Стоичков плаче пред първия си монумент

Сълзи потекоха от очите на един железен българин, известен по целия свят. Христо Стоичков не можа да се сдържи, когато влезе на стадион „Хеброс“ в Харманли за откриването на първия му монумент. Хванал внучката си Миа, кавалерът на „Златната топка“ пристигна точно в 11 часа пред хилядите чакащи. На това място през 1982 година започна историята на най-известния българин.
Стоичков не спираше да разказва на Миа, показваше й дървета, арена, а хората го аплодираха, аплодираха, аплодираха. На алеята чакаха първите съотборници на Камата в мъжкия футбол – Динко Господинов, Живко Рангелов, Тодор Бъчваров, Хрисим Ганев, Атанас Гинев, Васил Петев, Ангел Станков и Тянчо Михайлов. И те, вече побелели български мъжаги, заплакаха, когато видяха човека, с който делиха една съблекалня през 80-те години.
„Ако не бяхте вие, никой нямаше да ме знае днес – обърна се Стоичков към приятелите и отиде да ги прегърне. – Благодаря на Харманли! Благодаря на „Хеброс“! Това е първата ми детска футболна любов. На първо място благодаря на Донко Трендафилов, който помогна това събитие да се случи. Това великолепно произведение е благодарение на моите съотборници. Те ме учиха от първия ден как трябва да тренирам, как да преследвам моите мечти. Винаги ще бъдете в сърцето ми.“
„Г-н Стоичков, вие сте най-известният българин – обърна се към него кметът Мария Киркова. – Радваме се, че сте тук с нас.“
Малки мажоретки от училище „Алеко Константино“ разчувстваха легендата с прекрасно изпълнение. А облечени в националния екип момчета и момичето стояха мирно в чест на своя кумир.
Дойде време и за кулминацията – откриването на монумента. Бронзова топка, бронзова обувка и фланелка с №8. Пред тях звезда, на която Стоичков постави своя отпечатък и даде автограф. Камата не спираше да държи Миа за ръка. Искаше заедно да дръпнат платното, поставено върху монумента, направено от Тамер Халил.
И започна традиционната част от всяка поява на Стоичков – раздаване на хиляди автографи. Повечето деца носеха в ръка неговата „История“, написана съвместно с Владимир Памуков и издадена от „Софтпрес“. След като 70 хиляди броя вече имат своите собственици, в момента се печата пети тираж.
Млади и стари се наредиха на дългата опашка, повечето облечени и с артикули от бранда на Стоичков – H8S. „Никой няма да остане без автограф и снимка, камо ред да има и порва да минат децата“, изкомандва Камата и запретна ръкави.
Най-колоритен уникален екип в една бройка извади Пламен Делев, запален привърженик на ЦСКА. Сам си направил разделена на две фланелка – половината на „червените“ и половината на „Барселона“.
А неговите съотборници чакаха заветния момент – опашката да свърши и още веднъж заедно да излязат на терена. Разказваха история как Стоичков отишъл в ЦСКА няколко дни преди паметен мач „Хеброс“ – „Левски“ за Купата на България. И как Тянчо Михайлов прехвърлил „синия“ вратар Борислав Михайлов за 1:0. „Беше ли Ицо с нас, отстранявахме ги“, казваха легендите на местния клуб.
Ветераните изненадаха Стоичков с уникална пластика по случай 100 години „Хеброс“, която наскоро празнуваха. Дариха го и с фланелка.
Да, Кавалерът на „Златната топка“, навсякъде усеща народната любов. Посещението в Харманли обаче беше по-специално, по емоционално и по-трогателно от останалите. Стоичков се върна там, където една от най-великите истории в историята на България започна, за да стигне до върха на света.