Уилям IV или изтърсакът-крал с най-дългогодишната фаворитка

Проклятието британските кралски династии да остават без наследници удря и Уилям 

Дори и най-недолюбващият го и злонамерен хроникьор не успял да го засече в прелюбодеяние

Джордж III благословил третия си син да се гушка, с която си поиска само по любов

Осмина сина имал крал Джордж III, все законни и въобще не се безпокоял за наследството на британската корона. А след като първородният Джордж се сдобил с дъщеричка, чиято майка била германска принцеса с много синя кръв и момиченцето спокойно можело един ден да се възкачи на престола на Обединеното кралство, вечно влюбеният в жена си владетел пожелал момчетата му до едно да се радват колкото могат повече на голяма обич като него.

Защото той бил до такава степен запленен от боготворящата го съпруга София-Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц, че дори и най-недолюбващият го и злонамерен хроникьор от края на XVIII и началото на XIX век не успял да го засече в прелюбодеяние. И Джордж III оставил на по-малките си момчета пълната свобода да живеят с жените, които обичат, вместо да търсят подходяща за ранга им съпруга от царствено потекло, с която да не се понасят. Освен това пред по-малките му синове не се очертавали никакви изгледи да се възкачат на престола, тъй като наследяването изглеждало сто процента осигурено след специално нагласения брак на престолонаследника и раждането на принцесата Шарлота.

От тази възможност за волна, истинска и изпепеляваща любов като че ли най-много се възползвал третият син на Джордж III и на София-Шарлота - роденият през август 1765 в Бъкингамския дворец в Лондон Уилям Хенри. Още щом проплакал, той получил титлите граф на Мънстър и херцог на Кларънс, а като поотраснал станал симпатичен и жизнерадостен тийнейджър, който се радвал на голямо внимание от дъщерите на най-елитните семейства на Великобритания.

Но го привличали по-обикновените момичета, стига да са хубави, талантливи, весели и всеотдайни в любовта, без да се интересуват от знатното му потекло. Като дори и да се застоявал по-задълго покрай някое от тях, обикновено херцогът пропускал да научи името на девойката. Така станало с майката на неговия първи извънбрачен син Уилям, която вече четвърт хилядолетие е незнайна, докато всичко за момчето на двамата се знае, дори най-лошото.

Ами като млад офицер от кралския морски флот кръстеният с името на баща си и още ненавършил 20 години снажен момък се удавил през 1807 г. близо до о. Мадагаскар, където бойният му кораб “Бленхайм” бил връхлетян от страховита буря. Някъде след раждането на този Уилям около 1790 г., таткото пък отишъл в Хановер, за да се запознае с тамошната рода по бащина линия и малко след като се върнал в Лондон научил, че дъщерята на тамошен пехотен генерал - Каролине фон Линзинген, била обявила прясно родения от нея син Хайнрих за негово дете. Херцогът на Кларънс обаче не приел бащинството, макар че имал вземане-даване с германката, просто защото зачеването на момчето не съвпадало по никакъв начин с неговия престой в родината на дедите му.

Тя е по-известна със сценичното си име “Мисис Джордан” - Доротея Джордан.

И някъде по онова време - към 1791 г., в живота на волния граф на Мънстър и херцог на Кларънс навлиза с гръм и трясък шеметната ирландска актриса Доротея Бланд. Тя е по-известна със сценичното си име “Мисис Джордан”, Доротея Джордан, което според историците приема в началото на кариерата си, за да обясни нейна преждевременна бременност.

Освен това се е смятало, че за една жена, която се изявява в храма на Мелпомена, било по-добре да бъдела омъжена, тъй като така щяла да бъде още по-уважавана от публиката. А станалата най-прочутата актриса на своето време млада жена, освен че се славела като “най-красивите крака”, виждани някога на британска сцена, освен че била надарена с щедри извивки на нейното стройно тяло и имала прекрасни черти на лицето, тя била също така изключително палава. Много била харесвана, а явно привърженичка на максимата “Хубава жена не отказва!”, Доротея обичала безкрайно ласките, но на обожателите, които тя самата избирала за леглото си.

На двадесетгодишна възраст, през 1781 г., красивата и даровита актриса обаче имала по-сериозен флирт с първия си работодател - женения Ричард Дейли, който бил импресарио на театър “Роял” в ирландския град Корк. И на следващата година хубавицата родила в Дъблин първата си извънбрачна дъщеря - Франсис.

Бъдещата кралица - тяхната племенница принцеса Виктория от Кент.

След това се тя преместила в Англия, където веднага се впуснала в краткотрайна авантюра с армейския лейтенант Чарлз Дойн, който дори ѝ предложил брак. Доротея обаче отказала и започнала работа в театрална трупа, ръководена от известния драматург Тейт Уилкинсън. Именно тогава и по негово настояване била приела артистичното си име “Мисис Джордан” - може би препратка към бягството ѝ през Ирландско море в Англия, оприличено от Уилкинсън на библейската река Йордан, тоест Джордан. Хубавицата имала и креватна забежка с шефа, която обаче се оказала твърде кратка, тъй като бързо се впуснала в прегръдките на водещия актьор на трупата на Уилкинсън - Джордж Инчболд.

Според биографа на Доротея - Клеър Томалин, тя била толкова влюбена в Инчболд, чи била готова да се омъжи за него, но той никога не ѝ предложил брак. Съкрушена, Доротея го напуснала, като през 1786 г. започнала по-стабилна връзка с известния лондонски магистрат и адвокат сър Ричард Форд. Заживяла под един покрив с него, след като той ѝ обещал да се оженят, двамата дори имали три деца - син, който умрял в ранна възраст и две оцелели дъщери. Но когато след четири години съвместен живот Доротея разбрала, че магистратът никога не бил имал намерение да се ожени за нея, тя го напуснала, отивайки си с шумен скандал. И тогава на сърдечния ѝ хоризонт се появявил по-малкия от нея с четири години, но вече известен лондонски хубавец и донжуан - херцогът на Кларънс.

Красива, остроумна и интелигентна, “Мисис Джордан” била в разцвета на артистичния си талант, вече привличала вниманието на заможни и влиятелни мъже. И един ден на 1791 г. се озовава в прегръдките на бъдещия крал Уилям IV, при това за цели 20 години и то без брак, като любовта им била даже благословена от краля-баща Джордж III. Макар че в младостта си все още херцогът на Кларънс бил имал многобройни любовни афери, той изглеждал безкрайно щастлив в заформилия се истински семеен живот с мисис Джордан. Като веднъж Уилям дори се похвалил на приятел, че тя е “прекрасен човек, много отдадена на дома и децата си.” Разбира се, понякога демонстрирала очевадна неразумност, имала труден характер, но подобни недостатъци се срещали в почти всяко семейство и те не били в състояние да разрушат здравия безбрачен съюз.

Освен това Доротея не проявявала интерес към политиката или всевъзможните интриги, които често се разигравали зад кулисите в кралския двор. Тя даже продължила актьорската си кариера и се появявала в обществото с херцога винаги, когато това се налагало. Двойката водела спокоен живот, но обича да приема гости и в края на 1809 г. “Мисис Джордан” пише в дневника си: “Тази Коледа домът ни ще бъде пълен и весел, защото херцогът обича това”.

Няма начин, след като тя му родила десет деца - пет момчета и пет момичета, но загубила попечителството над тях през 1811 г., когато романът приключил. Историците и биографите на двамата твърдят, че причината за разлъката били караниците покрай недостига на пари, които Уилям харчел здраво, особено за облагородяването на резиденцията, където живеели - “Буши Хаус”, използвана от херцога до възкачването му на престола през 1830 г. Доротея Джордан не се съмнявала в причината за раздялата и го споделила в писмо: “Парите, парите, драги ми приятелю, сигурна съм, те направиха “Него” най-нещастния човек” - пише тя, като добавя: “С всичките му прекрасни качества, вътрешни добродетели и любов към очарователните му деца - как ли страда той в този момент?”

След разлъката “Мисис Джордан” получила годишна издръжка от държавната хазна от 4400 лири (приблизително 300 хил. днешни паунда) и попечителство над децата си, при условие че никога няма да се завърне на сцената. Но тя възобновила кариерата си, за да изплати дългове, натрупани от зет ѝ - съпруг на една от дъщерите ѝ от предишна връзка, херцогът си върнал попечителството над челядта и спрял да изплаща издръжката. Кариерата на Доротея западнала и за да се спаси от кредиторите си, тя избягала във Франция, като умряла в бедност близо до Париж през 1816 г.

Затънал и той в дългове, “недолюбван” от и без това изпразнената заради войните с Наполеон държавна хазна, херцогът започнал да прави опити да се ожени за богата наследница, но усилията му се оказвали все напразни. Когато обаче неговата племенница и дъщеря на принца на Уелс - втората в линията за наследяване на трона принцеса Шарлот, умряла при раждане през 1817 г., кралят Джордж III се видял в чудо. Защото остарелият и болен владетел имал живи и здрави дванадесет деца, но нито един законен внук от мъжки пол, който да заеме трона след него.

Така сред синовете му - херцози, започнала надпревара за сключване на брак със знатна дама и раждането на наследник на короната. Уилям, който бил под №3 в списъка на баща му,  имал известно предимство, тъй като двамата му по-големи братя нямали деца, отчуждили се били от съпругите си, които вероятно вече били извън детеродна възраст, а таткото на десет деца от “Мисис Джордан” даже се радвал на много добро здраве. Това пък означавало, че той ще живее достатъчно дълго, за да стане почти сигурно крал, който като нищо може да се окаже баща на следващия британски монарх.

Първоначалните кандидатки за съпруга на Уилям обаче били отхвърлени от по-големия му брат - принца-регент Джордж, или самите жени отказвали да се омъжат за прехвърлилия 50 години кралски син. Тогава по-малкият му брат Адолф, херцог на Кеймбридж, бил изпратен в Германия, за да търси подходящи протестантски принцеси за съпруги на Уилям и даже намерил една наистина знатна кандидатка. Казвала се Аугуста фон Хесен-Касел, но баща ѝ - Фридрих фон Хесен-Касел, отказал да я даде за жена на поодъртелия херцог на Кларънс. Обаче пък излязъл късметът на самия херцог на Кеймбридж, който два месеца по-късно се оженил за пищната германска мома. В крайна сметка една принцеса с готовност приела предложението за брак на Уилям, както и да се грижи за деветте негови оцелели деца от Доротея Джордан. Името ѝ било Аделаида фон Сакс-Майнинген, годините ѝ били 25 или наполовина на тези на жениха, баща ѝ бил херцогът на Сакс-Майнинген - Георг I, а сватбата била вдигната на 11 юли 1818 г.

Аделаида фон Сакс-Майнинген

Според историците бракът, продължил близо двадесет години чак до смъртта през 1837 г. на Уилям IV, бил щастлив. Новата херцогиня поела грижата за финансите на мъжа си, дълговете били изплатени, а всички очаквали наследството. Но проклятието върху английските династии да не продължават повече от век и нещо си казало думата - семейството първо имало две дъщерички, които живели по-малко от година, а после Аделаиде претърпяла три спонтанни аборта и последният я направил безплодна.

Така когато станали през 1830 г. крал и кралица, двамата започнали да изпитвали силна привързаност към тяхната племенница принцеса Виктория от Кент - дъщеря на споминалия се през 1820 г. по-млък брат на Уилям - Едуард. Виждайки в момичето владетелката, която да го наследи на трона, кралят се опитал да изгради по-близки отношения с него, но майка ѝ - херцогинята на Кент, не давала и дума да се издума. И на последния си рожден ден през 1836 г. Уилям IV произнесъл пламенна реч, в която си пожелал още само девет месеца живот, за да стане Виктория пълнолетна и да се качи на трона след смъртта му, а да не управлява като регент нейната омразна родителка.

Девойката избухнала в сълзи, майка ѝ едва била удържана да не вдигне скандал и да си тръгне от тържеството, но Господ изпълнил кралската молба. И когато владетелят бил на смъртното си легло, вече пълнолетна бъдеща велика британска кралица Виктория написала в дневника си: “Горкият старец, съжалявам за него! Той винаги е бил добър към мен”!