лукашенко, това би отчуждило опозиционните лидери и населението на други постсъветски страни, в чиито граждански общества ЕС инвестира колосални средства.

В тези страни те биха си помислили, че ЕС иска да ги изкара на улични демонстрации, а след това да ги остави на произвола на съдбата. За да не се случи това, Европа трябва да защити протестиращите в Беларус публично. „ЕС и целият свободен свят трябва да окажат натиск върху беларуските власти, да ги накарат да спрат насилието и да освободят хората, задържани по политически причини”, заяви естонският външен министър Урмас Рейнсалу.

И изборът в тази дилема е очевиден. Според общото мнение на западната политико-академична общност дните на Лукашенко са преброени. Поради това редица експерти (включително бившият командващ американските сили в Европа генерал Бен Ходжис) съветват западните лидери да действат в перспектива. Да се противопоставим на официалния Минск и в същото време да засилим подкрепата за беларуската младеж и местното гражданско общество. Някои дори призовават за най-строгите възможни санкции.

Според ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел ЕС ще обсъди беларуския въпрос на спешна среща на външните министри, която ще се проведе този петък. Сега говорим за въвеждането на персонални санкции срещу редица представители на беларуския режим и те са подкрепени от значителна част от европейските държави. Чехите намекват, че санкциите могат да бъдат не само лични, но и икономически. И че ЕС може да ограничи финансирането на редица проекти на територията на Беларус (реализирани в рамките на „Източното партньорство”).

Окончателното решение до голяма степен ще зависи от Берлин.

Немците, разбира се, биха искали да избегнат ненужните конфликти, но статута на лидер на ЕС ги принуждава да бъдат начело на общото европейско настроение. Официалният представител на правителството на Германия Щефан Зайберт нарече действията на беларуските власти „вълна от репресии”, а министрите намекнаха, че санкциите все пак ще бъдат приети. ЕС „облекчи санкциите срещу Беларус, защото страната е предприела стъпки в правилната посока. Но сега в ЕС трябва да се обсъди сериозен въпрос: трябва ли да поддържаме тази политическа линия в контекста на събитията от последните седмици и особено на последните дни? Трябва ли да променим нашия подход?” - каза външният министър Хайко Маас.

Освен европейски, ще има и американски отговор. Сега Държавният департамент уверява, че ще го координира с ЕС. „Бяхме невероятно загрижени за изборите и силно разочаровани, че вота не е свободен и честен” - заяви Майк Помпео. - Не сме решили подходящия отговор. Ще работим с нашите европейски приятели, тези, които са еднакво загрижени за случилото се”. Демократите вече настояват да не се изпраща американски посланик в Минск (сега там има само временен, а Тръмп възнамерява да го замени с пълноценен посланик - опитната служителка на Държавния департамент Джули Фишър).

„Въпреки че подкрепям развитието на отношенията между САЩ и беларуския народ, сега не е момента да се повиши нивото на дипломатическите отношения с правителството на Лукашенко”, казва Крис Мърфи, член на Сенатския комитет по външни работи (който трябва да одобри г-жа Фишер за посланик). - Изпращането на посланик в Минск сега... ще покаже, че САЩ се съгласяват с действията на беларуските власти да потушават протестите и да преследват опозицията. Ще гласувам против одобрението на посланика в комисията - освен ако, разбира се, това предложение не бъде оттеглено от самия президент.”

Не всички са съгласни с тази гледна точка. Някои смятат, че точно сега посланикът в Минск е необходим повече от всякога. Необходими са преговори, защото според Мелинда Херинг от известния западен изследователски институт Atlantic Council „САЩ не могат да бъдат участник в процеса, ако нямаме никой” на земята „в Минск”. Освен това американците не скриха факта, че една от целите на назначаването на посланика е да се засили работата с гражданското общество, да се пропагандират опозиционните настроения с хората с прозападни интереси.

Ясно е обаче, че сега, след потушаването на протеста, възможностите на г-жа Фишер ще бъдат сериозно ограничени. Всъщност, тя ще се превърне в сватбен генерал, легитимирайки режима на Лукашенко, което означава, че ще има малко смисъл от нея.

И накрая, не бива да се забравя, че беларуският президент залови не само руски граждани, но и американския политически стратег Виталий Шкляров. Затова Тръмп (който има свои избори пред носа) едва ли ще се осмели при тези условия да подкрепи Александър Лукашенко, като изпрати посланик. Дори прекрасно разбира, че основният бенефициент на западните санкции няма да е беларуският народ и дори не беларуската опозиция, а руският президент Владимир Путин. Всъщност, ставаме свидетели на блестящо прилагане на тактиката на „политическото джудо” от майстора от Кремъл.

Русия не подкрепя действията на Лукашенко срещу протестиращите, но в същото време не се намесва във вътрешните работи на Минск, а само критикува другите за тази намеса. Тя седи и наблюдава как разрушителната енергия на беларуския президент и западните политици играе срещу тях. Минск, Брюксел и Вашингтон сега използват тази енергия, за да занулят резултатите от няколкогодишното сближаване - по същество антируско сближаване. За Запада това беше средство за ограничаване на Русия, а за Лукашенко - инструмент за шантаж на Москва с цел измъкване на икономическите субсидии без задълбочаване на интеграцията в рамките на Съюзната държава.

Сега всички лозунги на беларуските пропагандисти, че Запада ще им помогне да намалят зависимостта си от Русия, отиват на боклука. По този начин Майк Помпео намеква за възможността да спре доставките на американски петрол за Беларус - онзи петрол, който преди време обеща да предостави на беларусите „100%” и който Лукашенко позиционира като надеждна и сериозна алтернатива на руското черно злато.

Всъщност, Линас Линкявичус е прав, че Русия наистина ще използва кризата около изборите в Беларус, за да вкара Беларус по-дълбоко в своята орбита. И тя го прави за своите интереси, но с ръцете на своите съперници. Браво.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)