Татяна Лолова ще разсмива небесната публика

Сцената осиротя

На 87 години си отиде последната от поколението на големите ни комици

Коронавирусът не пожали огромния ѝ талант

Шарж на Татяна Лолова от Борис Димовски

Поредна скръбна вест заля страната - на 22 март, на 87 години, в “Пирогов” от мозъчносъдова болест си отиде голямата Татяна Лолова, любимка на няколко поколения български зрители. Тя бе приета на 6 март в спешната болница с Ковид-19, но успя да преодолее инфекцията. Последствията от коварния коронавирус обаче не пожалиха нито възрастта, нито таланта ѝ, който тя щедро раздаваше цели 65 години от театралната сцена, в киното, телевизията, като водеща на срещи и представяния на книги. Самата актриса събра пъстрия си живот в две автобиографии - “1/2 живот”, която претърпя седем издания, и “Дневници & Делници”, която представи през 2019 г.

Татяна Лолова се ражда на 10 февруари 1934 г. в София. Баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но знае няколко езика и рисува чудесно. Майка ѝ Мария Горбатенко е рускиня от украински произход, “много опърничава и своенравна жена” и много красива, която “не можеше да мине незабелязано”, пише актрисата в първата си книга. Баба ѝ по бащина линия е калоферка, от рода на майката на Христо Ботев. По тази причина актрисата присъства в родословното дърво на Ботеви, макар никога да не го е изтъквала.

Детските години на Татяна Лолова, които съвпадат с Втората световна война, минават в Перник. Там през 1943 г. се ражда брат ѝ. След години той се установява в Париж. Негова съпруга е прочутата д-р Дарина Кръстинова, пластичен хирург.

Майката на Таня не искала тя да става актриса. Баща ѝ също не я виждал на сцената, а като лекарка. Но шило в торба не стои. През 1955 г. Лолова завършва театралната академия в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Нейни състуденти са Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов. Първото ѝ назначение е в Драматичен театър “Сава Огнянов” в Русе. Може би не е случайно, че кръщава единствения си син не Желязко, както се е очаквало, а Сава - на Сава Огнянов...

През 1957 г., когато се сформира трупата на Сатиричния театър, Таня е първата официално назначена актриса. Тя играе там почти две десетилетия, отива за десетина години в Театър “София” и пак се връща в Сатирата през 1989 г. През всичките години името ѝ е неизменно до тези на Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Невена Коканова... Нейна е и сцената на Театър 199, където за 10 години изнася 300 представления на моноспектакъла “Дуенде”. На стената пред театъра в знак на признателност е поставено пано с отпечатъците на актрисата и неин шарж.

Тя е носителка на званията “заслужила” и “народна” артистка, има награда “Аскеер” от 1992 г. и много други театрални отличия, удостоена е с орден “Стара планина” през 2004 г.

Десетките ѝ роли в киното винаги ще карат зрителите да се смеят. Достатъчно е да споменем филмите “Топло”, “Бон шанс, инспекторе!”, “13-ата годеница на принца”, ситкома “Домашен арест”. Тя успяваше да направи смешки дори на такова сериозно място, каквото са традиционните срещи на журналисти и лекари в курорта Албена, организирани вече 20 години от близката ѝ приятелка Юлия Пискулийска и фондация “Мост”.

“Разсмивали са майка ми, докато ме е раждала, за да облекчават болките ѝ - пише Лолова в “1/2 живот”. - Дали оттогава се е заселило това смешно нещо в мене, с което се боря цял живот, тъй като генът ми е драматичен, не знам. Искам този ген да излезе на преден план, но през целия ми творчески живот дотук в мен се бори едно смешно с едно тъжно нещо.”

Тъжното така и не го видяхме, защото Таня не позволи на никого да го съзре - дори когато след 55 години съвместен живот, на 26 декември 2018 г., си отиде нейният любим Славе - Светослав Светославов, мъжът, на когото се осланяше и когото боготвореше. Тогава тя намери опора отново в работата и писането на спомени, във верните си приятели и семейството на сина си и внуците Сава и Матео.

Сцената днес изглежда тъмна без Таня Лолова, която се шегуваше за себе си, че не е звезда, а слънце. Но публиката няма да я забрави и ще я изпрати с аплодисменти по пътя ѝ към Небесния театър.

Премиерът Бойко Борисов във Фейсбук: Поклон и аплодисменти

Още една звезда в небето... Поклон и аплодисменти за великата Татяна Лолова! Съболезнования на семейството и близките.

Президентът Румен Радев до близките: Успяваше да погали всяко сърце

Татяна Лолова беше дарена с талант, великодушие, мъдрост и доброта, които не спря щедро да раздава... С изключителна отдаденост тя откликваше на благородни каузи, успяваше да погали всяко сърце с най-добрата усмивка и дума, можеше да стопи тъгата, да вдъхне нова надежда и сили. Татяна Лолова е незаменима епоха в българския театър и кино, завинаги ще е ярка духовна светлина в националната ни култура и памет. Дълбок поклон пред паметта ѝ!

Боил Банов, министър на културата: Неподвластна на времето

Сърцето отказва да повярва в това, което дори умът трудно може да осмисли - загубихме неотразимата и неповторимата Татяна Лолова, която успяваше понякога само с един жест да прогони зимата от лицата и душите ни! Надарена с очарование, харизма, блестящ талант и човешка непосредственост, непреодолим младежки глад за всичко ново и дълбока вярност към истинските неща от живота - всичко това я прави неподвластна на времето. Духът ѝ ще продължава да живее на сцената!

Христо Стоичков от Маями: Велика! Неповторима! Вечна!

Последната среща между Христо Стоичков и Татяна Лолова.

Христо Стоичков се просълзи от Маями за една от най-добрите си приятелки в културните среди.  Кавалерът на “Златната топка” използва официалния фейсбук на своя бранд H8S, за да се поклони на великата актриса. “Велика! Неповторима! Вечна! Татяна Лолова винаги ще е с нас и сигурно вече ни се усмихва от един по-добър свят! Поклон пред паметта ти!”, написа Стоичков.

В края на 2019 г. Лолова беше ВИП гост на последното представяне на книгата му “Историята”.  След като получи своя автограф, Лолова накара Камата да се смее от сърце. Какво є написа, сигурно завинаги ще остане в тайна.