Страх от нова вълна на мобилизация след изборите обхваща руснаците

Чиновници и служители във военните комисариати прехвърлят активите си в чужбина и съветват роднини да напуснат страната

Кремъл отрича подобни планове

Сред руснаците нарастват опасенията, че президентът Владимир Путин може да разпореди нова мащабна мобилизация за войната в Украйна след парламентарните избори този уикенд. Тези страхове обхващат дори служители в Кремъл и във военните комисариати, много от които през последните месеци се стремят да открият банкови сметки в чужбина и да прехвърлят активите си зад граница, като същевременно насърчават приятели и роднини да напуснат Русия, според документи, цитирани от Bloomberg News.

Въпреки че Кремъл отрича подобни планове, представител на европейска служба за сигурност казва пред изданието, че Русия се готви да призове в армията още 300 000 души до края на годината.

За разлика от първата вълна на частичната мобилизация през септември 2022 г., този път официално обявление може и да няма. Причината е, че през последните три години Москва незабелязано създаде цифрова инфраструктура за привличане на хора в армията, като едновременно с това отряза потенциалните пътища за бягство. В същото време реорганизира военните комисариати за набиране на хора в армията, за да се справи с очакваното увеличение на наборниците, потвърждава европейски източник.

Според анализатора Янис Клуге, руските региони са набрали приблизително 234 000 доброволци на договор между януари и август. За сравнение, приблизително 260 000 са били наети през същия период миналата година.

Според московски източник, приблизително 1000 руски войници биват убивани в Украйна всяка седмица, без да се броят ранените. Русия се нуждае от повече войски на фронтовата линия, а качеството на съществуващите новобранци е изключително ниско, казва източникът.

Според политолога Екатерина Шулман, Кремъл вероятно ще съсредоточи усилията си за мобилизация върху регионите, които показват най-голяма подкрепа за Путин на изборите. „На места, където избирателите и властите демонстрираха лоялност, дисциплина и ефективно управление, биха могли да бъдат привлечени повече хора“, каза тя. „Ако проведат добре избори, те ще могат да организират добре и мобилизацията в своя регион.“

Служители на европейските правителства обаче казват, че Путин все още не е взел окончателно решение. Негативната обществена реакция на повикването на 300 000 резервисти през 2022 г. все още витае в съзнанието на разтревожените чиновници в Кремъл.

Според документи, видени от Bloomberg, някои от тях се опасяват, че съкращенията на щатовете в администрацията в регионите с до 15%, част от бюджетните съкращения, обявени от Владимир Путин по-рано тази година, ще доведат до това освободените от работа да бъдат повикани на фронта.

Европейски представители обаче смятат, че няма признаци, че Кремъл в момента планира подобен ход.

Въпреки това слуховете за предстояща мобилизация отново тревога, заедно със съобщенията за нарастващ брой руснаци, които преминават границата със съседни страни като Грузия и Армения.

„Военната ситуация през последните месеци показва, че Русия не разполага с достатъчно човешки ресурси, за да концентрира сили върху основното настъпление или да прикрие надеждно фронтовата линия“, заяви Кирил Рогов, ръководител на изследователската група Re:Russia. „С други думи, мобилизацията е необходима, ако целта е да се достигнат границите на Донбас в рамките на шест месеца.“

Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент отрече лаконично информацията в публикацията на Bloomberg. „Не. Няма такива планове“, каза Песков пред RTVI, на въпрос дали руските власти подготвят „скрита мобилизация“ след изборите този уикенд.