Труд
Автор:
Труд онлайн
Унгария се съгласи да вдигне ветото си и да разреши подновяването на санкциите, които Европейският съюз наложи на повече от 2400 физически и юридически лица, главно от Русия, в отговор на пълномащабното нахлуване в Украйна.
Решението беше взето в петък, по-малко от 48 часа преди мерките да изтекат - рискована задънена улица, която постави блока в ситуация на извънредно напрежение.
Санкциите трябва да се подновяват на всеки шест месеца с единодушие, което означава, че една държава членка може сама да провали целия процес.
Ветото на Унгария беше потвърдено няколко пъти тази седмица на срещи между посланици.
Будапеща поиска няколко имена да бъдат премахнати от черния списък, твърдят няколко дипломати пред Euronews. След интензивни дискусии зад кулисите в крайна сметка е постигнат компромис за освобождаване на четирима души, трима от които са в списъка на Унгария.
В резултат на това удължаването на санкциите с още шест месеца беше одобрено в петък сутринта. Те трябваше да изтекат до полунощ в събота.
„Предполагам, че са се опомнили“, каза високопоставен дипломат, имайки предвид Унгария. „Те разбраха, че заставането на страната на Путин не е най-добрият курс на действие."
Сагата бележи втория път за три месеца, в който правителството на Виктор Орбан изправя Брюксел на нокти, заплашвайки да отмени режима на санкции, който блокът старателно изгради от февруари 2022 г.
През януари Унгария направи изключение за секторни раздели, които обхващат широки забрани за петрол, въглища, технологии, финанси, луксозни стоки, транспорт и радиоразпръскване, както и замразяването на активи на стойност 210 милиарда евро от Централната банка на Русия.
Будапеща отстъпи, след като получи уверение, че ще запази енергийната сигурност.
Този път тя се прицели в черния списък, който включва стотици военни командири, правителствени служители, олигарси, пропагандисти и наемници от групата Вагнер, всички от които са санкционирани със замразяване на активи и забрана за пътуване.
Посочени са президентът Владимир Путин и неговият външен министър Сергей Лавров.
Черният списък също така е насочен към стотици руски компании във военния, банковия, транспортния, енергийния, диамантения, авиационния, IT, телекомуникационния и медийния сектор.
