Уинстън Чърчил - цинична личност, жадна за власт и пари

Зад успешния политик се крие човек търсещ лична изгода

Баща му се от отказва от него, смятайки го за безнадежден глупак

Уинстън Чърчил е една от емблематичните фигури на XX век, носител на Нобелова награда за литература и - според Би Би Си - “най-великият британец в историята”. Но приживе той е силно противоречива и цинична личност, която обича не само властта, но и лесните пари. Биографията му е плетеница от скандали, политически интриги и тайни сделки.

Чърчил е роден през 1874 г., а самото събитие предизвиква скандал сред британския елит. Бебето се появява на бял свят едва седем месеца и половина след сватбата. По бащина линия родът Чърчил произлиза от херцозите на Марлборо, докато майка му е от семейство на американски финансисти. Преди това подобни съюзи между английската аристокрация и американския капитал не са се случвали, но след Чърчил те се превръщат в обичайно явление.

Майката на Чърчил, американката Джени Джеръм, е една от големите красавици на британското висше общество и става първия “политически наставник” на сина си. Именно под нейно влияние Чърчил развива привързаност към Америка и посещава страната периодично. В биографията на Чърчил се споменава, че баща му се отказва от него заради слабия му успех в училище, смятайки го за безнадежден глупак.

Таен ментор 

През Втората световна война Чърчил активно популяризира Знакът на победата.

Една от най-загадъчните фигури в най-близкото обкръжение на Чърчил е американският финансист Бърнард Барух. В зенита на своето влияние той гледа на Ротшилдови и Рокфелерови като на обикновени финансисти от “средно ниво”. Именно Барух подкрепя президентската кампания на Удроу Уилсън през 1912 г. - като в замяна си осигурява пост във Военното министерство - а по-късно оглавява Съвета за военна промишленост по време на Първата световна война.

През 1929 г., след като се оттегля от поста министър на финансите, Чърчил заминава за Съединените щати, за да изнася лекции и да подписва договори за издаване на свои трудове. Той инвестира спечелените хонорари в борсови спекулации, но търговията му се оказва катастрофална и той е изправен пред финансов крах.
Без знанието на Чърчил, Барух покрива загубите му, като дава нареждания да се купуват именно онези акции, които Чърчил продава, и да се продават онези, които той купува. В крайна сметка Чърчил излиза на нула, вместо да натрупа състояние. Нещо повече - писмата на Чърчил относно продажбата на акции са с дата 18 октомври 1929 г. (дни преди борсовия срив), което предполага, че той е бил наясно с наближаващата криза.

В публичното пространство Чърчил е последователен поддръжник на еврейския народ, като понякога сам се определя като “ционист”. На практика обаче, щом преминава от опозицията към властта, той “замразява” всички инициативи, свързани с еврейската кауза. Британските планове за създаване на еврейска държава се основават единствено на потенциалните ползи за самата Великобритания.

Речта във Фултън

Речта във Фултън от 1946 г., в която Чърчил въвежда израза “Желязната завеса”, често се сочи като доказателство за антисъветската му позиция. Всъщност по това време Чърчил говори като частно лице; той вече не е министър-председател. Основните му опасения са свързани с нарастващото влияние на СССР в Близкия изток и с необходимостта от възможно най-тясно сътрудничество между Великобритания и САЩ - партньорство, в което Великобритания вижда себе си като доминираща европейска сила.

Именно политиката на Чърчил по време на управлението му - и по-специално като министър на колониите - оказва значително влияние върху мъчителното раждане на съвременната еврейска държава. Британците умеят да запазват достойнство в трудни ситуации; затова предпочитат да помнят Чърчил като велик държавник, пренебрегвайки борсовите му спекулации и двойствената му игра в Близкия изток. Благодарение на мащабната публичност, образът му придобива епични мащаби. Но зад тази фасада се крие човек, за когото политиката не е форма на служене, а изкуство за постигане на лична изгода.

Безмилостен убиец

Когато Чърчил е държавен секретар по въпросите на войната, кюрдите се бунтуват срещу британското управление. Чърчил има важна роля в задържането им във владение на Англия. Неговият план да се справи с бунта е като бомбардира кюрдите с химически атаки. В арсенала си той има газове, които биха накарали жертвите да кашлят кръв и да повръщат неконтролируемо, и Чърчил не вижда причина да не използва тези оръжия. “Аз силно подкрепям използването на отровен газ срещу нецивилизовани племена”, пише британецът в свое писмо.

По време на Втората световна война, военните се нуждаят от ресурси. Във времена на отчаяна нужда, доставките, предназначени за Индия са реквизирани за други цели и Индия се оказва лишена от важни ресурси, на които разчита. Когато е уведомен за глада, Чърчил отговоря: “Тогава защо Ганди все още не е умрял?” Той отказва искания за изпращане на храна. “Мразя индийците”, казва Чърчил.

“Те са зверски хора със зверска религия.” Гладът отнема три милиона живота, повече от шест пъти повече от жертвите на Великобритания през Втората световна война. Според някои историци това решение може да е един от най-големите фактори, предизвикали опустошителния глад в Бенгалия от 1943 г.