Съдбата на осиновения Виктор - в ръцете на институциите

Автор: Труд
Съдбата на осиновения Виктор - в ръцете на институциите

На 5 август в. „Труд“ публикува материала на Елиана Митова „Осиновено момче бедства в София“. В него се описва житейската драма на вече 16-годишния Виктор, който не се разбира с майката си осиновителка К. Л. Той бяга от защитеното жилище в Пазарджик, където е настанен, бяга и от К. Л., проси, краде, сменя 12 училища през последните години. Публикацията предизвика лавина от отзиви на наши читатели. „Труд“ очаква Агенцията за закрила на детето да проучи случая и да предприеме необходимите мерки. Днес поместваме част от читателските реакции.

Тодор Георгиев, строителен инженер:

Стигне ли проблем до пресата, той се решава

Разплакахте ме с историята на непълнолетния Виктор. Срам и позор за обществото ни, за социалната ни система. Кои са били ония, които са позволили момчето да стигне дъното, шляейки се по софийските улици? Къде е полицията, къде са органите за закрила на децата? Запознати ли са със случая “Виктор” в Агенцията за закрила на детето? Според мен с този случай трябва да бъде запознат целият екип от специалисти в Министерството на труда и социалната политика, които се занимават със социалната защита на подрастващите. Това момче може би вече е наркоман. То може да стане жертва на кримиконтингента в столицата. На какво прилича това - дете да се храни в “Макдоналдс”, след като е просило стотинки? Нямам нищо против един път седмично да яде там, но през другите дни от седмиците за него трябва да има топла храна - супа, готвено, десерт. В някогашните домове за изоставени деца имаше храна за всички малки несретници. От тия домове излязоха доста свестни хора.

Аз съм на 63 години. Работил съм в чужбина. Имам син и дъщеря, които ме направиха щастлив дядо. Внуците ми са палавници-умници. Нашата държава има нужда от деца, защото се топим. Повече умират, отколкото се раждат. Трябва да мислим за бъдещето на България. Виктор би трябвало да е част от това бъдеще. Ако откриете подписка за набиране на средства за Виктор, аз ще внеса пари. Ще помоля сина и дъщерята да направят същото. Моля, погрижете се за това дете - пресата е по-силна от всичко! Стигне ли един проблем до пресата, той бива решен. Така е не само у нас, но и на Запад.

Неда Рангелова, пенсионирана учителка по литература:

Бих дала някой лев

Чест ви прави, че изнесохте на страниците на вестника случая с Виктор. Горкичкото дете, изглежда мъничко и безпомощно! Къде е Агенцията за закрила на детето? Къде е Министерството на социалната политика? Не може пресата да воюва за децата и правдата, а съответните органи да си мълчат. Аз съм Неда Рангелова. Имам осиновена дъщеря, която е атомен инженер. Имам внук от нея, който следва в Лондон. Щастлива майка и щастлива баба съм. Моля да се погрижите за това момченце Викторчо. Ако трябва, дайте го на друга майка. Знам, че това вие, в редакцията, не можете да го решите. Но вие можете да го предложите, печатът е велика сила. Аз бих дала някой лев за това дете.

Любомир Ерменков, юрист:

Момчето няма бъдеще при тази осиновителка

Много добре познавам тази жена, тя е юристка, аз също съм юрист. Работили сме заедно по проекти за домашното насилие. За съжаление тя не може да гледа дете. Престъпление е, че социалните органи са u разрешили да осинови това момче. Неведнъж съм u давал пари за него. Поех ангажимента да го обличам в първите години, след като тя го осинови. Детето беше будно и добро. За съжаление К. Л. искаше да го направи музикален или балетен гений, а то беше мързеливичко. Тя не успя да го мотивира да се учи и да напредва. Освен това парите, които имаше от продажбата на бащината си къща в Свиленград, тя ги изхарчи за екскурзии по чужбина, на които водеше и детето. Това не беше лошо, но тя не се постара да обзаведе уютен дом с тези пари и да създаде условия за гледане на дете. Според мен това момче няма бъдеще при тази майка осиновителка, защото не се разбира с нея. Може да се случи така, че да посегне и на живота u, ако не е наранено. Голямата актриса Стоянка Мутафова даваше доста пари за момчето. Известно време К. Л. живя на нейната вила, но последваха големи кражби там и Стоянка я изгони. На поклонението на Стоянка Мутафова тази К. Л. се държа отвратително, започна да притеснява за пари дъщерята на Стоянка - Мария Грубешлиева. Вие като редакция бихте могли да дадете сигнал до полицията момчето да бъде изведено от семейния дом и настанено където и да е другаде, но не при майка си. Така то ще бъде спасено, а може би и майката ще се поуспокои и ще се вземе в ръце. Трябва да бъде сезиран и личният лекар на момчето.

Румяна Симеонова, майка на две деца:

Да пратят медиатор при Виктор и майка му

Следя с интерес всеки брой на вестника през последните 5 години и ми прави впечатление, че често изнасяте потресаващи казуси. Много се притесних, като прочетох написаното в броя от 5 август за малкото момче, което има толкова тежка съдба. Аз имам приятелка, която осинови две момчета и ги направи достойни хора. Завършиха висше образование, Георги е инженер, а Павел - преподавател по физика. Обожават майка си. Миналата година тя преживя операция, а те не излязоха от болничната стая, докато тя не се вдигна на крака. Тя никога не се е омъжвала. Сама си отгледа децата. Затова се учудвам, че тази госпожа, за която пише „Труд“, се затруднява в отглеждането на едно дете. За да u разрешат да го осинови, тя е декларирала доходи и имоти. При трудности в комуникацията между дете и осиновител винаги се намесват психолози и това е безплатно, стига да се прави регламентирано. Освен това има десетки неправителствени организации, които предлагат дарения на продукти и на дрехи. Съответната социална служба по местоживеене има грижата за детето в първите месеци след осиновяването, но тя може да се намесва и по-късно, като препоръчва как да се решат проблемите. В момента немалко българи чакат да си осиновят дете. Много лош пример е за тях това, което чета във вестника - може би някои ще се изплашат? А знаете ли, че американците са готови да осиновят в България дори деца със синдром на Даун! При тази криза за деца в световен мащаб да се стига до такова жалко положение, в което е изпаднал Виктор, е просто срамота. В скандинавските страни при такива случаи децата се отнемат завинаги от осиновителите, което аз лично смятам за жестоко. В България вече е позната професията на така наречения медиатор. Защо вестникът не препоръча на социалната служба по местоживеене на Виктор да предостави на майката и момчето медиатор?

Най-четени